• Български
  • English
  • Deutsch
  • Русский
   +359 56 55 55 88
БЕЗПЛАТЕН ТЕЛ.: 0800 11 881
жена, която пие чаша пълна с вода

ВОДА И БЪБРЕЧНА ФУНКЦИЯ – ВЗАИМОВРЪЗКА

Бъбречна функция и вода: Какво трябва да знаем?

Бъбреците са жизненоважни органи, отговорни за филтриране на кръвта, премахване на отпадните продукти и поддържане на баланса на течностите и електролитите в тялото. Водата играе ключова роля в тези функции, като осигурява необходимата среда за филтриране и транспортиране на отпадните продукти.

Как водата влияе на бъбречната функция:

  • Филтриране на кръвта: Водата е необходима за разреждане на кръвта, което улеснява преминаването й през гломерулите – миниатюрни филтри в бъбреците. Тези филтри премахват отпадните продукти, токсините и излишните течности от кръвта, образувайки урина.
  • Елиминиране на отпадните продукти: Водата е транспортната среда, чрез която отпадните продукти се изхвърлят от тялото. Достатъчната хидратация гарантира, че урината е разредена, което улеснява изхвърлянето на отпадните вещества и предотвратява образуването на камъни в бъбреците.
  • Регулиране на електролитите: Бъбреците играят ключова роля в поддържането на баланса на електролитите, като натрий, калий и хлор, в организма. Водата е от съществено значение за този процес, тъй като позволява на бъбреците да абсорбират или отделят електролити според нуждите на тялото.
  • Предотвратяване на дехидратация: Дехидратацията може да доведе до намаляване на обема на кръвта, което затруднява работата на бъбреците. Достатъчният прием на течности е от съществено значение за поддържане на хидратацията и нормалното функциониране на бъбреците.

Колко вода е необходима?

Препоръчителният дневен прием варира в зависимост от възрастта, пола, нивото на активност и климата. Като цяло, здравите възрастни трябва да се стремят да приемат около 2 литра вода на ден.

Как да разберем дали приемаме достатъчно количество?

  • Цвят на урината: Светложълтата урина е индикатор за добра хидратация. Тъмната урина може да показва дехидратация.
  • Честота на уриниране: Уринирането на всеки 2-4 часа е нормално. По-рядкото уриниране може да е признак за дехидратация.
  • Чувство на жажда: Жаждата е естествен сигнал на тялото за нужда от течности. Не е нужно да чакате да почувствате жажда, за да пиете вода.
  • Сухота в устата: Сухота в устата, лепкави устни и хлътнали очи могат да бъдат признаци на дехидратация.

Съвети за пиене на повече вода:

  • Носете бутилка вода със себе си: Така ще имате вода под ръка където и да отидете.
  • Пийте вода преди, по време и след хранене:
  • Добавете вкус към водата си: Добавете резенчета лимон, лайм, краставица или мента, за да направите водата си по-вкусна.
  • Яжте храни с високо съдържание на вода: Плодовете и зеленчуците са чудесен източник на вода и хранителни вещества.
  • Ограничете кофеина и алкохола: Тези напитки могат да имат дехидратиращ ефект.

Заключение:

Водата е от съществено значение за поддържането на здравето на бъбреците. Достатъчният прием на вода е важен за правилното филтриране на кръвта, елиминиране на отпадните продукти, регулиране на електролитите и предотвратяване на дехидратация. Чрез приемане на достатъчно количество течности можете да поддържате бъбреците си здрави и да се радвате на добро общо здравословно състояние.

ХИПЕРВОЛЕМИЯ

костна система

БЪБРЕЧНА ДЕЙНОСТ И ЗДРАВЕТО НА КОСТНАТА СИСТЕМА

Защо правилно функциониращата бъбречна дейност е важна за здравето на костите?

Здравите бъбреци изпълняват много важни задачи. Те премахват отпадъците и допълнителната течност от тялото ви, помагат за производството на червени кръвни клетки, регулират необходимото количество минерали в кръвта и поддържат костите здрави. От своя страна, минералите са хранителни вещества, от които тялото ви се нуждае, за да остане здраво.

При развито бъбречно заболяване или бъбречна недостатъчност, бъбреците ви не могат да изпълняват добре всички тези важни функции. В резултат на това може да развиете минерални костни нарушения – често срещан проблем при хора с бъбречно заболяване и засяга почти всички с бъбречна недостатъчност.

Какво е минерално и костно разстройство?

Минерално и костно разстройство, свързано с бъбречно заболяване, се наблюдава,  когато има дисбаланс в нивата на калций и фосфор в кръвта и ниски нива на витамин Д. Този минерален дисбаланс може да засегне вашите кости, сърце и кръвоносни съдове.

Как нарушената бъбречна дейност и развита недостатъчност водят до костни и сърдечни заболявания?

