Category Archives: Полезни статии

Вашата първа диализа е голяма промяна – често придружена от притеснение, страх и много въпроси. Не сте сами – хиляди пациенти в България преминават през същото, и повечето от тях с времето се адаптират напълно към новия ритъм на живот.

В тази статия ще ви разкажем какво реално да очаквате при първа диализа, как да се подготвите, как протича процедурата и какво следва след нея.

Защо започвам диализа?

Диализата се прилага при напреднала хронична бъбречна недостатъчност, когато бъбреците вече не могат да пречистват кръвта ефективно.

Лекарят ви ще ви насочи към диализа, ако:

• Имате симптоми като подуване, гадене, високо кръвно или умора.

• Кръвните ви изследвания показват високи стойности на урея и креатинин.

• Имате нарушен електролитен баланс (калий, натрий, фосфор и др.).

Преди първата процедура

Преди вашата първа диализа, ще минете през няколко подготвителни етапа:

• Консултация с нефролог – лекарят ще обясни нуждата от процедурата и ще отговори на вашите въпроси.

• Създаване на съдов достъп – най-често артериовенозна фистула на ръката, поставена предварително.

• Назначаване на дата и час за първа диализа, както и запознаване с екипа и центъра.

📌 Съвет: Носете със себе си всички документи, включително епикризи и последни кръвни изследвания.

 При пристигане в диализния център

На място ще ви посрещне медицинският екип. Какво да очаквате:

• Регистрация и измерване на тегло

• Ще ви бъде назначено легло  за процедурата.

Носете удобни дрехи, вода и нещо за четене или слушане. Процедурата трае няколко часа.

Как протича самата диализа?

• Ръката ви ще бъде почистена и свързана с машината чрез фистулата или катетър.

• Кръвта ви ще преминава през диализатор (изкуствен бъбрек), който я пречиства.

• Процедурата трае обикновено 4 часа.

• По време на диализата можете да спите, четете, гледате нещо или просто да си почивате.

Медицинският екип ви наблюдава през цялото време.

След процедурата – как ще се чувствате?

След първата диализа е нормално да изпитате:

• Лека умора или отпадналост

• Главоболие или жажда

Важно: Починете си след процедурата и избягвайте тежки физически натоварвания същия ден.

Психологически аспекти

Първата диализа може да е емоционално натоварваща. Нормално е да имате въпроси и дори съпротива. Помнете:

• Това е начало на нов етап, който ще подобри състоянието ви.

• Много пациенти започват да се чувстват по-добре още след първите няколко сесии.

• Потърсете психологическа подкрепа или говорете с други пациенти – споделеният опит помага.

 Практически съвети за първата диализа:

• Яжте лека закуска преди процедурата (освен ако лекарят не е казал друго).

• Облечете се удобно 

• Вземете слушалки, книга или нещо за правене по време на процедурата.

• Бъдете отворени към екипа – те са там, за да ви помогнат.

Заключение

Първата диализа е началото на нов ритъм в живота ви – с грижа, внимание и екип, на когото можете да се доверите. С времето, тази процедура ще стане част от рутината ви, и ще ви помогне да се чувствате по-добре, по-енергични и по-стабилни физически.

📞 Ние сме до вас

Ако предстои първата ви диализа или имате близък в тази ситуация – нашият екип е тук, за да ви подкрепи.

Диагнозата бъбречна недостатъчност променя живота – както на пациента, така и на неговите близки. Един от най-честите въпроси след започване на диализа е: „Какво ме очаква оттук нататък?“. Истината е, че с правилна грижа, подкрепа и информираност, много хора имат пълноценан живот с диализа.

В тази статия ще откриете полезни съвети как да се адаптирате към живот с диализа – физически, емоционално и социално.

 1. Създайте рутина около процедурите

Диализата изисква редовни посещения – обикновено 3 пъти седмично. За да се адаптирате по-лесно:

• Планирайте деня си около диализните сесии.

