В исторически план, Д-р Вилем Колф се смята за баща на диализата. Този млад холандски лекар конструира първия диализатор (изкуствен бъбрек) през 1943 г. Пътят към създаването на тази иновация за времето си започва в края на 30-те години, когато той работи в малко отделение в болницата на университета в Гронинген, Холандия.
Идеята за разработване на машина за пречистване на кръвта се заражда за д-р Колф, след като наблюдава пациент, страдащ от бъбречна недостатъчност. Той решава да намери начин за разработване на машина, която да замести работата на бъбреците. Когато изобретението му е завършено, той се опитва да лекува над дузина пациенти с остра бъбречна недостатъчност през следващите две години. Въпреки че, само едно от проведените лечения се оказа успешно, той продължава да експериментира в подобряването на своя дизайн. Въпреки това, устройството на Колф лекува само остра бъбречна недостатъчност, а не краен стадий на бъбречно заболяване (ESRD).
Изобретението на д-р Колф, се счита за първия модерен барабанен диализатор и остава стандарт за следващото десетилетие. След края на Втората световна война, той дарява петте машини, които е направил, на болници по целия свят. Една от тези болници е Маунт Синай в Ню Йорк, където впоследствие се премества, за да продължи своите изследвания и научна дейност.
Първият пациент в света, лекуван с многократна хемодиализа, е Клайд Шийлдс, чиято първа диализа е в Сиатъл, САЩ, на 9 март 1960 г.
Д-р Белдинг Скрибнър, професор по медицина във Вашингтонския университет, разработи начин за пациенти в краен стадии на бъбречна недостатъчност да получават лечение чрез точка за достъп в ръката си. През 1962 г. д-р Скрибнър открива първата официална клиника за диализа за пациенти. Впоследствие той разработва и преносим апарат за диализа, който позволява на пациентите да получават този тип лечение у дома.