Кардиоренален синдром е състояние, при което се нарушава здравата връзка между бъбреците и сърцето до степен те да не могат адекватно да поддържат циркулацията и кръвоснабдяването на другите органи и системи. Нарушението в нормалната работа на единия от двата органа почти задължително води до нарушения и в другия. Лечението на такива състояния изисква усилията както на нефролози, така и кардиолози.
В древната източната култура бъбреците са символ на водата, а сърцето – на огъня. Тези две „стихии“ трябва да са в баланс, за да е спокоен духа на човека и тялото му да работи добре. Когато бъбреците не функционират правилно, водната стихия „залива и угасва“ огъня на сърцето, а ако сърцето не работи добре, „изсушава“ бъбреците. С тази метафора най-общо може да се представи тясната връзка между бъбречната и сърдечната функции и общото им значение за организма на човек.
В зависимост от бързината и тежестта на възникване на гореспоменатия дисбаланс, кардиореналният синдром може да се раздели на пет типа:
Тип 1 – Остър кардиоренален синдром: Настъпва рязко и тежко нарушение на сърцето, предизвикващо рязко и тежко влошаване на бъбречната функция до степен остра бъбречна недостатъчност. При такова състояние помпената функция на сърцето спада драстично. Поради това недостатъчно количество кръв достига до бъбреците. Те се „пресушават“ и отделянето на урина спира. Впоследствие, в опита си да възстановят нормалния кръвоток към себе си, бъбреците задържат големи количества вода и сол и сърдечно-съдовата система „прелива“. Така се получава т.нар. белодробен и/или мозъчен оток, които са живото застрашаващи състояния.
Въпреки сериозността на тип 1 КРС, добрата новина е, че всяко остро състояние, лекувано на време, е напълно обратимо!
Тип 2 – Хроничен кардиоренален синдром: В този случай постепенното и прогресивно „угасване“ на сърцето довежда до плавното „удавяне“ на бъбреците. Тази увреда настъпва бавно и постепенно, но за сметка на това е необратима. Когато сърцето постепенно отслабва, то вече не може да поддържа циркулацията. Поради това кръвта (водата) застоява в различните тъкани и органи, хранителните вещества и кислородът от нея се изчерпват, повишават се нивата на токсичните субстанции.
Бъбреците са органи, изключително чувствителни на т.нар. кислороден глад. При застояване на кръвта и изчерпване на кислорода в техните структури настъпват необратими промени, които плавно и постепенно водят до една хронична бъбречна недостатъчност. Честите и резки промени в кръвното налягане (много високо или редуване на високо с ниско кръвно налягане) действат по подобен начин, увреждайки бъбречните структури до необратимост.
Тип 3 – Остър ренокардиален синдром: При този тип увреда началото на дисбаланса започва с бъбреците – настъпва рязко и тежко нарушение на преди това здрави бъбреци, в следствие на което те не могат да изхвърлят излишната вода. Тя „залива“ сърцето, повишава многократно изискванията към него и го „преразтяга“. По този начин бързо и тежко се нарушава и сърдечната функция, като отново може да се стигне до белодробен и/или мозъчен оток.
Най-честитите причини за такова нарушение на бъбреците са контрастните вещества, използвани при т.нар. „цветни снимки“, злоупотребата с медикаменти, натравяния, някои форми на специфично бъбречни заболявания (т.нар. гломеулопатии).
Тип 4 – Хроничен ренокардиален синдром: Тук говорим за една вече налична бъбречна недостатъчност, при която през годините се задържат прекалено много вода, сол, токсини вещества и се отделят прекомерно количество вътрешни хормони, водещи до „удебеляване и преразпъване“ сърцето – хронична сърдечна недостатъчност. Първопричините за възникване на бъбречната недостатъчност в случая могат да са други заболявания: диабет, хипертония, метаболитен синдром, подагрозна нефропатия, хроничен пиелонефрит и др.
