Monthly Archives: ноември, 2021

Бъбречното нуклеарно сканиране представлява диагностичен тест  и може да бъде извършено по няколко различни начина, посредством радиоактивен индикатор. Прилага се за да диагностицира предполагаеми бъбречни проблеми и да се оцени тяхната функция. Той е изключително ефективен диагностичен инструмент, защото освен, че показва анатомията им, разкрива колко добре функционират в конкретния момент.

Радиоизотопно изследване се прави посредством въвеждане в организма на малко количество радиоактивен изотоп и проследяване на постъпването, натрупването и излъчването му от бъбреците. По време на сканирането, съответния индикатор се инжектира във вената и се проследява до и през бъбреците със специални детектори.  Процесът се мониторира на компютърен екран. Получените изображения показват доставянето на течност в бъбреците чрез кръвния поток и  възможността за отделяне на течност от бъбреците през уретерите и пикочния мехур. Възможността за анализ на бъбречната функция позволява на лекарите да диагностицират много по-точно конкретни бъбречни заболявания и проблеми, отколкото е възможно със стандартните образни тестове.

Причини за извършване на изследването

• за да се оцени бъбречната функция
• да се видят аномалии в размера, формата и структурата на бъбреците
• стеноза на бъбречната артерия
• да се проследи бъбречна функция след трансплантация
• да се установи увреждане или запушване в уретерите
• за диагностика и оценка на туморини образувания, кисти или абсцеси в бъбреците.

Сканирането на бъбреците в общи линии е безболезнено, но е възможно да се изпита лек дискомфорт. Пациентът може да се възвърне към ежедневните си активности веднага след процедурата. Зачервяването и болезнеността на мястото на инжекцията са възможните странични ефекти. Въпреки че излагането на радиация е минимално, преди да се подложи на съответната процедура трябва да уведомите лекаря си ако сте бременна или кърмите.

Какаво представлява pH скалата?

pH е скала, която измерва алкалните и киселинните свойства, които притежава водната среда и представлява съотношение на позитивно заредените водородни йони спрямо негативно заредените такива, в един разтвор. Това е един от най-важните показатели за хомеостазата в организма.Тялото ни е изградено предимно от вода, като средата, която трябва да поддържаме е леко алкална – от 7,35 – 7,45.

Алкално-киселинният баланс изисква сътрудничеството на три основни органа: черен дроб, бъбреци и бели дробове.

Киселинната среда е богата на протони, докато алкалната на електрони. Електроните обуславят среда богата на кислород, което осигурява необходимото количество кислород навсякъде в тялото и задоволява нуждата на нормалните, аеробни клетки.

Буферните системи, функциониращи в кръвната плазма, включват плазмени протеини, фосфатни и бикарбонатни и въглеродни буфери. Бъбреците помагат за контролиране на киселинно-алкалния баланс чрез отделяне на водородни йони и генериране на бикарбонат, който помага за поддържане на рН на кръвната плазма в нормални граници.

При нарушен алкално-киселинен баланс с ниски стойности на pH възникват проблеми свързани с теглото, алергии, артрити, гъбични инфекции, нарушен метаболизъм, хронична умора и липса на енергия, болки в мускулите, крампи.

Фактор за неутрализиране на киселинното натрупване в нашия организъм имат бъбреците и белите дробове. Те съдействат в процеса на киселинния контрол и подпомагат равновесието на кръвта. Основната им задача е да е неутрализират сярната или пикочната киселина посредством уриниране. При увеличение стойностите на тези или други киселини, бъбреците увеличават продукцията си на водородни йони, за да балансират тези процеси.

Благодарение на тяхната работа нашият организъм разполага с филтриращ механизъм, който извежда киселините от кръвния поток, за да бъдат елиминирани чрез урината. Правилната бъбречна работа пък се осигурява от алкални резерви или алкални вещества, които е желателно да бъдат регулярно предоставяни на организма чрез оптимален хранителен режим.

Приемът на алкални храни спомага за:

• Правилната обмяна на веществата
• Храносмилането
• Повишават се енергийните депа
• Имунитет

Калият е минерал и електролит, от който се нуждаем, за да поддържаме и регулираме ключови процеси в нашия организъм. Той е един от седемте основни макроминерала и играе важна роля във функцията на бъбреците. Намира се в повечето храни, които ядем и е необходим в хранителния ни режим, тъй като подпомага мускулните движения, поддържа нервната система здрава и участва в процеса на балансиране на количеството вода в тялото. Количеството калий в кръвта се контролира от бъбреците. Те премахват излишния калий от кръвта и го отделят с урината, като при пациенти с тази способност е намалена.

Наличието на твърде много или твърде малко калий може да доведе до усложнения, които засягат бъбречната дейност. При хора с бъбречно заболяване нивата на калий могат да се натрупват до по-високи стойности. Това се нарича хиперкалиемия и може да бъде опасна за сърдечната дейност.

Хората с хронично бъбречно заболяване трябва да ограничат количеството калий, което консумират, тъй като бъбреците им не могат да обработват калий правилно и това води до натрупването му в кръвта. От друга страна лекарствата, използвани за лечение на ХБН, също могат да повишат нивата му.

Препоръчва се здравите мъже и жени на възраст над 19 години да консумират съответно поне 3400 mg и 2600 mg калий на ден. Въпреки това, хората с бъбречно заболяване, които са на диети с ограничение на калий, обикновено трябва да поддържат приема на калий под 2000 mg на ден.

Оптималното количество калий в хранителни режим поддържа и оказва благоприятно влияние върху мускулите, контролиращи сърдечния ритъм и дишането.

Ограничаване на калия в хемодиализната диета

Богатите на калий храни са ограничени за пациенти на хемодиализа, тъй като той се натрупва в периодите между диализните лечения и може да причини проблеми като слабост, мускулни крампи, умора, неравномерен пулс и сърдечни проблеми.

Калият присъства най-вече в плодовете, зеленчуците и млечните продукти. Някои плодове и зеленчуци са с високо съдържание на калий, а други са с по-ниско съдържание.

Храни, които съдържат малко калий – месо, домашни птици, хляб, тестени изделия.

Храни не съдържащи калий – маслото, маргаринът и маслата.