Monthly Archives: април, 2021

Калцият е един от най-важните минерали в организма. Той е от съществено значение за правилното функциониране на мускулите, нервите и сърцето и е необходим за съсирването на кръвта и за формирането на костите. Около 99% от калция се намира в костите, докато останалите 1% циркулират в кръвта. Приблизително половината от калция в кръвта е „свободен“ и е метаболитно активен. Останалата половина е “свързана” с албумин и други съединения и е метаболитно неактивна.

Калцият се доставя от храната, която кнсумираме или от прием на калциеви добавки. Витамин D и паратиреоидният хормон помагат да се регулира нивото на калций, което се абсорбира и колко бива елиминиран от бъбреците. Здравите бъбреци превръщат витамин D в активен хормон (калцитриол), който спомага за увеличаване на абсорбцията на калций от червата в кръвта. Балансираната, здравословна диета осигурява 1000 милиграма калций на ден.

Хиперкалциемията е състояние, при което нивото на калций в кръвта е много над нормата. Твърде много калций в кръвта може да отслаби костната система, да образува камъни в бъбреците и да попречи на нормалната функция на сърцето и мозъка. Хиперкалциемията обикновено е резултат от свръхактивността на паращитовидните жлези(разположени в шията, близо до щитовидната жлеза). Други причини за хиперкалциемията включват някои видове рак, здравословни медицински проблеми, определени лекарства и прием на твърде много добавки с калций и витамин D.

Според насоките за клинична практика на Националната бъбречна фондация, общият прием на калций за хора с бъбречни заболявания не трябва да бъде по-голям от 2000 mg дневно. Това включва приема на общото количество калций от хранителния режим, калциеви добавки и фосфорни свързващи вещества на основата на калций.

Селенът (Se) е микроелемент, който участва в регулирането на метаболизма на тиреоидния хормон, ензимната антиоксидантна защита и имунната система. Бил е открит още през далечната 1817 година от шведския химик Йонс Берцелиус. С течение на времето и редица проучвания е доказано, че този микроминерал има силни антиоксидантни свойства, с които спомага за правилното функциониране на щитовидната жлеза, контролира хормоните и играе важна роля в поддържането на имунната система.

Често дефицитът на Se е свързан със сърдечно-съдови заболявания, свързани с атеросклероза и повишен риск от вирусни инфекции. Ниските серумни нива на Se са често срещани при пациенти с остра бъбречна недостатъчност или хронично бъбречно заболяване.

В световен мащаб не е изследвана задълбочено връзката между хипоселенемията и съпътстващите заболявания, свързани с бъбречните заболявания. Съобщава се, че както ниските серумни нива на Se, така и бъбречната недостатъчност са свързани с повишен риск от коронарна болест на сърцето,  както и допринасят за имунната дисфункция, увеличавайки риска от смърт от инфекциозно заболяване при пациенти на хемодиализа.

Фактори като възраст, възпаление, задържане на течности и диализно лечение могат да повишат нивата на оксидативен стрес при пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБН). Някои проучвания съобщават, че състоянието на Se и имунната функция се подобряват след перорално и интравенозно добавяне на Se при бъбречни пациенти, намалявайки продуктите на оксидативен стрес. Наличните данни насърчават и мотивират по-задълбочени проучвания за изясняване на реалната степен на дефицит на Se и необходимостта от добавки на Se при пациенти с бъбречно заболяване.

Селенът е минерал, който се съдържа в почвата. По естествен път можете да се набави с приема на повече зърнени продукти, като жито, царевица или ориз. Селен се съдържа още в морските деликатеси, яйцата, слънчогледовите семки и месото.

ЦИНКЪТ И РОЛЯТА МУ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО