Бъбречната увреда(недостатъчност) бива три вида – преренална, ренална и постренална. Механизмите са коренно различни, като при едните случаи причината се крие в бъбреците, а при други те биват вторично засегнати.
Преренално остро бъбречно увреждане възниква, когато внезапно намаляване на притока на кръв към бъбреците (бъбречна хипоперфузия) причинява загуба на бъбречна функция. При нея бъбречните структури са запазени и здрави, ниското артериално налягане води до сриване на функцията им, спира филтрирането на кръвта и производството на урина.
При реналната увреда бъбречните гломерули и най-вече тубулите (каналчетата) са засегнати от реален болестен процес. Лечението му включва идентифициране и коригиране на причината за бъбречното увреждане. Често в това се крият нефротоксични медикаменти, гломерулонефрити, лупус, рабдомиолиза и други специфични бъбречни заболявания. Вследствие на нарушено кръвоснабдяване през бъбречните артерии, могат да настъпят и вторични органични увреди, които могат да доведат освен до внезапна загуба на бъбречна функция, но и да останат дори след въстановяване на кръвотока.
Постреналната бъбречна недостатъчност се дължи на обструкция (запушване) на пътищата на оттичане на урината на различни нива и причинява натрупване на отпадъци в бъбреците. Запушването на пикочните пътища може да доведе до натрупване на урина в един или в двата бъбрека. С течение на времето това натрупване на течност може да попречи на нормалното изтичане на урина от бъбреците. Обикновено това е обратим процес, ако се премахне препятствието. Има обаче случаи, в които продължителните уроинфекции могат да доведат до трайни и тежки увреди в бъбречния паренхим.