• Избягвайте да насрочвате важни задачи веднага след процедурата – умората е често срещана.

• Използвайте времето по време на диализа за четене, слушане на музика, гледане на филм или дори онлайн обучение.

 2. Спазвайте диетата, препоръчана от лекар или диетолог

Храненето при диализа играе ключова роля. То помага да се избегнат усложнения и да се чувствате по-добре.

Най-често се препоръчва:

• Ограничаване на натрия, калия и фосфора.

• Поддържане на подходящо ниво на течности.

• Високопротеинова, но балансирана диета.

📌 Съвет: Обсъждайте диетата редовно със специалист – нуждите могат да се променят с времето.

 3. Поддържайте активен начин на живот (възможно е!)

Макар и с ограничения, физическата активност е силно препоръчителна:

• Леки упражнения като разходки, йога или леки упражнения у дома.

• Движението помага за енергията, съня и емоционалното състояние.

 Винаги се консултирайте с вашия нефролог преди започване на нова активност.

 4. Не сте сами – потърсете подкрепа

Емоционалната страна на диализата често е подценявана. Чувства на страх, гняв, тъга или вина са напълно нормални.

• Говорете с психолог или консултант, специализиран в хронични заболявания.

• Присъединете се към пациентски групи – онлайн или на живо.

• Близките също имат нужда от подкрепа – говорете открито помежду си.

 5. Изберете подходящ диализен център

Качеството на грижата прави огромна разлика. Потърсете център, който предлага:

• Професионален и внимателен медицински екип

• Индивидуален подход към всеки пациент

• Подкрепа и консултации за вас и семейството ви

📍 Ако търсите диализа в Бургас, нашият център е тук, за да ви подкрепи във всяка стъпка.

Близките са ключов фактор за адаптацията на пациента:

• Слушайте и бъдете търпеливи – емоциите често говорят по-силно от думите.

• Научете повече за диализата – информираността намалява страха.

Заключение

Живот с диализа не е краят – той е ново начало, което изисква адаптация, грижа и подкрепа. С правилния подход, силна воля и доверен екип до себе си, можете да продължите да живеете пълноценно .

📞 Ако вие или ваш близък се нуждаете от информация, консултация или диализна грижа, свържете се с нашия екип. Ние сме тук, за да помогнем.

Какво представлява хроничната бъбречна болест (ХББ) и защо често остава недиагностицирана до късен стадий

Хроничната бъбречна болест е състояние, при което бъбречната функция се влошава постепенно с времето. То обхваща широк спектър от структурни и функционални увреждания на бъбреците, които продължават повече от три месеца, независимо от причината. ХББ е сериозен здравословен проблем, който засяга милиони хора по света и е сред водещите причини за повишена смъртност, особено при пациенти със сърдечно-съдови заболявания.

Как работят бъбреците и какво се случва при ХББ?

Бъбреците са жизненоважни органи, които филтрират отпадните продукти от кръвта, регулират водно-солевия баланс, кръвното налягане, производството на червени кръвни клетки и калциево-фосфорния метаболизъм. При хронична бъбречна болест, този сложен механизъм започва да се нарушава. Най-често ХББ протича без симптоми в ранните си стадии, което прави нейното навременно откриване особено трудно.

Причини и рискови фактори

Най-честите причини за развитие на ХББ включват:

• Захарен диабет – водеща причина в световен мащаб.

• Артериална хипертония – причинява увреждане на малките кръвоносни съдове в бъбреците.

• Гломерулонефрити и пиелонефрити.

• Поликистозна бъбречна болест и други наследствени заболявания.

• Продължителна употреба на нефротоксични медикаменти (напр. НСПВС).

• Системни автоимунни заболявания като лупус.

Рискови фактори са също напредналата възраст, фамилната анамнеза за бъбречна болест, тютюнопушене, затлъстяване и ниска физическа активност.

Защо ХББ често остава недиагностицирана?

Една от най-големите трудности при ХББ е липсата на специфични симптоми в началните стадии. Бъбреците имат способността да компенсират загубата на функция дълго време, което създава „илюзия“ за добро здраве. Пациентите обикновено не усещат промени, докато функцията на бъбреците не спадне под 30–40%.

Сред възможните симптоми в по-късните етапи са:

• отпадналост и умора,

• отоци по краката или лицето,

• повишено кръвно налягане,

• често уриниране, особено нощем,

• загуба на апетит, гадене, анемия.

Липсата на рутинен скрининг при рискови групи (например при диабет или хипертония) също допринася за късното диагностициране. Много пациенти научават за заболяването едва при сериозно влошаване или при развитие на бъбречна недостатъчност, когато е необходима диализа.

Как се диагностицира ХББ?

Основните методи за установяване на ХББ включват:

• Изследване на серумен креатинин и изчисляване на скоростта на гломерулна филтрация (eGFR) – основен показател за бъбречната функция.

• Установяване на наличие на албумин или протеин в урината – ранни маркери за увреждане.

• Ултразвуково изследване на бъбреците – за оценка на структурата.

• Проследяване на кръвното налягане и други лабораторни показатели (електролити, хемоглобин и др.).

Какво може да се направи?

Ранното откриване на ХББ е ключово за предотвратяване на прогресията ѝ. Това включва:

• редовен контрол на бъбречната функция при пациенти с рискови фактори,

• оптимално лечение на диабет и хипертония,

• избягване на нефротоксични лекарства,

• здравословен начин на живот – балансирано хранене, физическа активност, отказ от тютюнопушене.

Образованието на пациентите и активната профилактика от страна на общопрактикуващите лекари и специалистите са решаващи в борбата с „тихия убиец“, каквато често е ХББ.

В следващите редове ще разгледаме как бъбречните заболявания могат да повлияят на сърцето, костите, нервната система и други органи.

Бъбреците играят ключова роля в поддържането на здравето на целия организъм. Те не само филтрират отпадъчните продукти и излишната течност от тялото, но също така регулират важни функции като кръвното налягане, електролитния баланс и производството на червени кръвни клетки. Когато бъбреците не функционират правилно, тези функции могат да бъдат сериозно нарушени, което води до негативни ефекти върху много други органи и системи в тялото.

1. Влияние върху сърцето

Бъбречните заболявания са тясно свързани с развитието на сърдечно-съдови заболявания. Един от основните механизми е нарушение в регулирането на кръвното налягане. Хроничната бъбречна недостатъчност често води до повишено кръвно налягане (хипертония), което е основен рисков фактор за сърдечни заболявания като инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност.

Бъбречната недостатъчност също води до натрупване на токсини и отпадъчни продукти в кръвта (уремия), което може да увреди сърдечния мускул и кръвоносните съдове. Тези увреждания повишават риска от атеросклероза (затруднено снабдяване на сърцето с кислород) и други сърдечно-съдови проблеми.

2. Влияние върху костите

Бъбречните заболявания могат да имат сериозно въздействие върху здравето на костите. Бъбреците играят важна роля в регулирането на нивата на калций и фосфор в организма, както и в активирането на витамин D, който е от съществено значение за абсорбцията на калций в червата. При бъбречна недостатъчност тези функции могат да бъдат нарушени, което води до:

• Хипокалциемия (ниски нива на калций в кръвта): Това може да доведе до остеопороза, повишен риск от фрактури и болки в костите.
• Хиперфосфатемия (високи нива на фосфор в кръвта): Това също е рисков фактор за костни заболявания и може да предизвика отлагане на калциеви отлагания в кръвоносните съдове, което допълнително влошава сърдечните заболявания.
• Рахит и остеомалация: При хронична бъбречна недостатъчност често се наблюдава дефицит на витамин D, което води до слаби и меки кости.

Тези проблеми с костите могат да доведат до сериозни последици, като фрактури и влошаване на качеството на живот на пациента.

3. Влияние върху нервната система

Неврологичните проблеми също са често срещан страничен ефект от бъбречната недостатъчност. С натрупването на отпадъчни продукти в организма, които бъбреците не могат да филтрират, може да се развие уремична токсичност. Това води до увреждане на нервната система и може да предизвика различни симптоми, като:

• Невропатия: Увреждане на нервите, което води до болки, изтръпване или слабост в крайниците.
• Мозъчни функции: Лица с напреднала бъбречна недостатъчност могат да изпитват затруднения с концентрацията, паметта и когнитивната функция, което води до депресия, тревожност и объркване.
• Психични разстройства: Уремията може да предизвика психични симптоми, като халюцинации и делириум, които се появяват в напредналите стадии на бъбречните заболявания.

4. Влияние върху имунната система

При хронична бъбречна недостатъчност имунната система също може да бъде отслабена. Това е частично резултат от повишеното ниво на токсини в организма, което потиска функциите на имунните клетки. Пациентите с бъбречни заболявания често са по-податливи на инфекции, като се наблюдава и по-бавно възстановяване от тях.

5. Влияние върху кожата

Нарушената бъбречна функция може да доведе до натрупване на токсини в организма, което води до кожни проблеми. Сред тях са сърбеж, сухота на кожата и дори поява на пигментационни промени. В напредналите стадии на бъбречна недостатъчност може да се развие така наречената „уремична хлороза“, при която кожата придобива сивкав оттенък.

6. Влияние върху стомашно-чревния тракт

Бъбречната недостатъчност може да повлияе и на стомашно-чревната система. Много пациенти страдат от гадене, повръщане, загуба на апетит и възпаление на стомаха. Това е част от процеса на натрупване на отпадъчни продукти в организма и е един от симптомите на напреднала бъбречна недостатъчност.

Заключение

Бъбречните заболявания могат да имат сериозно и широкообхватно въздействие върху организма. Те не само нарушават основните функции на бъбреците, но също така могат да предизвикат редица здравословни проблеми, които засягат сърцето, костите, нервната система и други органи. Това подчертава важността на навременното диагностициране и лечение на бъбречните заболявания, за да се предотвратят тези сериозни усложнения. За хората с хронични бъбречни заболявания редовното наблюдение и подходящата терапия са от ключово значение за поддържане на добро здраве и качеството на живот.

СТЕПЕНИ НА ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Уринарните инфекции са често срещано състояние, особено при жените. Те възникват, когато бактерии навлязат в пикочните пътища и започнат да се размножават, като най-често причинителят е бактерията Escherichia coli, която нормално обитава червата. Въпреки че могат да засегнат всеки, някои хора са по-податливи на тях.

Симптоми

Симптомите на уринарна инфекция могат да варират, но най-често включват:

• Често уриниране: По-често желание за уриниране, дори и при малки количества урина.
• Болка или парене при уриниране: Остро усещане при изпускане на урина.
• Усещане за непълно изпразване: Чувство, че пикочният мехур не се изпразва напълно.
• Кръв в урината: Понякога урината може да има розов или червен оттенък.
• Обща слабост и умора: В някои случаи инфекцията може да причини повишена температура, треска и болки в долната част на корема.

Причини за уринарните инфекции

• Анатомични особености: Жените са по-податливи на уринарни инфекции поради по-късата уретра в сравнение с мъжете.
• Нарушения в имунната система: Заболявания, които отслабват имунната система, могат да увеличат риска от инфекции.
• Камъни в бъбреците: Камъните могат да блокират потока на урина и да създадат благоприятна среда за размножаване на бактерии.

Диагностика и лечение

Анализ на урината. Лечението обикновено включва прием на антибиотици, които се подбират в зависимост от вида на причинителя на инфекцията.

Може ли да предотвратим появата на уринарна инфекция?

Действия, които може да предприемем.