Когато бъбречната функция е нарушена, вашите бъбреци вече не могат да филтрират излишния фосфор и да го отстранят от тялото чрез урината. С течение на времето фосфорът от храните, които консумирате, може да се натрупа до високи нива в кръвта ви.

Здравите бъбреци също преобразуват  витамин D от слънчевата светлина и храните, в активен витамин D, който тялото ви може да използва. Когато бъбреците откажат, се наблюдава недостиг на активен витамин D. Това дисбалансира съотношението на  калций и фосфор в кръвта.

Когато нивото на фосфора в кръвта се повиши, а това на витамин D спадне, тялото ви започва да произвежда твърде много паратироиден хормон (PTH). Високите нива на ПТХ карат калция да се премести от костите ви в кръвта. Следствието от това е , че костната ви система става по-слаба и чуплива, а съдовете и сърцето се калцират.

Как се лекуват минерални и костни нарушения?

Диета с ниско съдържание на фосфор, добавки с Витамин D. Назначаване на Калцимиметици – лекарства, които често се използват, когато нивата на ПТХ, калций и фосфор в кръвта са твърде високи при хора на диализа. Стартиране на тренировъчен план –  упражнения,  за укрепване на костната система.

НАДПИСИ МИТОВЕ И ФАКТИ

МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ДИАЛИЗАТА

МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ДИАЛИЗАТА – И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ТОВА ЛЕЧЕНИЕ

Мит: Единственият вариант за получаване на диализно лечение е да пътувате до център поне три пъти седмично за часове наред.

факт: Диализата може да се извършва по много начини: Можете да провеждате диализа в болница или амбулаторна клиника или в собствения си дом. Хемодиализата в диализния център обикновено се извършва три дни в седмицата по 3-4 часа наведнъж. Другият вариант е перитонеална диализа у дома. Информирайте се за всяка опция и говорете с вашия медицински специалист кой тип диализа е най-подходящ за вас.

Мит: Диализата е болезнена.

факт: Диализното лечение не трябва да е болезнено. Ако почувствате болка по време или след лечението, уведомете вашия наблюдаващ лекар или екип. Някои пациенти може да имат спад в кръвното налягане, което може да доведе до гадене, повръщане, главоболие или крампи. Въпреки това, като следвате вашия хранителен режим и ограниченията на течности, тези видове странични ефекти могат да бъдат избегнати.

Мит: Диализата е доживот.

факт: Диализата е лечение, което помага за пречистване на кръвта ви от течности и токсини, когато бъбреците ви вече не могат да функционират правилно. Необходимостта да започнете диализа може да ви звучи непосилно и страшно, но диализното лечение ви позволява да живеете.

Мит: Пациентите на диализа не могат да пътуват.

факт: Можете да пътувате на диализа! Но това изисква известно планиране. Преди вашето пътуване, трябва да си уговорите час за диализно лечение в друг център и да изпратите информация за вашето медицинско лечение и история. Пътуването на диализа означава да бъдете подготвени – щракнете тук, за да научите повече.

Мит: Пациентите на диализа нямат време и енергия да работят.

факт: Много пациенти на диализа продължават да работят или учат. Някои си вземат почивка, когато за първи път започнат диализно лечение и се връщат на работа или училище, след като са свикнали с самия процес.

Мит: Като пациент на диализа се тревожа, че ще бъда бреме за семейството си.

факт: Много хора с хронично заболяване се чувстват по този начин в даден момент. Вашата роля във вашето семейство може да се промени с времето, но е важно да запомните, че вие сте нещо повече от вашето бъбречно заболяване или диализно лечение! Поискайте помощ, когато имате нужда от нея, и помагайте на другите, когато можете. Бъдете открити и честни с близките си за това как се чувствате и си дайте необходимото пространство и време, за да се приспособите към диализното лечение. След като се приспособите към вашето „ново нормално“ на диализа, ще откриете, че ще можете отново да поемете нови роли и отговорности у дома.

ДИАЛИЗА ПРИ ДЕЦА – КОГА СЕ НАЛАГА?

КОИ СЪСТОЯНИЯ НАЛАГАТ ДИАЛИЗА ПРИ ДЕЦА?

Диализата, често считана за животоспасяваща процедура за възрастни с бъбречна недостатъчност, е също толкова важна за деца, изправени пред подобни здравословни предизвикателства.

Съществуват различни сценарии, при които диализата може да е необходима за най-малките пациенти. Сред тях са:

1.Остро бъбречно увреждане (ОБУ). При децата то може да настъпи поради състояния като тежки инфекции, дехидратация или под въздействието на токсини (например неволно поглъщане на лекарства, отрови, алкохол). Най-честата причина за остро бъбречно увреждане при деца е хемолитично-уремичният синдеом. Обикновено настъпва след инфекциозен гастроентерит, причинен от E.coli. Характеризира се с хемолитична анемия, намалено количество тромбоцити (тромбоцитопения) и завишени остатъчни азотни тела в кръвта (урея и креатинин). В тези случаи може да се наложи временно диализа, докато бъбреците възстановят своята функция.

2.Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ): Деца с прогресивно бъбречно увреждане от вродени аномалии, генетични нарушения, автоимунни заболявания могат в крайна сметка да достигнат краен стадий на хроничното бъбречно заболяване, при който диализата става необходима за поддържане на живота. Някои от тях са: бъбречна поликистоза, бъбречна дисплазия, синдром на Алпорт.

  1. Децата могат да развият гломерулонефрит поради дисфункция на имунната система или инфекции (например постстрептококов гломерулонефрит). В тежки случаи това може да доведе до значително влошаване на бъбречната функция и необходимост от диализа.

СИМПТОМИ НА ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ ПРИ ДЕЦА

1.Подуване и / или подпухналост около очите, стъпалата и глезените

2.Често главоболие, причинено от високо кръвно налягане

3.Често уриниране

4.Изоставане в растежа

5.Загуба на апетит и хронично гадене

6.Умора

7.Анемия и бледа кожа

Разбира се, тези симптоми могат да са признак и на други състояние. Важно е да не се пренебрегват и когато имате притеснения, да потърсите своевременна медицинска помощ.

КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА ДИАЛИЗА?

Също както при възрастните е възможна хемодиализа (ПД) или перитонеална диализа (ПД). Предимството на ПД е, че може да се извършва в домашни условия, което значително може да намали стреса, свързан с болничните посещения. Детският нефролог ще Ви помогне да изберете най-добрият за Вашето дете вариант, който удовлетворява нуждите му и е съобразен със здравословното му състояние.

Решението за започване на диализа при деца се основава на различни фактори, включително тежестта на бъбречната дисфункция, симптомите, основната причина, общото здравословно състояние и възрастта на детето. Целта е да се подобри максимално здравето и качеството на живот на детето, като своевременно се избягват рисковете, свързани с бъбречното увреждане.

ХБН(ХРОНИЧНА БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ) ПРИ ДЕЦА

МЪЖ НА ДИАЛИЗА С КАТЕТЪР

ПОДДРЪЖКА НА ПОСТОЯНЕН КАТЕТЪР ПРИ ДИАЛИЗА. КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ИНФЕКЦИИ

Един от начините за провеждане на диализа е чрез поставяне на постоянен катетър. Правилната грижа за катетъра е от решаващо значение за предотвратяване на инфекции и усложнения, които могат да застрашат както ефективността на диализата, така и здравето на пациента. В тази статия ще обсъдим основните стъпки и най-добрите практики за поддържане на функционалността на вашия диализен катетър.

СЪВЕТИ ПРИ ПОДДРЪЖКАТА НА КАТЕТЪРА

  1. Следете за редовната смяна на превръзките. Това трябва да става след всяка диализна процедура, тоест през няколко дни.
  2. Ако превръзката на катетъра е суха и чиста, не е необходимо да я сменяте сами. Въпреки това, можете да помолите медицинската сестра в диализния център да Ви научи, за да сте подготвени в случай, че Ви се наложи.
  3. Катетърът не трябва да се мокри. Можете да почиствате горната част на тялото си с влажна кърпа. Ако държите да ползвате душ, покрийте катетъра с водоустойчива превръзка, но при всички случаи трябва максимално да избягвате попадането на вода в тази зона.
  4. Носете удобни широки дрехи. Избягвайте облекло и аксесоари (напр. дълги колиета), които могат да се закачат за катетъра или превръзката.
  5. Избягвайте ситуации, при които катетъра може да бъде притиснат или разместен (контактни спортове, пренасяне на обемни предмети и др.)

КАКВИ СА ПРИЗНАЦИТЕ НА ИНФЕКЦИЯ НА КАТЕТЪРА?

Най-важната Ви “задача”, когато използвате диализен катетър, е да следите за инфекции. Информирайте незабавно диализния си център при:

  • зачервяване, оток, болка или събиране на течност около катетъра;
  • повишена температура, втрисане, силна отпадналост.

КАК ДА ПРЕДОТВРАТЯ ИНФЕКЦИЯ НА ДИАЛИЗНИЯ КАТЕТЪР?

Когато използвате диализен катетър, стриктното спазване на правилата за хигиена е задължително. То ще Ви предпази от потенциално животозастрашаващи състояния (сепсис), защото катетъра лесно може да се превърне във входна врата за инфекции.

  1. Манипулациите по катетъра (смяна на превръзки, включване към апарата за диализа и т.н.) трябва да се извършват след измиване на ръцете с вода и сапун и винаги с ръкавици.
  2. Поддържане на зоната около катетъра чиста и суха. Влагата около катетъра помага за размножаването на микроорганизми и повишава риска от кожни раздразнения и инфекции.

