Category Archives: Полезни статии

Нефронът, функционалната единица на бъбреците, е отговорен за отстраняването на отпадъците от тялото. Всеки бъбрек е съставен от над един милион нефрони, които осеяват бъбречната кора, придавайки му гранулиран вид.

Представлява микроскопично тръбесто образувание, състоящо се от бъбречно (Малпигиево) телце и извито каналче. Самото Малпигиево телце се състои от капилярно клъбце, наречено гломерул и обвиващата го капсула, наричана още капсула на Бауман.

В нефрона се осъществяват три основни процеса: филтрация, обратно всмукване и секреция. Тези процеси са от изключителна важност за поддържане на вътрешната течна среда и алкално-киселинното равновесие в организма. По време на гломерулната филтрация, водата и разтворените в нея частици напускат съдовата система и попадат в пространство между двата листа на капсулата на Бауман и от там в лумена на бъбречните тубули, докато филтрацията се извършва само в гломерулите.

Има два типа нефрони:

• кортикални (гломерулите им са разположени във външните 2/3 на кората, бримките им са къси и достигат до външната медула) и
• юкстамедуларни. (гломерулите им са разположени във вътрешната 1/3 на кората, бримките им са дълги и достигат до вътрешната медула – до бъбречните папили).

В рамките на едно денонощие през бъбреците преминава голямо количество кръв, от които се отделят 170 литра първична урина. Този филтрат, преминавайки последователно през останалите структури на нефрона се подлага на обратна резорбция на вода и йони, като количеството на крайната урина достига средно 1200 мл. на ден.

Има два кръвоносни съда, водещи от коремната аорта, които отиват към бъбреците. Бъбречната артерия е един от тези два кръвоносни съда. Бъбречната артерия навлиза през хилуса, който се намира там, където бъбрекът се извива навътре във вдлъбната форма. През този хилус минават реналната артерия и реналната вена. През реналната артерия преминава притокът на обогатена на кислород кръв, която сърцето изпомва към бъбреците, за да бъде филтрирана, като слецд това отнася вече филтрираната от бъбреците кръв обратно към сърцето.

При нормални обстоятелства, след като бъбречната артерия навлезе през хилуса, тя се разделя на два основни клона, които след това се разделят на множество по-малки артерии, които доставят кръв в различни области на бъбреците, известни като нефрони. Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 1 – 2 милиона. Бъбреците на нормален човек получават приблизително една четвърт от кръвта на сърцето или 1,2 литра кръв всяка минута. Тялото има саморегулиращи се механизми, които увеличават или намаляват притока на кръв, за да се адаптират към стреса. Рецепторите, разположени в гладкомускулната стена на бъбречната артерия, позволяват на артериите да се разширяват или свиват, за да компенсират високото или ниското кръвно налягане.

Заради жизненоважната си функция, която включва постоянния досег с токсини, бъбреците са податливи на разнообразие от проблеми.

Като един от най-важните водоразтворими неензимни антиоксиданти, витамин С се състои от аскорбинова киселина и нейната окислена форма, дехидроаскорбинова киселина. Витамин C има широк спектър от метаболитни функции и съществено повишава клетъчния имунитет. Едно от най-добрите му предимства е способността му да засили усвояването на желязото, като по този начин се предотвратяват проблеми като желязодефицитна анемия.

Спрямо общото население, нивото на витамин С в плазмата варира от 30 до 60 μmol / L . Плазменото ниво на витамин С при пациенти на поддържаща хемодиализа обикновено е по-ниско в сравнение с общата популация, което до голяма степен е свързано с повишено възпаление, рефрактерна анемия, оксидативен стрес и вторичен хиперпаратиреоидизъм. Тъй като витамин С се екскретира през бъбреците, приемът над 100-200 mg / ден трябва да се избягва при пациенти с ХББ, за да се избегне оксалоза, която представлява натрупване на метаболитен страничен продукт на аскорбинова киселина. Много органи и тъкани на тялото могат да бъдат засегнати от оксалатни отлагания, включително и бъбреците.

Основната част от хранителния витамин С се осигурява от богати на калий храни като цитруси, портокалов сок, ягоди и броколи, но тези храни са ограничени за пациенти на хемодиализа за които е важно да спазват хранителен режим с ограничен прием на калий. Загуба на витамин С е възможна и по време на диализа, като могат да се премахнат около няколкостотин мг от витамина при едно диализно лечение.