• Добра интимна хигиена
• Прием на достатъчно количество вода: Увеличаването на приема на течности спомага за измиването на бактериите от пикочните пътища.
• Избягвайте задържането на урина: Когато почувствате желание за уриниране, отидете до тоалетната.
• Носене на памучно бельо: Памукът позволява на кожата да диша и намалява риска от дразнене.

Важно: Ако имате повтарящи се уринарни инфекции, консултирайте се с лекар, за да установите причината и да получите подходящо лечение.

ВОДА И БЪБРЕЧНА ФУНКЦИЯ – ВЗАИМОВРЪЗКА

Бъбречнокаменната болест е често срещано състояние, което засяга милиони хора по целия свят. Образуването на камъни в бъбреците може да бъде болезнено и изтощително. Добрата новина е, че има много неща, които можете да направите, за да намалите риска си от развитие на бъбречнокаменна болест.

Какво представлява бъбречнокаменната болест?                               

БЪБРЕЧНО-КАМЕННА БОЛЕСТ е състояние, при което се образуват твърди отлагания, наречени камъни, в бъбреците. Камъните в бъбреците могат да бъдат малки като песъчинки или големи колкото топка за голф. Те могат да бъдат съставени от различни вещества, включително калций, оксалат, урати и фосфати.

Симптоми на бъбречно-каменна болест

Най-често срещаният симптом на бъбречнокаменна болест е силна болка в долната част на гърба или страната. Тази болка може да се разпространява надолу към слабините или бедрата. Други симптоми могат да включват:

• Кърваво уриниране
• Гадене и повръщане
• Често уриниране
• Необходимост да се уринира спешно
• Болка или парене по време на уриниране
• Усещане, че пикочният мехур не се изпразва напълно

Причини за бъбречно-каменна болест

Точната причина за бъбречнокаменната болест не е известна, но има редица фактори, които могат да увеличат риска ви, включително:

• Дехидратация: Липсата на прием на достатъчно течности може да направи урината ви по-концентрирана, което улеснява образуването на камъни.
• Диета: Диета с високо съдържание на животински протеини, оксалати, сол и захар може да увеличи риска ви от бъбречнокаменна болест.
• Затлъстяване: Хората, които са с наднормено тегло или затлъстели, са по-склонни да развият бъбречнокаменна болест.
• Някои медицински състояния: Някои медицински състояния, като възпалително заболяване на червата и хиперпаратироидизъм, могат да увеличат риска ви от бъбречнокаменна болест.
• Семейна история: Ако имате семейна история на бъбречнокаменна болест, вие сте по-склонни да развиете състоянието.

Предотвратяване на бъбречнокаменна болест

Можете да направите много неща, за да намалите риска си от развитие на бъбречнокаменна болест, включително:

• Пийте много течности: Стремете се да пиете осем чаши вода или други безкалорични напитки на ден.
• Яжте здравословна диета: Яжте диета, богата на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Ограничете приема на животински протеини, оксалати, сол и захар.
• Поддържайте здравословно тегло: Ако сте с наднормено тегло или затлъстели, отслабването може да помогне за намаляване на риска от бъбречнокаменна болест.
• Контролирайте медицинските си състояния: Ако имате медицинско състояние, което увеличава риска ви от бъбречнокаменна болест, работете с Вашия лекар, за да го контролирате.

Лечение на бъбречнокаменна болест

Лечението на бъбречнокаменна болест зависи от размера и местоположението на камъка. Малките камъни често могат да бъдат преминати през урината сами с пиене на много течности и болкоуспокояващи. По-големите камъни може да се наложи да бъдат разбивани с ударни вълни или лазерно лечение или да бъдат премахнати чрез операция.

Бъбречна функция и вода: Какво трябва да знаем?

Бъбреците са жизненоважни органи, отговорни за филтриране на кръвта, премахване на отпадните продукти и поддържане на баланса на течностите и електролитите в тялото. Водата играе ключова роля в тези функции, като осигурява необходимата среда за филтриране и транспортиране на отпадните продукти.