Следвайки правилата при използване на диализен катетър, помагате за Вашето безопасно и ефективно лечение. Винаги поддържайте връзка с медицинския си екип и потърсете незабавна помощ, ако подозирате инфекция или срещнете проблеми с Вашия диализен катетър.

 

СЪДОВ ДОСТЪП – ПОСТОЯНЕН КАТЕТЪР

 

ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТИ

ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТИ – КАКВО ГИ ПРИЧИНЯВА И ВИДОВЕ

Гломерулонефрити (ГН) са група заболявания, за които е характерно увреждане на бъбречните гломерули – малки кълбовидни структури, в които се извършва филтрацията на отпадните продукти и излишни течности от кръвта.

КАКВО ПРИЧИНЯВА ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ?

Факторите, водещи до развитието на гломерулонефрит са разнообразни – лекарства, токсични вещества, инфекции (бактериални, вирусни), автоимунни заболявания (например лупус или синдром на Гудпасчър), васкулити, злокачествени заболявания. Възникването на ГН е свързано с абнормен отговор на имунната система вследствие на някой от изброените причинители. Това води до структурни изменения в бъбреците, които нарушават тяхната функция.

ГН могат да бъдат разделени на остри и хронични. Острият ГН се характеризира с внезапно начало, често в отговор на инфекции (най-често стрептококови и стафилококови), и може да отзвучи с подходящо лечение. Обратно, хроничният гломерулонефрит се развива постепенно с течение на времето, което води до персистиращо увреждане на бъбреците и потенциално прогресиращо до хронично бъбречно заболяване.

Ранното откриване и лечение са от решаващо значение и в двата случая за предотвратяване на усложнения и запазване на бъбречната функция.

СИМПТОМИ ПРИ ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ

Ако заболяването протича в лека форма, то може да бъде безсимптомно или да бъде открито случайно при лабораторни изследвания. Симптомите при ГН могат да включват:

  • отоци – първо по лицето и клепачите, а по-късно и по краката
  • намалено отделяне на урина
  • тъмен цвят на урината поради наличие на кръв (хематурия)
  • повишено кръвно налягане
  • лабораторни промени: протеинурия (белтък в урината), хематурия, леко завишени урея и креатинин, левкоцитоза (завишени бели кръвни клетки), ускорена СУЕ.

Диагнозата се прави въз основа на клиничната картина, лабораторните изследвания, образни изследвания (ехография) и бъбречна биопсия. Лечението е съобразено с причината, довела до ГН. Освен това се назначават и симптоматични средства – например медикаменти за контрол на кръвното налягане.

КАКВА Е ПРОГНОЗАТА ПРИ ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ?

Прогнозата зависи от какъв вид гломерулонефрит страдате.

Например, един от най-често срещаните ГН е постинфекциозният. Той настъпва няколко седмици след инфекция (обикновено на гърлото, белите дробове, кожата или уринарния тракт) и за него е характерно пълно възстановяване при почти всички пациенти.

При други ГН състоянието може да прогресира до краен стадий на хронично бъбречно заболяване и в даден момент да е необходима диализа.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ПРЕВЕНЦИЯ?

В много случаи развитието на гломерулонефрит не може да бъде избегнато. Следните мерки обаче биха могли да намалят вероятността да се разболеете от ГН:

  • Адекватно антибиотично лечение на бактериалните инфекции. Винаги завършвайте курса си на лечение с антибиотик, дори и да се чувствате добре.
  • Контрол на хроничните заболявания – артериална хипертония, диабет, автоимунни заболявания
  • Избягвайте прекомерния прием на нефротоксични лекарства – най-често болкоуспокояващи като ибупрофен, метамизол, напроксен и др. Винаги се консултирайте относно дозировката.

Всеки тип гломерулонефрит изисква задълбочен диагностичен подход и лечение. Важно е хората със симптоми, предполагащи гломерулонефрит, да потърсят незабавна медицинска помощ за оценка на състоянието и своевременна терапия, които са единствения път към намаляването на усложненията и запазване на бъбречната функция.

 

Covid-19 и ХБЗ

COVID-19 ПРИ ПАЦИЕНТИ С ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Пандемията от COVID-19 засегна значително живота на милиони по света, като определени популации са изправени пред по-висок риск от тежко заболяване и усложнения. Сред тези уязвими групи са хора с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), състояние, характеризиращо се с постепенна загуба на бъбречна функция с течение на времето.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ COVID-19 И БЪБРЕЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Индивидите с ХБЗ често имат компрометирана имунна система, което ги прави по-податливи на инфекции. Имунният отговор при пациенти с ХБЗ може да бъде нарушен, което възпрепятства способността им да се борят ефективно с вируса.

Пациентите с ХБЗ са изложени на повишен риск от тежко протичане на инфекцията и неблагоприятни резултати, когато са заразени с вируса SARS-CoV-2. Вирусът може директно да повлияе на бъбреците, което в някои случаи води до остро бъбречно увреждане (ОБУ) на фона на вече съществуващото хронично бъбречно заболяване.

