Monthly Archives: октомври, 2021

Когато бъбреците са здрави и функционират правилно, филтрирайки течности, минерали и отпадните продукти от кръвта, те обикновено не позволяват на големи количества серумен протеин да се изолира в урината. Но когато бъбреците не филтрират правилно, може да възникне протеинурия, което означава, че в урината присъства необичайно количество протеин.

Двете основни групи серумни протеини в кръвта са албумин и глобулини. Албуминът е в изобилие в кръвта, съставлявайки повече от 50 % от всички серумни протеини. Неговите функции включват поддържане на правилното количество вода в кръвоносната система, както и свързване и пренасяне на вещества, които са слабо разтворими във вода – мастноразтворимите витамини, калции и някои лекарства.

Преходната протеинурия е временно отделяне на протеини и може да бъде следствие от тежки физически упражнения, висока температура, излагане на студ, стрес и други състояния. Бременните жени също могат да отделят повече протеини в урината си. Преходната протеинурия не включва основно бъбречно заболяване и не изисква лечение.

Възможно е протеинурията да се дължи на бъбречно заболяване, като гломерулонефрит, първична фокална сегментарна гломерулосклероза (FSGS) или бъбречно увреждане, дължащо се на системно заболяване. Микроалбуминурията означава, че в урината се откриват ниски нива на албумин. Микроалбуминурията може да показва, че хората с диабет или хипертония развиват ранен стадий на бъбречно заболяване.

Симптоми на протеинурия

В повечето случаи протеинурията няма симптоми и се открива по време на рутинен скрининг при хора с високо кръвно налягане или диабет. Ако загубата на протеин е тежка, може да възникне подуване или оток. Отокът може да присъства в:

• Лицето и около очите
• Ръцете и краката
• Глезени и стъпала
• Корем

Бъбречната увреда(недостатъчност) бива три вида – преренална, ренална и постренална. Механизмите са коренно различни, като при едните случаи причината се крие в бъбреците, а при други те биват вторично засегнати.

Преренално остро бъбречно увреждане възниква, когато внезапно намаляване на притока на кръв към бъбреците (бъбречна хипоперфузия) причинява загуба на бъбречна функция. При нея бъбречните структури са запазени и здрави, ниското артериално налягане води до сриване на функцията им, спира филтрирането на кръвта и производството на урина.

При реналната увреда бъбречните гломерули и най-вече тубулите (каналчетата) са засегнати от реален болестен процес. Лечението му включва идентифициране и коригиране на причината за бъбречното увреждане. Често в това се крият нефротоксични медикаменти, гломерулонефрити, лупус, рабдомиолиза и други специфични бъбречни заболявания. Вследствие на нарушено кръвоснабдяване през бъбречните артерии, могат да настъпят и вторични органични увреди, които могат да доведат освен до внезапна загуба на бъбречна функция, но и да останат дори след въстановяване на кръвотока.

Постреналната бъбречна недостатъчност се дължи на обструкция (запушване) на пътищата на оттичане на урината на различни нива и причинява натрупване на отпадъци в бъбреците. Запушването на пикочните пътища може да доведе до натрупване на урина в един или в двата бъбрека. С течение на времето това натрупване на течност може да попречи на нормалното изтичане на урина от бъбреците. Обикновено това е обратим процес, ако се премахне препятствието. Има обаче случаи, в които продължителните уроинфекции могат да доведат до трайни и тежки увреди в бъбречния паренхим.