Калцият е един от най-важните минерали в организма. Той е от съществено значение за правилното функциониране на мускулите, нервите и сърцето и е необходим за съсирването на кръвта и за формирането на костите. Около 99% от калция се намира в костите, докато останалите 1% циркулират в кръвта. Приблизително половината от калция в кръвта е „свободен“ и е метаболитно активен. Останалата половина е “свързана” с албумин и други съединения и е метаболитно неактивна.
Калцият се доставя от храната, която кнсумираме или от прием на калциеви добавки. Витамин D и паратиреоидният хормон помагат да се регулира нивото на калций, което се абсорбира и колко бива елиминиран от бъбреците. Здравите бъбреци превръщат витамин D в активен хормон (калцитриол), който спомага за увеличаване на абсорбцията на калций от червата в кръвта. Балансираната, здравословна диета осигурява 1000 милиграма калций на ден.
Хиперкалциемията е състояние, при което нивото на калций в кръвта е много над нормата. Твърде много калций в кръвта може да отслаби костната система, да образува камъни в бъбреците и да попречи на нормалната функция на сърцето и мозъка. Хиперкалциемията обикновено е резултат от свръхактивността на паращитовидните жлези(разположени в шията, близо до щитовидната жлеза). Други причини за хиперкалциемията включват някои видове рак, здравословни медицински проблеми, определени лекарства и прием на твърде много добавки с калций и витамин D.
Според насоките за клинична практика на Националната бъбречна фондация, общият прием на калций за хора с бъбречни заболявания не трябва да бъде по-голям от 2000 mg дневно. Това включва приема на общото количество калций от хранителния режим, калциеви добавки и фосфорни свързващи вещества на основата на калций.