ОБУ представлява рязко влошаване на бъбречната функция за кратък период от време, което е придружено от значително увеличаване стойностите на серумния креатинин и намалено до липсващо отделяне на урина.  Състоянието има няколко стадия, като може да варира от сравнително лека увреда до почти загубена бъбречна функция. Пациентите с ХБЗ са предразположени към хиперкалиемия и метаболитна ацидоза, които в условията на COVID-19 и ОБУ могат да достигнат животозастрашаващи стойности. Такива крайни ситуации освен медикаментозно лечение биха могли да наложат провеждането на спешна хемодиализа.

ПРЕВЕНЦИЯ

 За да намалят риска от заразяване с COVID-19, пациентите с ХБЗ трябва стриктно да спазват познатите превантивните мерки:

  • спазване на дистанция и избягване на контакти с болни
  • носене на маска
  • хигиена на ръцете
  • ваксинация.

Доказано е, че ваксинацията е ключов инструмент за предотвратяване на тежко заболяване и хоспитализация.

Честите контролни изследвания и потенциалната нужда от диализа могат да бъдат причина за повишена тревожност при хората с хронично бъбречно заболяване. Именно поради това предотвратяването на COVID-19 инфекциите при болни с ХБЗ е важно не само с цел предпазване от тежки усложнения, а и за съхраняване на тяхното емоционално здраве.

КАКВО ДА ПРАВЯ, АКО СЕ ЗАРАЗЯ С COVID-19?

Ако сте били в контакт с болен от COVID-19, се следете за симптоми (повишена температура, кашлица, задух, възпалено гърло, мускулни болки, липса на вкус и обоняние).

 При наличие на оплаквания, е уместно да се изследвате чрез бърз антигенен тест или PCR тест. Дори и да се чувствате сравнително добре, е необходимо да посетите общопрактуващия си лекар, който ще прецени дали да Ви насочи за преглед при специалист по инфекциозни болести. Поддържайте връзка с проследяващия Ви нефролог и не прибягвайте до самолечение.

Ако провеждате диализа, веднага уведомете диализния си център. Те ще Ви помогнат при евентуални промени в графика на процедурите Ви, така че да се осигури максимална безопасност както за Вашето здраве, така и за това на медицинския екип и другите пациенти.

COVID 19 – Предпазни мерки

Поликистозна болест

ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ И БЪБРЕЧНА ПОЛИКИСТОЗА

Бъбречна поликистоза (Polycystic kidney disease, PKD) е генетично заболяване, характеризиращо се с образуването на пълни с течност кисти в бъбреците. Тези кисти могат постепенно да заменят здравата бъбречна тъкан с течение на времето, което води до намаляване на бъбречната функция. PKD е едно от най-често срещаните наследствени заболявания, засягащи бъбреците, и може да доведе до различни усложнения, включително развитие на хронично бъбречно заболяване (CKD), което да прогресира до своя краен стадий.

В около 90% от случаите се касае за т. нар. автозомно доминантна бъбречна поликистоза. Това означава, че при наличие на 1 болен родител вероятността децата да развият заболяването е 50%.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ БЪБРЕЧНА ПОЛИКИСТОЗА?

При автозомно доминантната бъбречна поликистоза първите симптоми обикновено се появяват на около 30-40-годишна възраст. За разлика от нея, автозомно рецесивната форма се проявява още в детството.

Най-честите симптоми включват:

  • Болка в поясната област поради уголемяването на бъбреците и натиска, упражняван от кистите.
  • Артериална хипертония. В началото стойностите на артериалното налягане са по-високи в сравнение с по-напредналите стадии на заболяването.
  • Хематурия (кръв в урината). Поликистичните бъбреци са много податливи на травми и леко нараняване може да доведе до кървене.
  • Нефролитиаза. Кистите могат да попречат на нормалния поток на урината, увеличавайки риска от образуване на камъни в бъбреците.
  • Инфекции на пикочните пътища: Кистите могат да осигурят среда за размножаване на бактерии, което води до повтарящи се инфекции.
  • Лесна уморяемост, слабост, чувство на задух

ЗАЩО БЪБРЕЧНАТА ПОЛИКИСТОЗА ВОДИ ДО ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ?

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е прогресивно състояние, характеризиращо се с постепенна загуба на бъбречна функция с течение на времето. Бъбреците играят ключова роля при филтрирането на отпадъчните продукти и излишните течности от кръвта, регулирането на електролитния баланс и производството на хормони, които контролират кръвното налягане. С напредването на ХБЗ тези функции се нарушават, което води до натрупване на токсини в тялото и смущения в основните телесни процеси.

