• Български
  • English
  • Deutsch
  • Русский
   +359 56 55 55 88
БЕЗПЛАТЕН ТЕЛ.: 0800 11 881

ВАЖНОСТТА НА ХРАНИТЕЛНИЯ РЕЖИМ ПРИ ХЕМОДИАЛИЗА

Храненето при пациентите на хемодиализа е много важно за минимизиране на усложненията и подобряване на качеството им на живот като цяло.

Хранителния режим при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност играе важна роля в цялостния процеса на лечение. Целта на диетичния план е да се нормализира апетита на пациентите, да се коригират системните усложнения, да се облекчат или предотвратят сърдечно-съдовите и периферни заболявания. Също така да се неутрализират електролитните нарушения и уремичните симптоми като сърбеж, гадене, повръщане, загуба на апетит.

В допълнение, придържането към балансиран хранителен режим подпомага избягването на високото съдържание на калий и натрий от диетата, предотвратяване на белодробен оток, хипертония и сърдечна недостатъчност. Отрицателните промени (хиперкалиемия, хиперфосфатемия, периферен и белодробен оток) в течностно-електролитния баланс се наблюдават при пациенти, които не спазват тези препоръки.

Резултатите от проучвания показват, че пациентите на хемодиализа са изложени на риск от недохранване.

Недохранването възниква в зависимост от няколко фактора при пациенти на хемодиализа. Биха могли да се диференциират два типа недохранване при тази конкретна група пациенти. Първият тип се определя от уремичния синдром и намаляване на нивата на серумния албумин поради намаляване на приема на енергия и протеин. Вторият тип е свързан с възпаление и атеросклероза, висок сърдечно-съдов риск. Изявените характеристики тук са повишен оксидативен стрес, протеинов катаболизъм, повишен разход на енергия в покой, хипоалбуминемия. В допълнение, недохранването, дължащо се на небалансиран хранителен режим води до хронично обемно претоварване, застойна сърдечна недостатъчност и системна хипертония, уремично костно заболяване и екстраскелетна метастатична калцификация поради развитие на хиперфосфатемия и други неблагоприятни състояния.

Има различни начини да се разбере дали хемодиализната диета работи. Фактор за това е  как се чувствате преди и след диализа.

Следвайки правилния за вас хранителен режим, натрупването на отпадни продукти и течности ще бъде минимално и няма да се чувствате зле. По време на самата процедура количеството течности, което ще изгубите от тялото ви няма да е твърде голямо, което ще предотврати чувство на слабост или замайване. Също така, може да имате по-малко здравословни усложнения, причинени приема на твърде многото фосфор, натрий и калий.

ДИАБЕТНА НЕФРОПАТИЯ

ДИАБЕТНА НЕФРОПАТИЯ

Диабетната нефропатия е прогресиращо бъбречно заболяване, което може да засегне хора с диабет. Представлява сериозно усложнение на диабет тип 1 и диабет тип 2, известно още като диабетно бъбречно заболяване.

Наблюдава се при високи нива на кръвна захар, които впоследствие увреждат правилната функция на бъбреците. Диабетната нефропатия е вид хронично бъбречно заболяване, което се характеризира с поддържане на високи нива на глюкоза дълги години, водещи до промени в нефроните. Следователно, хората с диабет често изпускат протеин в своята урина. Най-честият протеин, който се изпуска е албуминът.

Един от първите признаци на диабетно бъбречно заболяване е повишеното отделяне на албумин с урината. Когато в урината се намират само малки количества от него, това се нарича микроалбуминурия. Характерното при този здравословен проблем е наддаването на тегло и подуването на глезените.

Естественият ход на диабетното бъбречно заболяване включва гломерулна хиперфилтрация, прогресираща албуминурия, намаляване на GFR и в крайна сметка краен стадий на бъбречно заболяване. Диабетната нефропатия започва като гломерулна хиперфилтрация. След това се появява микроалбуминурия, екскреция на албумин с урината в диапазона от 30 до 300 mg албумин/ден. Микроалбуминурията прогресира до макроалбуминурия обикновено с години. Нефротичният синдром (протеинурия ≥ 3 g/ден) предшестващ крайния стадий на бъбречно заболяване отнема средно около 5 години, но този момент също е силно променлив.

