ПЕРМ КАТ (Постоянен катетър – Permcat)
Постоянен катетър (внимание! Да не се бърка с временния катетър) е тъй наречения консуматив, който, под упойка и под ехографски контрол се поставя в един от централните съдове на предсърдието и през който, с голям дебит, се взима кръвта на пациента, пречиства се през хемодиалзния апарат и след това се връща на пациента, вече филтрирана.
Видимата част на катетъра обикновено е в областта на гърдите, под дясната ключица.
Позитиви:
– поставя се бързо, може да се използва веднага.
Негативи:
– Постоянният катетър е своеобразен вход за инфекции. Освен безупречна дезинфекция и стерилност, която е задължителна за персонала в диализната структура при обработката на катетъра, той трябва да се поддържа в абсолютно чиста среда, да се спазва перфектна хигиена, да бъде стерилно превързан. Да не се пипа, мокри, чеше, мърда от пациентите у дома. Евентуално би затруднил или би направил невъзможно плуване в басейн, ходене на море и др.
Къпането вкъщи става само след поставена непромокаема превръзка върху катетъра, с цел до него да не достига вода.
Превръзка на катетъра и обработката му се прави само от медицинския персонал в диализния център.
Въпреки всички предпазни мерки и спазени правила за дезинфекция и стерилност, често се случва контаминиране на катетъра, което го прави вход за всякакви инфекции, навлизащи през него директно в предсърдието и бързо обхващащи целия организъм на пациента.
Подобни инфекции са изключително опасни, трудно се овладяват, а катетъра, веднъж инфектиран – подлежи на незабавна смяна.
Тук е важно да отбележим, че даже и при перфектна поддръжка на катетъра, той се сменя през ок. 4 – 5 години, а при възникнала инфекция – веднага.
Постоянният катетър е консуматив, който не се заплаща от Здравната каса. Цената му е ок. 550 лева.
– риск от запушване на катетъра – често се случва, запушен от биологични натрупвания, катетърът да спре да работи. Тогава отново се налага смяната му, в бърз порядък.
– естетичният аспект на перманентния катетър – той е видим, трудно би могъл да остане скрит през лятото. Освен това не е удачен вариант за хора, които не биха искали да се знае на работното им място или в близкото обкръжение, че са на хемодиализно лечение.
Като цяло, и в двата съдови достъпа има плюсове и минуси, но важно е да отбележим, че златният стандарт в хемодиализата налага изграждане на фистула, особено за пациенти в млада и средна възраст и прибягване до катетър само в наистина най-краен случай.