Прогресирането на бъбречната поликистоза до хронично бъбречно заболяване е резултат от постепенното и кумулативно увреждане, което кистите причиняват на бъбречната тъкан с течение на времето. Няколко механизма допринасят за развитието на ХБЗ при лица с поликистоза:

  • Замяна на здравата бъбречна тъкан от кисти.
  • От своя страна, кистите водят до намалено кръвоснабдяване на бъбреците.
  • Наличие на възпалителни процеси в бъбреците, в следствие на които здравата бъбречна тъкан се заменя със съединителна тъкан (фиброза).
  • Артериалната хипертония, която е характерна за бъбречната поликистоза, допълнително уврежда бъбрека.
  • Честите инфекции на отделителната система и на кистите.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА БЪБРЕЧНАТА ПОЛИКИСТОЗА?

Към момента не съществува препарат, който да може да излекува бъбречната поликистоза. Усилията на медицинските специалисти са насочени към забавяне прогресията на болестта, така че максимално да се запази бъбречната функция и да се отложи нуждата от диализа или трансплантация.

Поддържането на оптимално кръвно налягане е ключов аспект в терапията на бъбречната поликистоза. Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE) или блокерите на ангиотензин II рецепторите (ARBs) са използваните медикаменти.

При пациенти, които са рискови за бързо прогресиране на заболяването, е възможна терапия с медикамента tolvaptan. Употребата му води до забавяне образуването на кисти.

Други аспекти на терапията на бъбречната поликистоза включват:

  • Подходяща диета
  • Избягване на контактни спортове, поради риск от бъбречни кръвоизливи
  • Симптоматично лечение на болката, предизвикана от уголемените бъбреци
  • Лечение на метаболитните нарушения
  • Стриктен контрол на бъбречната функция при нефролог, редовни образни изследвания на бъбреците. Консултации с други специалисти при нужда (кардиолог, ендокринолог и др.)

КОГА Е НУЖНА ХЕМОДИАЛИЗА ИЛИ БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ?

За съжаление, голям процент от хората с бъбречна поликистоза в даден момент трябва да започнат диализно лечение или да помислят за бъбречна трансплантация. Това се налага при достигане на краен стадий на хронично бъбречно заболяване, при който бъбреците са спрели да функционират или тяхната функция е драстично намалена (гломерулна филтрация eGFR<15ml/min/1.73m2).

Това състояние винаги е съпроводено с характерни лабораторни промени (високи урея, креатинин, калий и фосфати), както и симптоми ( сърбеж, мускулни крампи, гадене и повръщане, отоци по краката и ръцете, болки в гърба, често пълно преустановяване отделянето на урина, задух, инсомния).

Бъбречната трансплантация се счита за най-добрия вариант за лечение на пациенти в напреднал стадий на болестта. Важно е да се отбележи, че процедурата е свързана с оценка на пациента, неговата подготовка и намирането на подходящ донор, което отнема време. След операцията е необходим приемът на имуносупресивна терапия, както и стриктно проследяване на здравословното състояние.

В случаите, когато поликистозата прогресира до краен стадий на бъбречно заболяване, може да се започне диализа (хемодиализа или перитонеална диализа), за да се помогне за справяне със симптомите и поддържане на цялостното здраве. Диализата е необходима, докато се изчаква за трансплантация, или в случаите, в които пациентът не е подходящ кандидат, или не желае да бъде трансплантиран. Наличието на различни методи на диализа, както и центрове за ваканционна диализа, значително намалява ограниченията, свързани с редовните процедури.

ПОЛИКИСТОЗНА БЪБРЕЧНА БОЛЕСТ

Кардиоренален синдром

КАКВО Е КАРДИОРЕНАЛЕН СИНДРОМ? – ТИПОВЕ

Кардиоренален синдром е състояние, при което се нарушава здравата връзка между бъбреците и сърцето до степен те да не могат адекватно да поддържат циркулацията и кръвоснабдяването на другите органи и системи. Нарушението в нормалната работа на единия от двата органа почти задължително води до нарушения и в другия. Лечението на такива състояния изисква усилията както на нефролози, така и кардиолози.

В древната източната култура бъбреците са символ на водата, а сърцето – на огъня. Тези две „стихии“ трябва да са в баланс, за да е спокоен духа на човека и тялото му да работи добре. Когато бъбреците не функционират правилно, водната стихия „залива и угасва“ огъня на сърцето, а ако сърцето не работи добре, „изсушава“ бъбреците. С тази метафора най-общо може да се представи тясната връзка между бъбречната и сърдечната функции и общото им значение за организма на човек.

В зависимост от бързината и тежестта на възникване на гореспоменатия дисбаланс, кардиореналният синдром може да се раздели на пет типа:

Тип 1 – Остър кардиоренален синдром: Настъпва рязко и тежко нарушение на сърцето, предизвикващо рязко и тежко влошаване на бъбречната функция до степен остра бъбречна недостатъчност. При такова състояние помпената функция на сърцето спада драстично. Поради това недостатъчно количество кръв достига до бъбреците. Те се „пресушават“ и отделянето на урина спира. Впоследствие, в опита си да възстановят нормалния кръвоток към себе си, бъбреците задържат големи количества вода и сол и сърдечно-съдовата система „прелива“. Така се получава т.нар. белодробен и/или мозъчен оток, които са живото застрашаващи състояния.

