Хронично бъбречно заболяване представлява частична или пълна редукция на бъбречната дейност и се характеризира с пет степени. Болестта прогресира бавно и се определя от това в каква степен е намалена бъбречната функция. Показател за това е т.нар. „гломерулна филтрация“.
Първа степен на ХБЗ – начална и все още обратима фаза на болестта с гломерулна филтрация >90 мл (нормална).
При тази степен се наблюдава много леко нарушение на бъбречната функция, което протича безсимптомно. В този етап бъбреците функционират нормално, но е възможна промяна в резултатите на урината – напр. наличие на белтък.
Втора степен на ХБЗ – гломерулна филтрация между 60 и 89 мл
При ХБЗ втора степен се наблюдава леко нарушение на бъбречната функция. Бъбреците все още функционират добре, което от своя страна не води до появата на симптоми.
Трета степен на ХБЗ – гломерулна филтрация между 30 и 59 мл без значение дали има други данни, подсказващи наличие на бъбречно заболяване
В този период на заболяването се наблюдава умерено нарушение на бъбречната функция.
Тази фаза се подразделя на две степени:
- с гломерулна филтрация между 45 и 59 мл.
- с гломерулна филтрация между 30 и 44 мл.
Често срещани симтоми са: отоци по краката и ръцете, болки в гърба, повече или по-малко уриниране от обичайното, повишено кръвно налягане, анемия.
Четвърта степен на ХБЗ – гломерулна филтрация между 15 и 29 мл
Тук вече се наблюдава умерено до тежко нарушение на бъбречната функция. Характерното за това състояние е, че това е последният стадий преди пълното прекратяване на бъбречната функция. На този етап от заболяването има изявени симптоми като: отоци по краката и ръцете, болки в гърба, повече или по-малко уриниране от обичайното и следствия от натрупването на отпадни продукти от обмяната в кръвта. Нарушава се водно-електролитната хомеостаза.Наблюдават се патологии в ендокринната функция на бъбреците и се намалява синтеза на еритропоетин в бъбреците.
Пета степен на ХБЗ – гломерулна филтрация <15 мл
При ХБЗ пета степен бъбреците са спрели да функционират или функционират много малко. На този етап от заболяването винаги има изявени симптоми, причинени от натрупването на течности и отпадни вещества в организма: сърбеж, мускулни крампи, гадене и повръщане, отоци по краката и ръцете, болки в гърба, често пълно преустановяване отделянето на урина, задух, инсомния. При лабораторни тестове се наблюдават високи нива на урея и креатинин, покачване на концентрацията на серумните фосфати и калий. Могат да се наблюдават високи нива на протеини, еритроцити, седименти и други.
След като бъбреците са отказали да функционират, пациентът непременно трябва да премине към хемодиализа, както и да се обсъдят възможностите за трансплантация. Трансплантацията прекратява нуждата от хемодиализа, но от своя страна изисква строг режим и медикаменти срещу имунно отхвърляне на органа.