Пациентите с терминална хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), лекувани с хемодиализа (ХД) нараства ежегодно в световен мащаб. Качеството им на живот до голяма степен зависи от качеството на хемодиализното им лечение. Като един от основните фактори за това е типът на използвания съдов достъп.
В практиката се използват три основни типа съдов достъп –артерио-венозна фистула, артерио-венозна протеза и централен венозен катетър – ЦВК от своя страна биват временни и тунелизирани. Временните катетри за хемодиализа са въведени в практиката в средата на 70-те години на ХХ век, докато тунелизираните навлизат сравнително по-късно.
Временния съдов достъп е следствие на спешни състояния чрез катетеризация на големи венозни съдове. Приложим е при остра бъбречна недостатъчност и нежелан за хрониодиализа. Временните катетри следва да бъдат заменени с Постоянни тунелизирани катетри.
Имплантирането на постоянни тунелизирани катетри се извършва от високо специализирани лекари под постоянен ехографски, рентгенов или ангеографски контрол по време или след извършване на манипулацията. Имплантират се най-често в дясното предсърдие и представляват сложна медицинска манипулация.
Постоянните тунелизирани катетри са препоръчителни при възрастни пациенти, такива със сърдечно съдови заболявания, диабетици, онкологично болни или в случаи когато не се очаква продължителен престой на хемодиализно лечение.