След като това увреждане е налице, останалите бъбречни филтри трябва да работят допълнително, за да компенсират липсите в правилното функциониране на системата. След като бъбреците започнат да работят с по-малко от 15% от капацитета си, се поставя диагноза бъбречна недостатъчност и пациентът обикновено минава на диализа.

Конкретно лечение за диабетната нефропатия няма, но прогресът на болестта може да се забави чрез контролиране на кръвното налягане, оптимизиране на нивата на кръвната захар и промяна на диетата. След като бъбречната болест е налице, най-важното, на което трябва да се обърне внимание е контролирането на кръвното налягане.

КОИ СА НАЙ-ДОБРИТЕ ХРАНИ ЗА ЗДРАВЕТО НА БЪБРЕЦИТЕ?

КОИ СА НАЙ-ДОБРИТЕ ХРАНИ ЗА ЗДРАВЕТО НА БЪБРЕЦИТЕ?

Хранителният режим е от изключителна важност за правилното и балансирано функциониране на организма. Правилният подбор на храната, която консумираме може да подпомогне контрола на натрупване на отпадъчни продукти и течности в кръвта и съответно да намали натоварването на бъбреците. Безспорно най-важният фактор за здравето и правилната функция на бъбреците е приемът на достатъчно количество вода която гарантира, че нивото на минералите в урината не е прекомерно концентрирано и помага да се предотврати образуването на камъни в бъбреците.

Ето и част от храните, които се препоръчват с цел превенция на бъбречни заболявания.

Ябълки

Ябълките са богат източник на пектин и разтворими фибри, които поддържат здравословни нива на холестерол и кръвната захар. Според изследванията пектинът също така увеличава съдържанието на важни антиоксиданти в бъбреците и са изключително подходящи за детоксикацията им. Ежедневната консумация на ябълки, намалява риска от развитие на инфекции на пикочните пътища и предотвратява образуването на бъбречни камъни.

Сини боровинки

Имат мощни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, които могат да са от полза за здравето на бъбреците. Увеличават бъбречния кръвопоток и подобряват способността на бъбреците да филтрират отпадъците.

Червени боровинки

Изключително подходящи при инфекции на пикочните пътища. Предотвратяват прилепването на бактериите върху лигавицата на пикочния мехур и бъбреците.

Зеле

Източник на витамин С и витамин К, както и много от витамините от група В. Киселото зеле или зелевата чорба засилват активността на ключови ензими, които участват в превенцията на рак на бъбреците.

Яйца

Яйцата са чудесен източник на протеини, левцин, лутеин, зеаксантин и витамин D. При хора с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) е желателно да се консумира само белтъка, тъй като жълтъкът е богат на фосфор, минерал, който пречи на бъбречната функция.

Мазна риба

Мазните риби като скумрия, сьомга, риба тон, сардини или аншоа са богати на омега-3 мастни киселини. Тези здравословни мазнини имат мощни противовъзпалителни свойства и подпомагат бъбречната функция. Омега-3 също могат да помогнат за понижаване на кръвното налягане, който е рисков фактор за бъбречните заболявания.

Зехтин

Освен, че е изключително полезен, зехтинът помага за намаляване на възпалението в цялото тяло, включително бъбреците.

Сладък картоф

Сладките картофи съдържат витамини и минерали, които балансират нивата на натрий.  Тъй като обаче сладките картофи са с високо съдържание на калий, те трябва да се консумират умерено от  хора с ХБН.

Цвекло

Със своите детоксикиращи и диуретични свойства, цвеклото се препоръчва за укрепване и прочистване на бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур.

 

https://nephrolife.bg/2020/03/06/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%be%d1%82%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8/

ПОЛИКИСТОЗНА БЪБРЕЧНА БОЛЕСТ

ПОЛИКИСТОЗНА БЪБРЕЧНА БОЛЕСТ

Поликистозна бъбречна болест (PCKD) е генетично хетерогенно заболяване, което засяга бъбреците и други органи. Може да съществува както в автозомно доминантна, така и в рецесивна форма. В бъбреците се развиват струпвания от пълни с течност торбички, наречени кисти, които пречат на способността им да филтрират отпадъчните продукти от кръвта. Разрастването на тези кисти води до увеличаване на бъбреците и може да доведе до бъбречна недостатъчност.

Автозомно доминантната поликистозна бъбречна болест е генетично заболяване, засягащо 1 на 1000 души по света и е свързано с повишен риск от интракраниални аневризми.

Колко сериозно е поликистозата на бъбреците?

Заболяването може да причини сериозни усложнения, включително високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност. То варира значително по своята тежест, като някои усложнения са предотвратими. Промените в начина на живот и лечението могат да помогнат за намаляване на степента на увреждането.

Какво причинява поликистоза на бъбреците?

Причина за поликистоза на бъбреците е генна мутация или дефект. В повечето случаи ако дете е носител на такава мутация, тя е наследствена от родител. В много редки случаи се развива първично, без нито един от родителите да носи мутиралия ген.

Представящите симптоми включват остра болка в кръста или хематурия поради кръвоизлив в киста, коремен дискомфорт поради увеличаване на размера на бъбреците или симптоми на уремия.

  • Високо кръвно налягане
  • Болка в гърба или отстрани
  • Кръв в урината ви
  • Усещане за пълнота в корема
  • Увеличен размер на корема поради увеличени бъбреци
  • Главоболие
  • Камъни в бъбреците
  • Бъбречна недостатъчност
  • Инфекции на пикочните пътища или бъбреците

При лабораторни изследвания урината е с ниско относително тегло, наблюдава се протеинурия и хематурия. Периферната кръвна картина е в норма.

Чрез ДНК анализ може да се установи унаследяването на генната мутация.

СТЕПЕНИ НА ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

СТЕПЕНИ НА ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Хронично бъбречно заболяване представлява частична или пълна редукция на бъбречната дейност и се характеризира с пет степени. Болестта прогресира бавно и се определя от това  в каква степен е намалена бъбречната функция. Показател за това е т.нар. „гломерулна филтрация“.

Първа степен на ХБЗ – начална и все още обратима фаза на болестта с гломерулна филтрация >90 мл (нормална).

При тази степен се наблюдава много леко нарушение на бъбречната функция, което протича безсимптомно. В този етап бъбреците функционират нормално, но е възможна промяна в резултатите на урината – напр. наличие на белтък.

Втора степен на ХБЗ – гломерулна филтрация между 60 и 89 мл

При ХБЗ втора степен се наблюдава леко нарушение на бъбречната функция. Бъбреците все още функционират добре, което от своя страна не води до появата на симптоми.

Трета степен на ХБЗ – гломерулна филтрация между 30 и 59 мл без значение дали има други данни, подсказващи наличие на бъбречно заболяване

В този период на заболяването се наблюдава умерено нарушение на бъбречната функция.

Тази фаза се подразделя на две степени:

  • с гломерулна филтрация между 45 и 59 мл.
  • с гломерулна филтрация между 30 и 44 мл.

Често срещани симтоми са: отоци по краката и ръцете, болки в гърба, повече или по-малко уриниране от обичайното, повишено кръвно налягане, анемия.

Четвърта степен на ХБЗ – гломерулна филтрация между 15 и 29 мл

Тук вече се наблюдава умерено до тежко нарушение на бъбречната функция. Характерното за това състояние е, че това е последният стадий преди пълното прекратяване на бъбречната функция. На този етап от заболяването има изявени симптоми като: отоци по краката и ръцете, болки в гърба, повече или по-малко уриниране от обичайното и следствия от натрупването на отпадни продукти от обмяната в кръвта. Нарушава се водно-електролитната хомеостаза.Наблюдават се патологии в ендокринната функция на бъбреците и се намалява синтеза на еритропоетин в бъбреците.

Пета степен на ХБЗ – гломерулна филтрация <15 мл

При ХБЗ пета степен бъбреците са спрели да функционират или функционират много малко. На този етап от заболяването винаги има изявени симптоми, причинени от натрупването на течности и отпадни вещества в организма: сърбеж, мускулни крампи, гадене и повръщане, отоци по краката и ръцете, болки в гърба, често пълно преустановяване отделянето на урина, задух, инсомния. При лабораторни тестове се наблюдават високи нива на урея и креатинин, покачване на концентрацията на серумните фосфати и калий. Могат да се наблюдават високи нива на протеини, еритроцити, седименти и други.

След като бъбреците са отказали да функционират, пациентът непременно трябва да премине към хемодиализа, както и да се обсъдят възможностите за трансплантация. Трансплантацията прекратява нуждата от хемодиализа, но от своя страна изисква строг режим и медикаменти срещу имунно отхвърляне на органа.

ПЕРИТОНЕАЛНА ДИАЛИЗА

ПЕРИТОНЕАЛНА ДИАЛИЗА

Съществуват два вида диализа – хемодиализа и перитонеална диализа.

ХД използва филтър извън тялото, наречен диализатор. С помощта на апарата за хемодиализа кръвта от тялото се филтрира чрез изкуствена мембрана – „диализатор“, или „изкуствен бъбрек“, за да изчисти токсините, които бъбреците вече не могат да премахнат.

Перитонеалната диализа е начин за отстраняване на отпадъчните продукти от кръвта по различен начин от по-често срещаната процедура за филтриране на кръвта, наречена хемодиализа.

Преди започването на ПД е необходимо поставянето на перитонеален катетър.

ПД използва обвивката на коремната кухина, наречена перитонеална мембрана, която служи като естествен филтър за отстраняване на течности и вредни вещества от кръвта. Това се постига чрез периодично вливане на специален разтвор в коремната кухина. Лигавицата на корема (перитонеума) действа като филтър за премахване на отпадъчните продукти от кръвта. Вашият лекар може да Ви насочи кой тип диализа може да е най-подходящ за Вас.

Факторите, които трябва да се вземат предвид са:

– Вашата бъбречна функция

– Цялостното здравословно състояние

– Вашите лични предпочитания

– Вашият начин на живот

Перитонеалната диализа може да е по-добрият вариант, ако:

– Искате да сведете до минимум прекъсването на ежедневните си дейности

– Искате да работите или да пътувате по-лесно

– Имате някаква остатъчна бъбречна функция

Перитонеалната диализа може да не работи, ако имате:

– Сраствания и механични дефекти на коремната стена също затрудняват процедурата.

– Възпалителни заболяване на червата или чести пристъпи на дивертикулит

– Невъзможност за спазване на строги хигиенни мерки

Предимства на перитонеалната диализа

– Не е нужен съдов достъп с фистула или с катетър;

– Мобилност на пациентите

– Терапията се провежда в домашни условия

– По-малък риск от пренасяне на опасни вирусни инфекции.

Недостатъци на перитонеалната диализа:

– Риск от инфекции

– Риск от затлъстяване

– Нарушена обмяна на мазнините

– Очистването от азотните тела (урея и креатинин) не е толкова добро

 

КРЕАТИНИН, УРЕЯ И АЛБУМИН

КРЕАТИНИН, УРЕЯ И АЛБУМИН

Хората с бъбречно заболяване често са подложени на редица медицински изследвания и процедури. Те са показател за поставената диагноза или се извършват за да се наблюдава напредъка по време на лечение.

За установяване състоянието на бъбречната функция най-често се назначават изследвания на креатинин, урея в кръвта и албумин.

Креатинин – предстъавлява отпадъчен продукт от дейността на мускулите. Обикновено се отстранява от кръвта чрез бъбреците и преминава в урината. Когато функцията на бъбреците е намалена, той остава в кръвта. Като основна причина за повишените нива на креатинин в кръвта се посочва намалената гломерулна филтрация в бъбреците, която е вследствие на остро настъпили болестни процеси или хронични заболявания.

Когато пациентът е на диализа, нивата на креатинина са винаги високи.

Назначаването на изследване за креатининови стойности може да бъде с профилактична или диагностична цел или при съмнение за някои заболявания.

Урея – Уреята е отпаден продукт, който се образува в черния дроб. Изследването на урея в кръвта предоставя важна информация за функцията на бъбреците и черния дроб, като подпомага диагностицирането на различни бъбречни заболявания.

Ако организмът задържа урея, това означава, че бъбреците не работят пълноценно. Увеличени стойности на уреята може да има също при тежки физически натоварвания, а също и при прием на някои препарати, например хормоносъдържащи. Най-общо казано нивата на урея в кръвта информират за способността на бъбреците да извеждат от организма вредните вещества.

Албумин – Човешкият албумин е малък глобуларен протеин състоящ се от 585 аминокиселини. Синтезът на албумин се извършва в черния дроб, след което той се екскретира в кръвния поток. Играе важна транспортна роля – за хормони, витамини, или медикаменти.

Важен показател е количеството на албумина и съотношението с общия потеин при различни болестни процеси: хронични чернодробни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност, онкологични заболявания или при диагностика на оточни състояния.

РАДИОИЗОТОПНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ

РАДИОИЗОТОПНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЪБРЕЦИТЕ

Бъбречното нуклеарно сканиране представлява диагностичен тест  и може да бъде извършено по няколко различни начина, посредством радиоактивен индикатор. Прилага се за да диагностицира предполагаеми бъбречни проблеми и да се оцени тяхната функция. Той е изключително ефективен диагностичен инструмент, защото освен, че показва анатомията им, разкрива колко добре функционират в конкретния момент.

Радиоизотопно изследване се прави посредством въвеждане в организма на малко количество радиоактивен изотоп и проследяване на постъпването, натрупването и излъчването му от бъбреците. По време на сканирането, съответния индикатор се инжектира във вената и се проследява до и през бъбреците със специални детектори.  Процесът се мониторира на компютърен екран. Получените изображения показват доставянето на течност в бъбреците чрез кръвния поток и  възможността за отделяне на течност от бъбреците през уретерите и пикочния мехур. Възможността за анализ на бъбречната функция позволява на лекарите да диагностицират много по-точно конкретни бъбречни заболявания и проблеми, отколкото е възможно със стандартните образни тестове.

Причини за извършване на изследването

  • за да се оцени бъбречната функция
  • да се видят аномалии в размера, формата и структурата на бъбреците
  • стеноза на бъбречната артерия
  • да се проследи бъбречна функция след трансплантация
  • да се установи увреждане или запушване в уретерите
  • за диагностика и оценка на туморини образувания, кисти или абсцеси в бъбреците.

Сканирането на бъбреците в общи линии е безболезнено, но е възможно да се изпита лек дискомфорт. Пациентът може да се възвърне към ежедневните си активности веднага след процедурата. Зачервяването и болезнеността на мястото на инжекцията са възможните странични ефекти. Въпреки че излагането на радиация е минимално, преди да се подложи на съответната процедура трябва да уведомите лекаря си ако сте бременна или кърмите.

 

АЛКАЛНО-КИСЕЛИНЕН БАЛАНС НА ОРГАНИЗМА

АЛКАЛНО-КИСЕЛИНЕН БАЛАНС НА ОРГАНИЗМА

Какаво представлява pH скалата?

pH е скала, която измерва алкалните и киселинните свойства, които притежава водната среда и представлява съотношение на позитивно заредените водородни йони спрямо негативно заредените такива, в един разтвор. Това е един от най-важните показатели за хомеостазата в организма.Тялото ни е изградено предимно от вода, като средата, която трябва да поддържаме е леко алкална – от 7,35 – 7,45.

Алкално-киселинният баланс изисква сътрудничеството на три основни органа: черен дроб, бъбреци и бели дробове.

Киселинната среда е богата на протони, докато алкалната на електрони. Електроните обуславят среда богата на кислород, което осигурява необходимото количество кислород навсякъде в тялото и задоволява нуждата на нормалните, аеробни клетки.

Буферните системи, функциониращи в кръвната плазма, включват плазмени протеини, фосфатни и бикарбонатни и въглеродни буфери. Бъбреците помагат за контролиране на киселинно-алкалния баланс чрез отделяне на водородни йони и генериране на бикарбонат, който помага за поддържане на рН на кръвната плазма в нормални граници.

При нарушен алкално-киселинен баланс с ниски стойности на pH възникват проблеми свързани с теглото, алергии, артрити, гъбични инфекции, нарушен метаболизъм, хронична умора и липса на енергия, болки в мускулите, крампи.

Фактор за неутрализиране на киселинното натрупване в нашия организъм имат бъбреците и белите дробове. Те съдействат в процеса на киселинния контрол и подпомагат равновесието на кръвта. Основната им задача е да е неутрализират сярната или пикочната киселина посредством уриниране. При увеличение стойностите на тези или други киселини, бъбреците увеличават продукцията си на водородни йони, за да балансират тези процеси.

Благодарение на тяхната работа нашият организъм разполага с филтриращ механизъм, който извежда киселините от кръвния поток, за да бъдат елиминирани чрез урината. Правилната бъбречна работа пък се осигурява от алкални резерви или алкални вещества, които е желателно да бъдат регулярно предоставяни на организма чрез оптимален хранителен режим.

Приемът на алкални храни спомага за:

  • Правилната обмяна на веществата
  • Храносмилането
  • Повишават се енергийните депа
  • Имунитет

 

КАЛИЙ И БЪБРЕЧНА ДЕЙНОСТ

КАЛИЙ И БЪБРЕЧНА ДЕЙНОСТ

Калият е минерал и електролит, от който се нуждаем, за да поддържаме и регулираме ключови процеси в нашия организъм. Той е един от седемте основни макроминерала и играе важна роля във функцията на бъбреците. Намира се в повечето храни, които ядем и е необходим в хранителния ни режим, тъй като подпомага мускулните движения, поддържа нервната система здрава и участва в процеса на балансиране на количеството вода в тялото. Количеството калий в кръвта се контролира от бъбреците. Те премахват излишния калий от кръвта и го отделят с урината, като при пациенти с тази способност е намалена.

Наличието на твърде много или твърде малко калий може да доведе до усложнения, които засягат бъбречната дейност. При хора с бъбречно заболяване нивата на калий могат да се натрупват до по-високи стойности. Това се нарича хиперкалиемия и може да бъде опасна за сърдечната дейност.

Хората с хронично бъбречно заболяване трябва да ограничат количеството калий, което консумират, тъй като бъбреците им не могат да обработват калий правилно и това води до натрупването му в кръвта. От друга страна лекарствата, използвани за лечение на ХБН, също могат да повишат нивата му.

Препоръчва се здравите мъже и жени на възраст над 19 години да консумират съответно поне 3400 mg и 2600 mg калий на ден. Въпреки това, хората с бъбречно заболяване, които са на диети с ограничение на калий, обикновено трябва да поддържат приема на калий под 2000 mg на ден.

Оптималното количество калий в хранителни режим поддържа и оказва благоприятно влияние върху мускулите, контролиращи сърдечния ритъм и дишането.

Ограничаване на калия в хемодиализната диета

Богатите на калий храни са ограничени за пациенти на хемодиализа, тъй като той се натрупва в периодите между диализните лечения и може да причини проблеми като слабост, мускулни крампи, умора, неравномерен пулс и сърдечни проблеми.

Калият присъства най-вече в плодовете, зеленчуците и млечните продукти. Някои плодове и зеленчуци са с високо съдържание на калий, а други са с по-ниско съдържание.

Храни, които съдържат малко калий – месо, домашни птици, хляб, тестени изделия.

Храни не съдържащи калий – маслото, маргаринът и маслата.

 

BACK