Monthly Archives: януари, 2021

Витамините и минералите са вещества, съдържащи се в храната, които помагат на тялото ни да функционира правилно. Бъбреците играят важна роля за поддържане зравината на костите чрез балансиране на нивата на фосфор и калций в кръвта. Фосфорът е вторият най-често срещан минерал в човешкото тяло, като приблизително 85 процента от него се намират в костите. Той е ключов за водно-електролитния баланс в организма и има изключително важни функции за образуване на здрави кости и зъби. Съставна част е на молекулата аденозинтрифосфат (АТФ), която е основната структура, съхраняваща енергия в организма, в структурата на молекулите на ДНК и РНК, както и във формирането на клетъчните мембрани.

Фосфорът се абсорбира в тънките черва и се съхранява в костите. Той се абсорбира от интестиналния епител и хомеостазата му зависи от бъбреците. Затова и нарушенията в нивата на фосфатите най-често се дължат на нарушения в бъбречната функция. Препоръчва се здравите възрастни да получават между 800 mg и 1200 mg фосфор всеки ден. Увредените бъбреци не елиминират достатъчно фосфор с урината, при което се повишават нивата на фосфор в кръвта – настъпва хиперфосфатемия.

Тъй като фосфорът присъства в изобилие в повечето хранителни продукти, недостигът му се среща рядко. Високото му съдържание в кръвта е по-често явление. Поради деликатния баланс между фосфор и калций, който трябва да се поддържа, консумацията на твърде много фосфор, без достатъчен хранителен прием на калций, може да има отрицателни последици.

Фосфорът, калцият, витамин D и паратиреоидният хормон (PTH) и тяхното взаимодействие с бъбреците играят роля в контрола на нивото на фосфор в кръвта.

Когато бъбреците функционират правилно поддържат фосфорът и калцият в баланс в кръвта. Бъбреците също превръщат витамин D в активен хормон (калцитриол), който помага да се увеличи усвояването на калций от червата в кръвта. Когато нивото на калций в кръвта е ниско, паращитовидните жлези (четири малки жлези на врата) произвеждат повече PTH. Това води до изтегляне на калция от костите в кръвта. Завишените нива на паратиреоиден хормон може да причинят костни проблеми, наречени бъбречна остеодистрофия.

Когато има нарушение в бъбречната дейност, високите нива на фосфор в кръвта  (хиперфосфатемия) са проблем за хора с бъбречно заболяване в стадий 4 и 5, особено етап 5 (известен също като край стадий на бъбречно заболяване или ESRD).

Човешкото тяло е съставено основно от вода, с чиято помощ от едно място на друго се пренасят кислород, хранителни вещества и биохимикали. Водната среда може да бъде алкална или киселинна, което се измерва с помощта на скала, наречена pH – десетична скала, показваща дали средата в организма е киселинна или алкална. Когато стойността на pH е от 1,0 до 6,9 средата е киселинна; когато е 7,0 е неутрална; а при стойности от 7,1 до 14 е алкална.
Тъй като водата заема около 60% от общото тегло на човешкото тяло, pH нивата влияят върху цялостната функция на организма и често е фактор опредеящ общото здравословно състояние. Небалансирано pH ниво е индикатор за твърде киселинна или прекалено алкална среда за дълъг период от време. Това се явява фактор за развитие на определени дегенеративни заболявания, диабет, сърдечносъдови болести, рак и наднормено тегло.

Тъй като бъбреците поддържат нивото на електролитите в тялото ни – тези на калция, магнезия, на калия и натрия, понижаването или покачването на pH може да доведе до кристализиране на солите в урината, вследствие на което да се образуват камъни или песъчинки в пикочния мехур и бъбреците.

Храната, която консумираме също бива алкална и киселинна. Според здравни експерти, киселинните храни, тези с по-ниско рН, могат да ни накарат да се разболеем, докато алкалните храни, с по-високо рН, влияят благоприятно на организма.

Например пресните плодове и зеленчуци са алкални и тяхната консумация предотвратява образуването на плака по кръвоносните съдове, спира натрупването на калций в урината, образуването на камъни в бъбреците.

Като цяло диетата с високо съдържание на зеленчуци и плодове, пълна с калций, калий, магнезий, цинк и други алкализиращи минерали, може да помогне много за постигане на баланс на рН в тялото.

Ограничаването консумацията на киселинни храни може да помогне за поддържане на плътността на костите, предотвратяване образуване на камъни в бъбреците и дори да намали симптомите на киселинен рефлукс. Част от киселинните храни са рафинирана захар, хидрогенизирани мазнини, млечни продукти, животински мазнини, алкохол, кафе, месо, хляб и антибиотици.

Има възможност с помоща на pH скалата да се определи къде попадат храните, които консумираме. По този начин лесно биха могли да се елиминират храните с ниско pH и да се увеличи консумацията на по-здравословни алкални храни, за балансиране на pH и спазване на здравословна диета и навици.