Нарушенията на съня са изключително чести сред пациентите на диализа. Най-често съобщаваните оплаквания са прекомерна дневна сънливост, синдром на сънната апнея, синдром на неспокойни крака, хъркане и периодично нарушение на движението на крайниците. Проведени клинични проучвания установяват, че синдромът на сънна апнея (SAS), синдромът на неспокойните крака (RLS) и периодичното разстройство на движението на крайниците (PLMD) са много по-разпространени при пациенти на диализа, отколкото сред общата популация на населението. Безспорно тези проблеми със съня имат значително отрицателно въздействие върху качеството на живот, тъй като те често се посочват като основни източници на стрес.

Сънната апнея е хронична болест, която представлява многократно повтарящи се спирания на дишането по време на сън, като последствията от тях са ниско ниво на кислорода в кръвтта и нарушено му качество. Данни показват, че сънната апнея може да допринесе за увеличените нива на сърдечно-съдови събития и за ускореното развитие на атеросклероза при пациенти с хронични бъбречни заболявания.

В България няма проведени конкретни проучвания базирани на проблема с нарушенията на съня при пациенти с ХББ. Но при проведени изследвания в световен мащаб се констатира, че  проблемите със съня заемат висок относителен дял при тези бол­ни и сомнологичната анамнеза трябва да заема важно място в системната анамнеза при бол­ни с ХББ.

Уремията е клиничен синдром, отбелязан с повишени концентрации на урея в кръвта. В основата му са метаболитни аномалии, дисбаланс на течности, електролити и хормони, свързани с развитието и влошаването на бъбречната функция.
Уремията се развива по-често при хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), особено при по-късните стадии на бъбречна недостатъчност или при остро увреждане на бъбреците, ако загубата на бъбречна функция е бърза. Самата урея има както преки, така и косвени токсични ефекти върху редица тъкани.

Уреята се синтезира в черния дроб и е крайният продукт от обмяната на белтъците. От черния дроб се пренася чрез кръвта до бъбреците, където се изхвърля с урината. Когато обаче функцията на бъбреците е нарушена, те не могат ефективно да филтрират и да отстраняват отпадните продукти и в кръвта се натрупват токсини като креатинин и урея. Ако не се лекува, това състояние е животозастрашаващо.

Симптоми:

Мравучкане и изтръпване на ръцете и краката – невропатия

Обща отпадналост и лесна уморяемост

Гадене, повръщане и загуба на апетит

Високо кръвно налягане

Отоци, подуване на глезените

Суха кожа и сърбеж

По-често уриниране

Хронични заболявания на бъбреците и фактори, водещи до бъбречна недостатъчност и уремия са:

вродени аномалии на бъбреците

поликистозни бъбреци

диабетна нефропатия

застойна сърдечна недостатъчност и ритъмни нарушения

хроничен пиелонефрит

камъни в бъбреците, уголемена простата

прием на определени медикаменти и кортикостероиди

Наличието на твърде много вода в тялото и претоварването на организма с течности се нарича хиперволемия.

Една от основните функции на бъбреците е да балансира течността в тялото. За пациентите на диализа обаче, те не са в състояние да регулират нужното съотношение на соли и течности в организма. Хиперволемията обикновено е следствие от здравен проблем. Въпреки това, лека й форма може да възникне след консумиране на храни с твърде много натрий или по време на хормонални промени. Ето защо е толкова важно да се спазва диетичен режим, чрез който се ограничава количеството натрий (сол) и консумацията на течности за пациенти с бъбречни проблеми.

Най-честите симптоми включват:

• необяснимо и бързо увеличаване на теглото
• подуване на ръцете и краката
• подуване на корема
• задух

Лечение

Състоянието на хиперволемия се овладява по няколко начина. Най-често прилаганият е с диуретици( лекарства, които увеличават количеството урина, което тялото произвежда).
Важно е да се отбележи, че в основата на лечението е конкретния здравословен проблем. Например, при  сърдечна недостатъчност освен приемането на диуретици ще бъде приложена и допълнителна терапия. При пациенти с терминална бъбречна недостатъчност диуретиците не водят до желания резултат и е необходима бъбречно заместителна терапия, като диализа или хемофилтрация. Ако вече сте на диализа може да се наложат по-дълги или чести диализни процедури за отстраняване на изличната течност.
Хората със сърдечни, бъбречни или чернодробни заболявания също може да се нуждаят от диета с намалено количество на сол в храната. Това помага да се поддържат нивата на натрий в нормални граници, което води до избягване на състоянието хиперволемия.

