Уремията е клиничен синдром, отбелязан с повишени концентрации на урея в кръвта. В основата му са метаболитни аномалии, дисбаланс на течности, електролити и хормони, свързани с развитието и влошаването на бъбречната функция.
Уремията се развива по-често при хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), особено при по-късните стадии на бъбречна недостатъчност или при остро увреждане на бъбреците, ако загубата на бъбречна функция е бърза. Самата урея има както преки, така и косвени токсични ефекти върху редица тъкани.
Уреята се синтезира в черния дроб и е крайният продукт от обмяната на белтъците. От черния дроб се пренася чрез кръвта до бъбреците, където се изхвърля с урината. Когато обаче функцията на бъбреците е нарушена, те не могат ефективно да филтрират и да отстраняват отпадните продукти и в кръвта се натрупват токсини като креатинин и урея. Ако не се лекува, това състояние е животозастрашаващо.
Симптоми:
Мравучкане и изтръпване на ръцете и краката – невропатия
Обща отпадналост и лесна уморяемост
Гадене, повръщане и загуба на апетит
Високо кръвно налягане
Отоци, подуване на глезените
Суха кожа и сърбеж
По-често уриниране
Хронични заболявания на бъбреците и фактори, водещи до бъбречна недостатъчност и уремия са:
вродени аномалии на бъбреците
поликистозни бъбреци
диабетна нефропатия
застойна сърдечна недостатъчност и ритъмни нарушения
хроничен пиелонефрит
камъни в бъбреците, уголемена простата
прием на определени медикаменти и кортикостероиди