Има два кръвоносни съда, водещи от коремната аорта, които отиват към бъбреците. Бъбречната артерия е един от тези два кръвоносни съда. Бъбречната артерия навлиза през хилуса, който се намира там, където бъбрекът се извива навътре във вдлъбната форма. През този хилус минават реналната артерия и реналната вена. През реналната артерия преминава притокът на обогатена на кислород кръв, която сърцето изпомва към бъбреците, за да бъде филтрирана, като слецд това отнася вече филтрираната от бъбреците кръв обратно към сърцето.
При нормални обстоятелства, след като бъбречната артерия навлезе през хилуса, тя се разделя на два основни клона, които след това се разделят на множество по-малки артерии, които доставят кръв в различни области на бъбреците, известни като нефрони. Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 1 – 2 милиона. Бъбреците на нормален човек получават приблизително една четвърт от кръвта на сърцето или 1,2 литра кръв всяка минута. Тялото има саморегулиращи се механизми, които увеличават или намаляват притока на кръв, за да се адаптират към стреса. Рецепторите, разположени в гладкомускулната стена на бъбречната артерия, позволяват на артериите да се разширяват или свиват, за да компенсират високото или ниското кръвно налягане.
Заради жизненоважната си функция, която включва постоянния досег с токсини, бъбреците са податливи на разнообразие от проблеми.