След като обърнахме внимание на плодове и зеленчуци през лятото, подходящи за хора с бъбречни заболявания е ред да обсъдим и есенните такива.

Безспорно плодовете и зеленчуците винаги са здравословен избор, като най-добре е да се консумират сезонни продукти. За пациентите на диализа е важно да се внимава за съдържанието на калий, ако се спазва диета ограничаваща този минерал. Калият се намира в почти всички храни. Тялото ни се нуждае от малки количества от него, за да накара мускулите да работят, но завишените му стойностти могат причинят слабост, мускулни крампи и неравномерен сърдечен ритъм.

Балансът е ключът към разнообразното хранене. Консумирането на твърде големи количества от която и да е храна може да бъде опасно, но внимателното подбиране на съответните продукти може да ни даде нужната свобода и разнообразен хранителен режим.

Според проведени проучвания, най-подходящи есенни плодове и зеленчуци са:

Ябълки, рукола, цвекло, броколи, карфиол, брюкселско зеле, карфиол, зеле, моркови, целина, патладжан, зелен фасул, маруля, праз, , лук, круши, репички, чушки, суров спанак, ряпа.

Често срещано в списъка на зеленчуците, които са добре за пациенти с ХБН е зелето. Той е чудесен източник на витамин В, витамин С, магнезий и протеини, които са добре известни със своите противовъзпалителни свойства и помагат за намаляване на отоците, често срещани при пациентите на диализа. Може да се сервира сурово в салати, готвено в супи и яхнии, варено или като гарнитура.

Карфиолът може да осигури на пациенти с ХБН витамин С, фолиева киселина и фибри. Това е зеленчук с по-ниско съдържание на калий и може да се консумира често от хора с проблеми в бъбреците.

Всички плодове съдържат малки количества калий. Добре е да се ограничи консумацията на портокали и банани за сметка на ябълките.

Ябълките осигуряват разнообразие от витамини и минерали, включително витамин С, витамин К и манган. Те са чудесен източник на фибри, нискокалорични са и подходящи за регулиране на теглото и кръвната захар.

 Добрият хранителен режим ни кара да се чувстваме по-добре и ни поддържа здрави. Добре балансираната диета с точните количества протеини, калории, витамини и минерали е жизненоважна за воденето на здравословен и пълноценен живот.

Креатининът представлява естествен отпадъчен продукт, който се образува в процесите в мускулния метаболизъм. Креатининът се получава от креатина, играещ важна роля за производството на енергия, необходима за мускулите.

Всеки ден 2% от креатина(представлява аминокиселина) в тялото се преобразува в креатинин. Бъбреците го отстраняват от тялото, като вследствие на това той присъства в кръвта и урината.
Креатининът може да се натрупа в кръвта, ако човек има бъбречен проблем, но може да се дължи и на висок прием на протеин, интензивни упражнения и употребата на някои лекарства или добавки.
Мониторинга на нивата на креатинина често се използват като ориентир, за функцията на  бъбреците. Високите нива на креатинин в кръвта или урината могат да бъдат знак, че бъбреците не филтрират кръвта ефективно или за сериозен здравословен проблем, като хронично бъбречно заболяване.

Причини за високи нива на креатинин

Рутинен кръвен тест може да измери нивата на креатинин, като факторите, които влияят върху неговите нива са:

• някои лекарства, включително някои антибиотици и нестероидни противовъзпалителни креатинови добавки
• диетични фактори, като висок прием на протеини
• усилени упражнения
• нарушена бъбречна функция
• нисък приток на кръв
• дехидратация

  Други фактори като шок, редица инфекции и заболявания като рак също могат да причинят повишени нива на креатинин, вследствие увреждане на бъбреците.

  Ако тестовете показват високи нива на креатинин в организма, това може да е знак, че бъбреците не работят правилно. Гломерулът – частта от бъбреците, която филтрира отпадните продукти не функционира ефективно, човек може да има високи нива на креатинин в кръвта, но ниски в урината. Това показва, че бъбреците не функционират оптимално.

  Болестите, които могат да повлияят на бъбречната функция и да повишат нивата на креатинин, включват:

• диабет
• тумори
• някои инфекции, като хепатит В и С, ХИВ и сифилис
• системен лупус еритематозус, който понякога се нарича SLE

Изследванията на кръв и урина се правят за да се оцени моментната функция на бъбреците, да се провери дали прогресира вече съществуващо заболяване, както и да се следят функциите на бъбреците при хора, които приемат високо рискови медикаменти.

