Като един от най-важните водоразтворими неензимни антиоксиданти, витамин С се състои от аскорбинова киселина и нейната окислена форма, дехидроаскорбинова киселина. Витамин C има широк спектър от метаболитни функции и съществено повишава клетъчния имунитет. Едно от най-добрите му предимства е способността му да засили усвояването на желязото, като по този начин се предотвратяват проблеми като желязодефицитна анемия.
Спрямо общото население, нивото на витамин С в плазмата варира от 30 до 60 μmol / L . Плазменото ниво на витамин С при пациенти на поддържаща хемодиализа обикновено е по-ниско в сравнение с общата популация, което до голяма степен е свързано с повишено възпаление, рефрактерна анемия, оксидативен стрес и вторичен хиперпаратиреоидизъм. Тъй като витамин С се екскретира през бъбреците, приемът над 100-200 mg / ден трябва да се избягва при пациенти с ХББ, за да се избегне оксалоза, която представлява натрупване на метаболитен страничен продукт на аскорбинова киселина. Много органи и тъкани на тялото могат да бъдат засегнати от оксалатни отлагания, включително и бъбреците.
Основната част от хранителния витамин С се осигурява от богати на калий храни като цитруси, портокалов сок, ягоди и броколи, но тези храни са ограничени за пациенти на хемодиализа за които е важно да спазват хранителен режим с ограничен прием на калий. Загуба на витамин С е възможна и по време на диализа, като могат да се премахнат около няколкостотин мг от витамина при едно диализно лечение.