Какво представлява хроничната бъбречна болест (ХББ) и защо често остава недиагностицирана до късен стадий
Хроничната бъбречна болест е състояние, при което бъбречната функция се влошава постепенно с времето. То обхваща широк спектър от структурни и функционални увреждания на бъбреците, които продължават повече от три месеца, независимо от причината. ХББ е сериозен здравословен проблем, който засяга милиони хора по света и е сред водещите причини за повишена смъртност, особено при пациенти със сърдечно-съдови заболявания.
Как работят бъбреците и какво се случва при ХББ?
Бъбреците са жизненоважни органи, които филтрират отпадните продукти от кръвта, регулират водно-солевия баланс, кръвното налягане, производството на червени кръвни клетки и калциево-фосфорния метаболизъм. При хронична бъбречна болест, този сложен механизъм започва да се нарушава. Най-често ХББ протича без симптоми в ранните си стадии, което прави нейното навременно откриване особено трудно.
Причини и рискови фактори
Най-честите причини за развитие на ХББ включват:
-
Захарен диабет – водеща причина в световен мащаб.
-
Артериална хипертония – причинява увреждане на малките кръвоносни съдове в бъбреците.
-
Гломерулонефрити и пиелонефрити.
-
Поликистозна бъбречна болест и други наследствени заболявания.
-
Продължителна употреба на нефротоксични медикаменти (напр. НСПВС).
-
Системни автоимунни заболявания като лупус.
Рискови фактори са също напредналата възраст, фамилната анамнеза за бъбречна болест, тютюнопушене, затлъстяване и ниска физическа активност.
Защо ХББ често остава недиагностицирана?
Една от най-големите трудности при ХББ е липсата на специфични симптоми в началните стадии. Бъбреците имат способността да компенсират загубата на функция дълго време, което създава „илюзия“ за добро здраве. Пациентите обикновено не усещат промени, докато функцията на бъбреците не спадне под 30–40%.
Сред възможните симптоми в по-късните етапи са:
-
отпадналост и умора,
-
отоци по краката или лицето,
-
повишено кръвно налягане,
-
често уриниране, особено нощем,
-
загуба на апетит, гадене, анемия.
Липсата на рутинен скрининг при рискови групи (например при диабет или хипертония) също допринася за късното диагностициране. Много пациенти научават за заболяването едва при сериозно влошаване или при развитие на бъбречна недостатъчност, когато е необходима диализа.
Как се диагностицира ХББ?
Основните методи за установяване на ХББ включват:
-
Изследване на серумен креатинин и изчисляване на скоростта на гломерулна филтрация (eGFR) – основен показател за бъбречната функция.
-
Установяване на наличие на албумин или протеин в урината – ранни маркери за увреждане.
-
Ултразвуково изследване на бъбреците – за оценка на структурата.
-
Проследяване на кръвното налягане и други лабораторни показатели (електролити, хемоглобин и др.).
Какво може да се направи?
Ранното откриване на ХББ е ключово за предотвратяване на прогресията ѝ. Това включва:
-
редовен контрол на бъбречната функция при пациенти с рискови фактори,
-
оптимално лечение на диабет и хипертония,
-
избягване на нефротоксични лекарства,
-
здравословен начин на живот – балансирано хранене, физическа активност, отказ от тютюнопушене.
Образованието на пациентите и активната профилактика от страна на общопрактикуващите лекари и специалистите са решаващи в борбата с „тихия убиец“, каквато често е ХББ.