Въпреки сериозността на тип 1 КРС, добрата новина е, че всяко остро състояние, лекувано на време, е напълно обратимо!

Тип 2 – Хроничен кардиоренален синдром: В този случай постепенното и прогресивно „угасване“ на сърцето довежда до плавното „удавяне“ на бъбреците. Тази увреда настъпва бавно и постепенно, но за сметка на това е необратима. Когато сърцето постепенно отслабва, то вече не може да поддържа циркулацията. Поради това кръвта (водата) застоява в различните тъкани и органи, хранителните вещества и кислородът от нея се изчерпват, повишават се нивата на токсичните субстанции.

Бъбреците са органи, изключително чувствителни на т.нар. кислороден глад. При застояване на кръвта и изчерпване на кислорода в техните структури настъпват необратими промени, които плавно и постепенно водят до една хронична бъбречна недостатъчност. Честите и резки промени в кръвното налягане (много високо или редуване на високо с ниско кръвно налягане) действат по подобен начин, увреждайки бъбречните структури до необратимост.

 Тип 3 – Остър ренокардиален синдром: При този тип увреда началото на дисбаланса започва с бъбреците – настъпва рязко и тежко нарушение на преди това здрави бъбреци, в следствие на което те не могат да изхвърлят излишната вода. Тя „залива“ сърцето, повишава многократно изискванията към него и го „преразтяга“. По този начин бързо и тежко се нарушава и сърдечната функция, като отново може да се стигне до белодробен и/или мозъчен оток.

Най-честитите причини за такова нарушение на бъбреците са контрастните вещества,  използвани при т.нар. „цветни снимки“, злоупотребата с медикаменти, натравяния, някои форми на специфично бъбречни заболявания (т.нар. гломеулопатии).

Тип 4 – Хроничен ренокардиален синдром: Тук говорим за една вече налична бъбречна недостатъчност, при която през годините се задържат прекалено много вода, сол, токсини вещества и се отделят прекомерно количество вътрешни хормони, водещи до „удебеляване и преразпъване“ сърцето – хронична сърдечна недостатъчност. Първопричините за възникване на бъбречната недостатъчност в случая могат да са други заболявания: диабет, хипертония, метаболитен синдром, подагрозна нефропатия, хроничен пиелонефрит и др.

Отново е редно да споменем, че поради плавното протичане на заболяванията, увредата е бавна, но необратима. При повечето бъбречни заболявания няма болка (с изключение на инфекции и/или камъни), а оплакванията са общи и неспецифични – обща отпадналост, намалена издръжливост при физическо  натоварване, стягане и дискомфорт  в гръдната и/или поясната област, намален апетит, гадене и др. В основата както на предотвратяването, така и лечението на тип 4 РКС са редовните профилактични прегледи, ограничаването на приема на сол и протеини, високовитаминната диета, лекото до умерено физическо натоварване.

Тип 5 – Вторичен кардиоренален синдром: Последният вид комбинирана увреда на бъбреци и сърце настъпва едновременно и за двете и най-често е следствие на друго заболяване. Този тип може да настъпи както бързо и тежко – например при сепсис, травми, алергичен шок, кръвозагуба, дехидратация и пр., така и плавно и постепенно в хода на едно системно заболяване като диабет, лупус, подагра, метаболитен синдром и др.

Доста често острият тип 5 КРС е част от т.нар. полиорганна недостатъчност, която е живото застрашаващо състояние и налага лечение в интензивни отделения.

Хроничният тип 5 КРС е част от „тихите“ заболявания и често остава незасечен до момента, когато двата органа се „захабяват“ до необратима степен. Профилактиката и превенцията на тези усложнения почти изцяло зависи от начина на живот и контрола на другите придружаващи заболявания – умерено физическо натоварване, избягване на вредни храни и прекомерни количества сол, поддържане на нормални стойности на кръвното налягане при хипертоници (около 120-130/80mmHg), поддържане на кръвна захар съответно до 9-10ммол/л и гликиран хемоглобин около 7-7,5% при диабетици, намаляване на телесното тегло при затлъстяване, избягване на червени меса, яйца и др. богати на пурини храни при подагра.