Отново е редно да споменем, че поради плавното протичане на заболяванията, увредата е бавна, но необратима. При повечето бъбречни заболявания няма болка (с изключение на инфекции и/или камъни), а оплакванията са общи и неспецифични – обща отпадналост, намалена издръжливост при физическо натоварване, стягане и дискомфорт в гръдната и/или поясната област, намален апетит, гадене и др. В основата както на предотвратяването, така и лечението на тип 4 РКС са редовните профилактични прегледи, ограничаването на приема на сол и протеини, високовитаминната диета, лекото до умерено физическо натоварване.
Тип 5 – Вторичен кардиоренален синдром: Последният вид комбинирана увреда на бъбреци и сърце настъпва едновременно и за двете и най-често е следствие на друго заболяване. Този тип може да настъпи както бързо и тежко – например при сепсис, травми, алергичен шок, кръвозагуба, дехидратация и пр., така и плавно и постепенно в хода на едно системно заболяване като диабет, лупус, подагра, метаболитен синдром и др.
Доста често острият тип 5 КРС е част от т.нар. полиорганна недостатъчност, която е живото застрашаващо състояние и налага лечение в интензивни отделения.
Хроничният тип 5 КРС е част от „тихите“ заболявания и често остава незасечен до момента, когато двата органа се „захабяват“ до необратима степен. Профилактиката и превенцията на тези усложнения почти изцяло зависи от начина на живот и контрола на другите придружаващи заболявания – умерено физическо натоварване, избягване на вредни храни и прекомерни количества сол, поддържане на нормални стойности на кръвното налягане при хипертоници (около 120-130/80mmHg), поддържане на кръвна захар съответно до 9-10ммол/л и гликиран хемоглобин около 7-7,5% при диабетици, намаляване на телесното тегло при затлъстяване, избягване на червени меса, яйца и др. богати на пурини храни при подагра.
Профилактиката, превенцията, диагностиката и лечението на кардиореналния синдром са обща задача както на нефролози, така и на кардиолози. За жалост, КРС е относително ново понятие в медицината, като масата от лекарите рядко мислят в тази насока. Като причина за достигане на бъбречна недостатъчност, налагаща диализно лечение КРС съставлява около 30% до 50% от случаите. Затова за пациенти с вече известна бъбречна и/или сърдечна недостатъчност се препоръчва редовно проследяване на стойностите на урея и креатинин поне веднъж на 3 месеца, провеждане на ехокардиография и ултразвуково изследване на бъбреци поне два пъти годишно, избягване на големи количества сол и пр. Най-често използваните медикаменти в лечението на КРС са:
- АСЕ – инхибитори/ARB – блокери: Медикаменти, които потискат прекомерното „свиване“ на малките кръвоносни съдове и по този начин намаляват както кръвното налягане, така и налягането в съдовете на самия бъбрек. По този начин те предпазват бъбреците от по-нататъшна увреда.
- Калциеви антагонисти: Това са доста често използвани лекарства особено при т.нар. хипертонична криза. Подобно на АСЕ – инхибиторите, те намалят съдовото съпротивление и по този начин изискванията към сърцето.
- Диуретици: Така наречените „изпикаващи“ средства са сред основните лекарства, ползвани за намаляване на водното натоварване. Те действат върху бъбрека, стимулирайки го да отделя повече урина, отколкото нормално би отделил. По този начин се изхвърлят излишните количества вода и сол.
- Адренорецепторни блокери – за поддържане на високо АН значение има и т.нар. симпатикусова нервна система (използваща за своето действие вътрешни вещества като адрнелин, норадреналин и др.). Съответно лекарства, които блокират нейното действие, понижават сърдечната честота и обема кръв, изтласкван от сърцето, разширяват периферните съдове, намалят увреждащото действие върху бъбреците.
- Натриуретичен пептид – Това относително ново лекарство, представа естествен вътрешен продукт на тялото, отделян при „разпъване“ на сърцето от водно претоварване. Основното му действие е изхвърлянето на излишната сол през бъбреците, а с нея и водата и по този начин намаляване общото натоварване на ССС.
Като обобщение следва отново да подчертаем, че лечението на кардиореналния синдром от който и да е тип е общо усилие на нефролози и кардиолози. Затова нашия екип на ДЦ „НефроЛайф“ предлага и държи на тясната колаборация между тези две специалности на вътрешните болести.