Monthly Archives: декември, 2022

Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) представлява частична или пълна редукция на бъбречната дейност и се характеризира с пет степени. Болестта прогресира бавно и се определя от това  в каква степен е намалена бъбречната функция.

В началните си стадии ХБЗ протича безсимптомно. Често пациентите дори не знаят, че имат бъбречен проблем, а разбират в хода на лечение на друго заболяване, или когато състоянието вече е в напреднал стадий.

Симптомите на ХБЗ  могат да включват: тежест или болка в кръста, повишено кръвно налягане,  отоци, намалено отделяне на урина.

Органите и системите в организма са свързани помежду си. Затова проблем на едно място се отразява на цялото тяло. Още повече рисковите фактори за тези 3 заболявания са сходни: хипергликемия (висока кръвна захар), артериална хипертония, наднормено тегло, фамилност и ниска физическа активност.

ДИАБЕТ И ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

В днешно време диабетът е все по-често срещан. Близо 1 от 3 диабетици страда от някаква степен на хронично бъбречно заболяване.

Високата кръвна захар уврежда кръвоносните съдове, водейки до артериална хипертония, която пък уврежда бъбреците и тяхната функция.  От друга страна, самата хипергликемия води до бъбречна увреда.

Поради това контролът на диабета е от изключително значение. Тук са важни не само медикаментите, които Вашият ендокринолог ще назначи, но и здравословният начин на живот: контрол на телесното тегло чрез подходяща диета и движение, както и избягване на нефротоксични (увреждащи бъбреците) медикаменти, освен ако не са абсолютно необходими.

СЪРДЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

 Бъбреците и сърцето са взаимно свързани: бъбречните заболявания често водят до сърдечни усложнения, същевременно сърдечните проблеми водят до нарушения във функцията на бъбреците.

Неконтролираната артериална хипертония (артериално налягане над 140/90) е една от причините за ХБЗ. От друга страна, ХБЗ може да доведе до развитие на артериална хипертония и в последствие сърдечна недостатъчност.

Много фактори, които могат да причинят бъбречни заболявания също увреждат сърцето и кръвоносните съдове. Сред тях на първо място са високото кръвно налягане и диабетът, които имат значителен дял от бъбречно болните.  На второ място пък са затлъстяването и тютюнопушенето.

Хроничното бъбречно заболяване, диабетът и артериалната хипертония са взаимно свързани  и често са налице у един и същ пациент едновременно. В ранните си стадии и трите протичат без особена симптоматика. Редовните профилактични прегледи, дори и без да са налице каквито и да е оплаквания могат значително да повишат качеството Ви на живот.

ДИАЛИЗА И СЪРДЕЧНО СЪДОВИ ПРОБЛЕМИ – NephroLife Bulgaria

Бъбречната дисплазия (БД) представлява дефект във вътреутробното развитие на бъбреците. При нея единия или и двата бъбрека са с абнормни характеристики (кисти, увеличено количество съединителна тъкан и др.) и са нефункционални.

ЧЕСТО СРЕЩАНА ЛИ Е ?

Състоянието се среща при 1:1000 до 1:4000 живородени деца. Възможно е то да не бъде диагностицирано, когато е засегнат само единия бъбрек и липсват симптоми.

Бъбречната дисплазия в по-голямата част от случаите е следствие на генетични нарушения. Обикновено тя не е изолирана, а е придружена от увреждания на други органи и системи.

 Употребата на наркотици, както и някои лекарства по време на бременност също увеличава риска от раждане на дете с бъбречна дисплазия. Затова е важно приемът на каквито и да е медикаменти от бременната да бъде обсъден с акушер-гинеколог.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ?

Едностранната дисплазия може да бъде безсимптомна или да е в комбинация с други дефекти на отделителната система. Засегнатите често развиват на по-късен етап артериална хипертония и протеинурия (белтък в урината). Налице са болки в лумбалната област или корема, чести инфекции на уринарния тракт, както и изоставане в растежа.

Двустранната дисплазия е една от причините за хронична бъбречна недостатъчност у новороденото. Тя може да се свърже и с наличието на олигохидрамнион (намалено количество околоплодна течност) по време на бременността.

Измененията в бъбреците могат да бъдат диагностицирани още вътреутробно чрез фетална ехография. След раждането от значение са и някои характерни промени в лабораторните показатели.

ПРОГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ

Прогнозата зависи от тежестта на заболяването и най-вече от това дали само единия, или и двата бъбрека са засегнати.  При едностранната форма е възможен нормален живот, при условие че състоянието се проследява редовно (кръвно налягане, лабораторни показатели, изследване на урина).

При децата, родени с двустранна дисплазия са задължителни прегледите от детски нефролог, който ще назначи необходимите изследвания. Възможно е състоянието да се влоши, което да наложи хемодиализа или бъбречна трансплантация.

ПРЕВЕНЦИЯ

Генетично обусловената бъбречна дисплазия не може да бъде предотвратена. Важно е бременните жени да водят здравословен живот и да уведомят гинеколога си за лекарствата, които приемат, както и за други членове на семейството с бъбречна дисплазия.