Нарушенията на съня са изключително чести сред пациентите на диализа. Най-често съобщаваните оплаквания са прекомерна дневна сънливост, синдром на сънната апнея, синдром на неспокойни крака, хъркане и периодично нарушение на движението на крайниците. Проведени клинични проучвания установяват, че синдромът на сънна апнея (SAS), синдромът на неспокойните крака (RLS) и периодичното разстройство на движението на крайниците (PLMD) са много по-разпространени при пациенти на диализа, отколкото сред общата популация на населението. Безспорно тези проблеми със съня имат значително отрицателно въздействие върху качеството на живот, тъй като те често се посочват като основни източници на стрес.
Сънната апнея е хронична болест, която представлява многократно повтарящи се спирания на дишането по време на сън, като последствията от тях са ниско ниво на кислорода в кръвтта и нарушено му качество. Данни показват, че сънната апнея може да допринесе за увеличените нива на сърдечно-съдови събития и за ускореното развитие на атеросклероза при пациенти с хронични бъбречни заболявания.
В България няма проведени конкретни проучвания базирани на проблема с нарушенията на съня при пациенти с ХББ. Но при проведени изследвания в световен мащаб се констатира, че проблемите със съня заемат висок относителен дял при тези болни и сомнологичната анамнеза трябва да заема важно място в системната анамнеза при болни с ХББ.