Monthly Archives: ноември, 2022

В исторически план, Д-р Вилем Колф се смята за баща на диализата. Този млад холандски лекар конструира първия диализатор (изкуствен бъбрек) през 1943 г. Пътят към създаването на тази иновация за времето си започва в края на 30-те години, когато той работи в малко отделение в болницата на университета в Гронинген, Холандия.

Идеята за разработване на машина за пречистване на кръвта се заражда за д-р Колф, след като наблюдава пациент, страдащ от бъбречна недостатъчност. Той решава да намери начин за разработване на машина, която да замести работата на бъбреците. Когато изобретението му е завършено, той се опитва да лекува над дузина пациенти с остра бъбречна недостатъчност през следващите две години. Въпреки че, само едно от проведените лечения се оказа успешно, той продължава да експериментира в подобряването на своя дизайн. Въпреки това, устройството на Колф лекува само остра бъбречна недостатъчност, а не краен стадий на бъбречно заболяване (ESRD).

Изобретението на д-р Колф, се счита за първия модерен барабанен диализатор и остава стандарт за следващото десетилетие. След края на Втората световна война, той дарява петте машини, които е направил, на болници по целия свят. Една от тези болници е Маунт Синай в Ню Йорк, където впоследствие се премества, за да продължи своите изследвания и научна дейност.

Първият пациент в света, лекуван с многократна хемодиализа, е Клайд Шийлдс, чиято първа диализа е в Сиатъл, САЩ, на 9 март 1960 г.

Д-р Белдинг Скрибнър, професор по медицина във Вашингтонския университет, разработи начин за пациенти в краен стадии на бъбречна недостатъчност да получават лечение чрез точка за достъп в ръката си. През 1962 г. д-р Скрибнър открива първата официална клиника за диализа за пациенти. Впоследствие той разработва и преносим апарат за диализа, който позволява на пациентите да получават този тип лечение у дома.

Бъбреците играят изключителна роля в цялостната дейност на нашия организъм. Те изпълняват важни функции, които ни поддържат здрави, филтрирайки отпадъците и излишната течност от кръвта. Също така поддържат оптимални нива на електролитите като натрий, калций и фосфат, контролират кръвното налягане и участват в синтеза на хормони, които са необходими за поддържане на костите и кръвта здрави.

Всеки бъбрек съдържа приблизително един милион малки тръбички, наречени нефрони, които филтрират отпадъците и допълнителната течност от кръвта, която по-късно се отделя от тялото под формата на урина. Обикновено хората се раждат с два бъбрека, но понякога вследствие редица причини, животът е напълно възможен и само с един. В тези случаи, единственият бъбрек е компенсаторно увеличен и поема до 80% от функцията на липсващия, което е напълно достатъчно за нормално съществуване.

Основните причини, поради които човек може да има един бъбрек, включват следното:

• Вроден дефект – състояние, наречено бъбречна агенезия, означава, че човек се ражда само с един бъбрек.
• При друго състояние, бъбречна дисплазия, човек се ражда с два бъбрека, но само единият функционира.
• Хирургично отстраняване (нефректомия) –отстраняване в резултат на рак или друго заболяване
• Отстраняване на бъбрек след травма или дарение

Много хора водят нормален и пълноценен живот с един бъбрек, въпреки че в дългосрочен план могат да възникнат здравословни проблеми, които изискват специфично наблюдение и лечение.

Някои от проблемите, които могат да възникнат, включват:

• Хипертония – Тъй като бъбреците участват в поддържането на здравословно кръвно налягане, много хора с един от тях са изложени на леко повишен риск от хипертония.
• Протеинурия – Излишъкът от протеин в урината може да е индикатор за увреждане на бъбреците и хората с един бъбрек често имат над средните нива на протеин в кръвта.
• Намалена скорост на гломерулна филтрация (GFR) – GFR показва колко добре бъбрекът филтрира течностите и отпадните продукти от кръвта. Често хората с един бъбрек имат намалена GFR.

В заключние бихме могли да кажем, че по-големият процент от случаите водят един съвсем нормален и пълноценен живот. Важно е да се посещават профилактични прегледи поне веднъж в годината с цел превенция на усложнения и бъбречни заболявания.