Профилактиката, превенцията, диагностиката и лечението на кардиореналния синдром са обща задача както на нефролози, така и на кардиолози. За жалост, КРС е относително ново понятие в медицината, като масата от лекарите рядко мислят в тази насока. Като причина за достигане на бъбречна недостатъчност, налагаща диализно лечение КРС съставлява около 30% до 50% от случаите. Затова за пациенти с вече известна бъбречна и/или сърдечна недостатъчност се препоръчва редовно проследяване на стойностите на урея и креатинин поне веднъж на 3 месеца, провеждане на ехокардиография и ултразвуково изследване на бъбреци поне два пъти годишно, избягване на големи количества сол и пр. Най-често използваните медикаменти в лечението на КРС са:

  • АСЕ – инхибитори/ARB – блокери: Медикаменти, които потискат прекомерното „свиване“ на малките кръвоносни съдове и по този начин намаляват както кръвното налягане, така и налягането в съдовете на самия бъбрек. По този начин те предпазват бъбреците от по-нататъшна увреда.
  • Калциеви антагонисти: Това са доста често използвани лекарства особено при т.нар. хипертонична криза. Подобно на АСЕ – инхибиторите, те намалят съдовото съпротивление и по този начин изискванията към сърцето.
  • Диуретици: Така наречените „изпикаващи“ средства са сред основните лекарства, ползвани за намаляване на водното натоварване. Те действат върху бъбрека, стимулирайки го да отделя повече урина, отколкото нормално би отделил. По този начин се изхвърлят излишните количества вода и сол.
  • Адренорецепторни блокери – за поддържане на високо АН значение има и т.нар. симпатикусова нервна система (използваща за своето действие вътрешни вещества като адрнелин, норадреналин и др.). Съответно лекарства, които блокират нейното действие, понижават сърдечната честота и обема кръв, изтласкван от сърцето, разширяват периферните съдове, намалят увреждащото действие върху бъбреците.
  • Натриуретичен пептид – Това относително ново лекарство, представа естествен вътрешен продукт на тялото, отделян при „разпъване“ на сърцето от водно претоварване. Основното му действие е изхвърлянето на излишната сол през бъбреците, а с нея и водата и по този начин намаляване общото натоварване на ССС.

Като обобщение следва отново да подчертаем, че лечението на кардиореналния синдром от който и да е тип е общо усилие на нефролози и кардиолози. Затова нашия екип на ДЦ „НефроЛайф“ предлага и държи на тясната колаборация между тези две специалности на вътрешните болести.

AV FISTULA

ЗАПУШЕНА АВ ФИСТУЛА – КАКВО ДА ПРАВЯ?

Често, поради по-сгъстената и наситена с отпадни продукти и соли кръв на пациентите на хемодиализно лечение, се случва запушена АВ фистула.

Това състояние е спешно и пациентите го преживяват драматично, защото хемодиализата е техния живот, а без източник – той реално е в сериозен риск.

Как да действаме в случай на запушена АВ фистула?

На първо място – успокойте се. Най-лоши решения се взимат под стрес.

Запушената фистула МОЖЕ да бъде отпушена, но за това се изисква време и специализирана помощ:

  1. Съдов хирург – необходима е консултация от опитен съдов хирург, който, освен в направата на фистули, е специализиран и в отпушването на такива. Добрият специалист ще разбере причината за запушването и най-важното – ще знае може ли да се „поправи“ АВ фистулата, или ще е необходима нова такава.

Възможно е да се наложи интервенция под упойка с цел отпушване на съдовете, което е често срещан вариант.

Но, разбира се, съществува и друг развой на нещата – фистулата да е непоправимо увредена и да се налага направата на нова. Няма място за притеснение – отново повтаряме – опитният съдов хирург знае, че АВ фистулата е най-доброто за всеки пациент на хемодиализа и ще назначи възможно най-скорошна дата за направата на нова фистула.

  1. Инвазивен кардиолог – вече има кардиологични болници, в чиито инвазивни отделения се извършва процедура за отпушване на диализни фистули, която наподобява коронарография. Манипулацията е достъпна по клинична пътека, извършва се под местна анестезия и приключва в рамките на час.

Тук следва да се спрем и на най-важния въпрос, който вълнува всеки пациент на хемодиализа, който е представен пред трудната ситуация със запушена (неработеща) фистула, а именно:

Какво да правя докато фистулата ми проработи??? Как ще провеждам диализа междувременно?

Отговорът е един, особено, ако е необходимо технологично време за отпушване или изграждане на съвсем нова АВ фистула – поставя се временен катетър.

Поставянето на временен катетър е необходимо и животоспасяващо, когато фистулата не може да се ползва веднага, тъй като е недопустимо пациентите да пропускат своите хемодиализни процедури.

Разбира се, временните катетри са свързани с редица неудобства, но понякога са единствен вариант при неработеща фистула.

В заключение – добрият контрол на кръвното, добрата диализа, в която очистването на кръвта е възможно най-добро, използват се най-качествените диализатори – това са всички предпоставки за дълъг живот на АВ фистулата.

Все пак, и при запушване, изход винаги има! Вано е да напомним, че АВ фистулата е най-доброто решение за вас!

 

BACK