Нефронът, функционалната единица на бъбреците, е отговорен за отстраняването на отпадъците от тялото. Всеки бъбрек е съставен от над един милион нефрони, които осеяват бъбречната кора, придавайки му гранулиран вид.
Представлява микроскопично тръбесто образувание, състоящо се от бъбречно (Малпигиево) телце и извито каналче. Самото Малпигиево телце се състои от капилярно клъбце, наречено гломерул и обвиващата го капсула, наричана още капсула на Бауман.
В нефрона се осъществяват три основни процеса: филтрация, обратно всмукване и секреция. Тези процеси са от изключителна важност за поддържане на вътрешната течна среда и алкално-киселинното равновесие в организма. По време на гломерулната филтрация, водата и разтворените в нея частици напускат съдовата система и попадат в пространство между двата листа на капсулата на Бауман и от там в лумена на бъбречните тубули, докато филтрацията се извършва само в гломерулите.
Има два типа нефрони:
- кортикални (гломерулите им са разположени във външните 2/3 на кората, бримките им са къси и достигат до външната медула) и
- юкстамедуларни. (гломерулите им са разположени във вътрешната 1/3 на кората, бримките им са дълги и достигат до вътрешната медула – до бъбречните папили).
В рамките на едно денонощие през бъбреците преминава голямо количество кръв, от които се отделят 170 литра първична урина. Този филтрат, преминавайки последователно през останалите структури на нефрона се подлага на обратна резорбция на вода и йони, като количеството на крайната урина достига средно 1200 мл. на ден.