Как водата влияе на бъбречната функция:

• Филтриране на кръвта: Водата е необходима за разреждане на кръвта, което улеснява преминаването й през гломерулите – миниатюрни филтри в бъбреците. Тези филтри премахват отпадните продукти, токсините и излишните течности от кръвта, образувайки урина.
• Елиминиране на отпадните продукти: Водата е транспортната среда, чрез която отпадните продукти се изхвърлят от тялото. Достатъчната хидратация гарантира, че урината е разредена, което улеснява изхвърлянето на отпадните вещества и предотвратява образуването на камъни в бъбреците.
• Регулиране на електролитите: Бъбреците играят ключова роля в поддържането на баланса на електролитите, като натрий, калий и хлор, в организма. Водата е от съществено значение за този процес, тъй като позволява на бъбреците да абсорбират или отделят електролити според нуждите на тялото.
• Предотвратяване на дехидратация: Дехидратацията може да доведе до намаляване на обема на кръвта, което затруднява работата на бъбреците. Достатъчният прием на течности е от съществено значение за поддържане на хидратацията и нормалното функциониране на бъбреците.

Колко вода е необходима?

Препоръчителният дневен прием варира в зависимост от възрастта, пола, нивото на активност и климата. Като цяло, здравите възрастни трябва да се стремят да приемат около 2 литра вода на ден.

Как да разберем дали приемаме достатъчно количество?

• Цвят на урината: Светложълтата урина е индикатор за добра хидратация. Тъмната урина може да показва дехидратация.
• Честота на уриниране: Уринирането на всеки 2-4 часа е нормално. По-рядкото уриниране може да е признак за дехидратация.
• Чувство на жажда: Жаждата е естествен сигнал на тялото за нужда от течности. Не е нужно да чакате да почувствате жажда, за да пиете вода.
• Сухота в устата: Сухота в устата, лепкави устни и хлътнали очи могат да бъдат признаци на дехидратация.

Съвети за пиене на повече вода:

• Носете бутилка вода със себе си: Така ще имате вода под ръка където и да отидете.
• Пийте вода преди, по време и след хранене:
• Добавете вкус към водата си: Добавете резенчета лимон, лайм, краставица или мента, за да направите водата си по-вкусна.
• Яжте храни с високо съдържание на вода: Плодовете и зеленчуците са чудесен източник на вода и хранителни вещества.
• Ограничете кофеина и алкохола: Тези напитки могат да имат дехидратиращ ефект.

Заключение:

Водата е от съществено значение за поддържането на здравето на бъбреците. Достатъчният прием на вода е важен за правилното филтриране на кръвта, елиминиране на отпадните продукти, регулиране на електролитите и предотвратяване на дехидратация. Чрез приемане на достатъчно количество течности можете да поддържате бъбреците си здрави и да се радвате на добро общо здравословно състояние.

ХИПЕРВОЛЕМИЯ

Защо правилно функциониращата бъбречна дейност е важна за здравето на костите?

Здравите бъбреци изпълняват много важни задачи. Те премахват отпадъците и допълнителната течност от тялото ви, помагат за производството на червени кръвни клетки, регулират необходимото количество минерали в кръвта и поддържат костите здрави. От своя страна, минералите са хранителни вещества, от които тялото ви се нуждае, за да остане здраво.

При развито бъбречно заболяване или бъбречна недостатъчност, бъбреците ви не могат да изпълняват добре всички тези важни функции. В резултат на това може да развиете минерални костни нарушения – често срещан проблем при хора с бъбречно заболяване и засяга почти всички с бъбречна недостатъчност.

Какво е минерално и костно разстройство?

Минерално и костно разстройство, свързано с бъбречно заболяване, се наблюдава,  когато има дисбаланс в нивата на калций и фосфор в кръвта и ниски нива на витамин Д. Този минерален дисбаланс може да засегне вашите кости, сърце и кръвоносни съдове.

Как нарушената бъбречна дейност и развита недостатъчност водят до костни и сърдечни заболявания?

