Всеки пациент, започнал хемодиализа и след първоначалния емоционален шок, започва усилено и трескаво да се подготвя за бъбречна трансплантация – единственият възможен начин „да си върне живота обратно“.
Разбира се, много важно е да отбележим, че хемодиализата често е само междинна спирка за хората с ХБН по пътя им за вписване в листата на чакащи за бъбречна трансплантация, както и най-важния момент – обаждането, че е възникнала донорска ситуация и пациентът с ХБН бива извикан за процедура по трансплантиране на нов орган.
Колко важно е обаче да се провежда качествена хемодиализа, докато настъпи мигът за трансплантиране?
Ще се спрем на този въпрос малко по-подробно…
Неотдавна д-р Георги Христов, директор на „Изпълнителна агенция Медицински надзор“ заяви, че много от потенциалните реципиенти на бъбрек, които са в листата на чакащите, биват викани за трансплантация, но, след проведени изследвания, те се оказват с толкова влошено здравословно състояние, че се обявяват за негодни да получат донорски орган.
Може би това е и причината да се правят изключително малко трансплантации в България – под 20 годишно – една от най-тъжните статистики, която кара много хора с ХБН да се превръщат в здравни емигранти.
Но защо е лошо нивото на хемодиализата в България? Ниската цена на процедурата, заплащана от НЗОК, многото услуги, които са включени под шапката на диализната процедура и които не са пряко свързани с лечебния процес също свалят от сумата, която иначе би могла да се насочи 100% към същността на процедурата – много обяснения, но един краен резултат..
Качествената хемодиализа означава едно – максимално съхранен организъм за заветния момент на трансплантирането.
Добрата диализа има няколко основни стълба:
- Качествена и най-вече НОВА апаратура от най-висок клас. Няма как да не споменем името на лидера в диализната апаратура – FRESENIUS. Всеки център, оборудван с нови апарати FRESENIUS има гаранция, че провежда отлична диализа.
- Консумативи – отново ФРЕЗЕНИУС излизат на първа линия – диализатори от марката, кръвни линии – грантират възможно най-добро и фино чистене, максимално намалена кръвна загуба, добро физическо състояние след процедурата и др.
- Лекарства – когато пациентът е в крайна фаза на ХБН, респективно провежда диализно лечение, организмът му не произвежда съответните вещества и елементи, необходими за поддържане на добри нива на хемоглобин, за нормални нива на фосфор, калций, калий, желязо и др. За това са нужни много и скъпи медикаменти, които влизат в цента на процедурата, заплащана от НЗОК, а не са за сметка на пациента. Много от диализните центрове обаче си спестяват тези лекарства, за сметка на по-голяма печалба за клиниката.
Редовните ежемесечни изследвания на пациентите, физическото им състояние са най-добрия гарант за добрата работа на центърът по хемодиализа.
Само така може да се контролира медикаментозния прием и поддържане на добрите нива на елементите в организма.
- Персонал – изключително важен компонент в диализната структура е персоналът, в лицето на опитни медицински сестри и лекар, който НЕ напуска диализната зала нито за един момент. В диализата най-лошото може да се случи за минута – да се разчленят линии, да се измъкне катетър,, докато кръвта на пациента е буквално извън тялото му, докато машината я филтрира – това е само пример за крайно критични и потенциално смъртоносни ситуации, които могат да се овладеят само и единствено от опитна сестра, до която има лекар.
Обратно на първоначалното впечатление – в диализата всичко се случва крайно динамично, а само опитните ръце на сестрите могат да попречат да завърши трагично.
Това са само някои опорни токи по пътя на избора на всеки пациент да защити правото си на най-доброто полагащо му се лечение.
Добрата диета, стриктният контрол върху приема на течности, редовният мониторинг от всякакви специалисти, особено кардиолог, ендокринолог, пулмолог и др. постилат пътеката по пътя за трансплантацията, която е нормален и логичен завършек на проблема, наречен „краен стадий на ХБН“.