Monthly Archives: ноември, 2020

Камъните в бъбреците (нефролитиаза или бъбречно-каменна болест) представляват твърди отлагания в бъбреците. Заболяването може да се открие случайно (когато не е налице болка или криза) чрез рентгенова снимка на коремната област или при ехография на коремни органи. Камъните в бъбреците са различни по форма, размер и брой, като големината им варира от няколко милиметра до 5-6 см.

Клиничната картина при пациенти с бъбречно-каменна болест е различна при всеки пациент и зависи от големината, размера и локализацията на самият конкремент. Част от болните имат оплаквания от тъпа, слаба болка в областта на кръста, която не се влияе от физическа активност или от положението на тялото. При други бъбречно-каменната болест се проявява чрез изяви с промяна в цвета на урината или с чести уроинфекции.

Нефролитиазата може да протече асимптомно, т.е. да не води до дискомфорт на болния. Бъбречната колика е най-честата клинична изява на бъбречно-каменната болест, като тя настъпва най-често когато камък започне да се придвижва надолу през най-тясната част на отделителната система.

Видове камъни в бъбреците

Много често бъбречните камъни имат смесен химичен състав и са разнообразни по форма и цвят. Някои от тях са:

• Калциевооксалатни – най-често срещаните бъбречни камъни. Основни причини за образуването им са: повишена абсорбция на калций в тънките черва от храната, повишено отделяне на калций от костите, хиперпаратиреоидизъм, витамин Д интоксикация, дехидратация, прием на някои медикаменти, повишен внос на оксалати с храната
• Калциево-фосфатни камъни
• Струвитни камъни – те се образуват при чести бактериални инфекции на пикочните пътища,
• Уратни камъни (камъни на пикочната киселина) – образуват се при повишено излъчване на пикочна киселина в урината и при хора, които не пият достатъчно течности

Нефронът, функционалната единица на бъбреците, е отговорен за отстраняването на отпадъците от тялото. Всеки бъбрек е съставен от над един милион нефрони, които осеяват бъбречната кора, придавайки му гранулиран вид.

Представлява микроскопично тръбесто образувание, състоящо се от бъбречно (Малпигиево) телце и извито каналче. Самото Малпигиево телце се състои от капилярно клъбце, наречено гломерул и обвиващата го капсула, наричана още капсула на Бауман.

В нефрона се осъществяват три основни процеса: филтрация, обратно всмукване и секреция. Тези процеси са от изключителна важност за поддържане на вътрешната течна среда и алкално-киселинното равновесие в организма. По време на гломерулната филтрация, водата и разтворените в нея частици напускат съдовата система и попадат в пространство между двата листа на капсулата на Бауман и от там в лумена на бъбречните тубули, докато филтрацията се извършва само в гломерулите.

Има два типа нефрони:

• кортикални (гломерулите им са разположени във външните 2/3 на кората, бримките им са къси и достигат до външната медула) и
• юкстамедуларни. (гломерулите им са разположени във вътрешната 1/3 на кората, бримките им са дълги и достигат до вътрешната медула – до бъбречните папили).

В рамките на едно денонощие през бъбреците преминава голямо количество кръв, от които се отделят 170 литра първична урина. Този филтрат, преминавайки последователно през останалите структури на нефрона се подлага на обратна резорбция на вода и йони, като количеството на крайната урина достига средно 1200 мл. на ден.

Има два кръвоносни съда, водещи от коремната аорта, които отиват към бъбреците. Бъбречната артерия е един от тези два кръвоносни съда. Бъбречната артерия навлиза през хилуса, който се намира там, където бъбрекът се извива навътре във вдлъбната форма. През този хилус минават реналната артерия и реналната вена. През реналната артерия преминава притокът на обогатена на кислород кръв, която сърцето изпомва към бъбреците, за да бъде филтрирана, като слецд това отнася вече филтрираната от бъбреците кръв обратно към сърцето.

При нормални обстоятелства, след като бъбречната артерия навлезе през хилуса, тя се разделя на два основни клона, които след това се разделят на множество по-малки артерии, които доставят кръв в различни области на бъбреците, известни като нефрони. Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 1 – 2 милиона. Бъбреците на нормален човек получават приблизително една четвърт от кръвта на сърцето или 1,2 литра кръв всяка минута. Тялото има саморегулиращи се механизми, които увеличават или намаляват притока на кръв, за да се адаптират към стреса. Рецепторите, разположени в гладкомускулната стена на бъбречната артерия, позволяват на артериите да се разширяват или свиват, за да компенсират високото или ниското кръвно налягане.

Заради жизненоважната си функция, която включва постоянния досег с токсини, бъбреците са податливи на разнообразие от проблеми.

Като един от най-важните водоразтворими неензимни антиоксиданти, витамин С се състои от аскорбинова киселина и нейната окислена форма, дехидроаскорбинова киселина. Витамин C има широк спектър от метаболитни функции и съществено повишава клетъчния имунитет. Едно от най-добрите му предимства е способността му да засили усвояването на желязото, като по този начин се предотвратяват проблеми като желязодефицитна анемия.

Спрямо общото население, нивото на витамин С в плазмата варира от 30 до 60 μmol / L . Плазменото ниво на витамин С при пациенти на поддържаща хемодиализа обикновено е по-ниско в сравнение с общата популация, което до голяма степен е свързано с повишено възпаление, рефрактерна анемия, оксидативен стрес и вторичен хиперпаратиреоидизъм. Тъй като витамин С се екскретира през бъбреците, приемът над 100-200 mg / ден трябва да се избягва при пациенти с ХББ, за да се избегне оксалоза, която представлява натрупване на метаболитен страничен продукт на аскорбинова киселина. Много органи и тъкани на тялото могат да бъдат засегнати от оксалатни отлагания, включително и бъбреците.

Основната част от хранителния витамин С се осигурява от богати на калий храни като цитруси, портокалов сок, ягоди и броколи, но тези храни са ограничени за пациенти на хемодиализа за които е важно да спазват хранителен режим с ограничен прием на калий. Загуба на витамин С е възможна и по време на диализа, като могат да се премахнат около няколкостотин мг от витамина при едно диализно лечение.