Острата бъбречна недостатъчност се развива бързо, обикновено за по-малко от няколко дни. Наблюдава се най-често при хора, които вече са хоспитализирани, особено при критично болни хора, които се нуждаят от интензивно лечение. Острата бъбречна недостатъчност може да бъде фатална и изисква бързи и своевременни действия. Често този процес е обратим. Доброто физическо здраве е от съществено значение за да се възстанови нормална или почти нормална бъбречна функция.
Острата бъбречна недостатъчност протича много тежко и представлява драматично състояние, при което бъбреците внезапно преустановяват образуването на урина и болният престава да уринира. Това може да е следствие на различни заболявания и наранявания – тежки остри бъбречни заболявания, големи кръвозагуби, тежки наранявания с шок, обезводняване {неспирни повръщания и диарии), тежки инфекции и др. Острата бъбречна недостатъчност продължила повече от три месеца се превръща в хронична.
За разлика от острата, хроничната бъбречна недостатъчност понякога протича скрито и незабелязано. При хронично бъбречно заболяване има постепенно и необратимо увреждане на функцията на бъбреците. Заболяванията, които причиняват това, са много и включват: хипертонична болест, диабет, хронични заболявания на глумерула и бъбречни инфекции, подагра, бъбречно-каменна болест, тъканни и вродени малформации в бъбречната структура. Има и медикаменти, които могат да причинят необратимо увреждане на бъбреците.
За да се контролират тези процеси, всеки човек трябва да изследва урината си 1-2 пъти в годината, дори и да няма оплаквания. Сигнал да се подозира бъбречно заболяване е наличността на албумин в урината и евентуални кръвни клетки (левкоцити). В тези ситуации навременна консултация със специалист е задължителна.