Когато бъбречната функция е нарушена, вашите бъбреци вече не могат да филтрират излишния фосфор и да го отстранят от тялото чрез урината. С течение на времето фосфорът от храните, които консумирате, може да се натрупа до високи нива в кръвта ви.

Здравите бъбреци също преобразуват  витамин D от слънчевата светлина и храните, в активен витамин D, който тялото ви може да използва. Когато бъбреците откажат, се наблюдава недостиг на активен витамин D. Това дисбалансира съотношението на  калций и фосфор в кръвта.

Когато нивото на фосфора в кръвта се повиши, а това на витамин D спадне, тялото ви започва да произвежда твърде много паратироиден хормон (PTH). Високите нива на ПТХ карат калция да се премести от костите ви в кръвта. Следствието от това е , че костната ви система става по-слаба и чуплива, а съдовете и сърцето се калцират.

Как се лекуват минерални и костни нарушения?

Диета с ниско съдържание на фосфор, добавки с Витамин D. Назначаване на Калцимиметици – лекарства, които често се използват, когато нивата на ПТХ, калций и фосфор в кръвта са твърде високи при хора на диализа. Стартиране на тренировъчен план –  упражнения,  за укрепване на костната система.

МИТОВЕ И ФАКТИ ЗА ДИАЛИЗАТА – И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ТОВА ЛЕЧЕНИЕ

Мит: Единственият вариант за получаване на диализно лечение е да пътувате до център поне три пъти седмично за часове наред.

факт: Диализата може да се извършва по много начини: Можете да провеждате диализа в болница или амбулаторна клиника или в собствения си дом. Хемодиализата в диализния център обикновено се извършва три дни в седмицата по 3-4 часа наведнъж. Другият вариант е перитонеална диализа у дома. Информирайте се за всяка опция и говорете с вашия медицински специалист кой тип диализа е най-подходящ за вас.

Мит: Диализата е болезнена.

факт: Диализното лечение не трябва да е болезнено. Ако почувствате болка по време или след лечението, уведомете вашия наблюдаващ лекар или екип. Някои пациенти може да имат спад в кръвното налягане, което може да доведе до гадене, повръщане, главоболие или крампи. Въпреки това, като следвате вашия хранителен режим и ограниченията на течности, тези видове странични ефекти могат да бъдат избегнати.

Мит: Диализата е доживот.

факт: Диализата е лечение, което помага за пречистване на кръвта ви от течности и токсини, когато бъбреците ви вече не могат да функционират правилно. Необходимостта да започнете диализа може да ви звучи непосилно и страшно, но диализното лечение ви позволява да живеете.

Мит: Пациентите на диализа не могат да пътуват.

факт: Можете да пътувате на диализа! Но това изисква известно планиране. Преди вашето пътуване, трябва да си уговорите час за диализно лечение в друг център и да изпратите информация за вашето медицинско лечение и история. Пътуването на диализа означава да бъдете подготвени – щракнете тук, за да научите повече.

Мит: Пациентите на диализа нямат време и енергия да работят.

факт: Много пациенти на диализа продължават да работят или учат. Някои си вземат почивка, когато за първи път започнат диализно лечение и се връщат на работа или училище, след като са свикнали с самия процес.

Мит: Като пациент на диализа се тревожа, че ще бъда бреме за семейството си.

факт: Много хора с хронично заболяване се чувстват по този начин в даден момент. Вашата роля във вашето семейство може да се промени с времето, но е важно да запомните, че вие сте нещо повече от вашето бъбречно заболяване или диализно лечение! Поискайте помощ, когато имате нужда от нея, и помагайте на другите, когато можете. Бъдете открити и честни с близките си за това как се чувствате и си дайте необходимото пространство и време, за да се приспособите към диализното лечение. След като се приспособите към вашето „ново нормално“ на диализа, ще откриете, че ще можете отново да поемете нови роли и отговорности у дома.