Поддържането на бъбреците ни здрави и правилно функциониращи е от съществено значение за детоксикацията и премахването на отпадни продукти от нашето тяло. За съжаление много храни могат да навредят на бъбреците ни и да възпрепятстват функционирането им на оптимално ниво. След като обърнахме внимание на полезните плодове, зеленчуци и хранителни продукти е време да изброим и част от тези, които е желателно да избягваме.

Първото място определено даваме на СОЛТА.

Пренатоварването с натрий води до повишено кръвно налягане, което поставя напрежение върху бъбреците ви. Голямото количество натриев хлорид кара бъбреците да задържат вода с цел да разредят солта, натрупана в кръвта, което от своя страна затруднява и натоварва тяхната функция.

МЕСО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Според проучвания проведени в Мейо Клиник, високо-протеиновата диета може да причини или да изостри съществуващите проблеми с бъбреците, тъй като протеиновият метаболизъм оказва голямо натоварване на бъбреците, което затруднява елиминирането на отпадните продукти.

Консумацията на млечни продукти повишава отделянето на калций с урината, което е свързано с по-висок риск от развитие на камъни в бъбреците. Според проучвания намаляването на млечните продукти може да окаже ползотворен ефект върху хората с бъбречна недостатъчност и бъбречни заболявания, улеснявайки филтрирането на кръвта.

КОФЕЙН

Кофеинът е стимулант, който може да причини повишен приток на кръв и високо кръвно налягане. Прекомерният прием на кофеин също е свързан с камъни в бъбреците. Той също така притежава диуретичен ефект, който намалява способността на бъбреците да абсорбират водата. Освен кофеинът негативно въздействие върху бъбречната функция оказват енергийните и газирани напитки.

ГМО продукти

Голям процент от преработените храни, които консумираме съдържат генетично модифицирани организми (ГМО). Въпреки, че няма солидни доказателства за въздействието на ГМО храните върху човешкия организъм, проведени изследвания върху животни показват сериозни негативни последици върху здравето, които включват и промени в основни органи като бъбреците.

НАЙ-ДОБРИТЕ ЛЕТНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ЗА ХРОНИЧНИ БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПАЦИЕНТИ НА ДИАЛИЗА

Бъбреците произвеждат важни хормони, някои от които са: еритропоетин, калцитриол(активната форма на витамин D₃ ) и ренин. Те също синтезират простагландини, които влияят на редица процеси свързани с физиологичните функции в човешкия организъм.
В допълнение към синтеза, бъбреците също допринасят за разграждането на някои хормони – като инсулин или паратиреоиден хормон.

Еритропоетин

Еритропоетинът е пептиден хормон, който регулира еритропоезата, състоящ се от 165 аминокиселини.

При възрастните приблизително 90% от еритропоетина се синтезира в бъбреците а останалите 10% се синтезират от хепатоцитите и интерстициалните Ito-клетки на черния дроб.

Секрецията на еритропоетина се контролира от нивото на кислородното насищане на кръвта. Хипоксията (недостатъчно снабдяване с кислород на клетките и тъканите)  може да се дължи на анемия, намален кислород-пренасящ капацитет, намалени кислородно насищане на хемоглобиновите молекули и други.

Калцитриол

Приетият с храната или образуван в кожата витамин Д се преработва в черния дроб и бъбреците до вещество, което е биологично активната форма на витамин Д – наречен калцитриол. Вит. Д  улеснява чревната абсорбция на калция и поддържа в граници както неговите нива, така и тези на фосфора. Той подпомага нормалната  костна минерализация, като дефицитът му води до остеопороза при възрастните и рахит при децата.

Ренин

Ренинът е хормон, произвеждан от бъбреците, който има ключово значение в контрола на кръвното налягане и други важни физиологични функции.

Той е ензим участващ в системата ренин-ангиотензин (RAS), която регулира кръвната плазма и лимфата чрез артериалната вазоконстрикция. По този начин се регулира и кръвното налягане в човешкото тяло.

Простагландини

Простагландините са група липиди, които оказват голямо влияние върху основните физиологични процеси в тялото. Простагландините са хормони, които не се синтезират от жлези, а се създават по време на химическа реакция на мястото, където възниква нараняване или възпаление. Простагландините, които се произвеждат от тромбоцитите, активно участват както в процеса на кръвосъсирването, така и в процеса на разреждане на кръвта.