Category Archives: Полезни статии

Бъбречната увреда(недостатъчност) бива три вида – преренална, ренална и постренална. Механизмите са коренно различни, като при едните случаи причината се крие в бъбреците, а при други те биват вторично засегнати.

Преренално остро бъбречно увреждане възниква, когато внезапно намаляване на притока на кръв към бъбреците (бъбречна хипоперфузия) причинява загуба на бъбречна функция. При нея бъбречните структури са запазени и здрави, ниското артериално налягане води до сриване на функцията им, спира филтрирането на кръвта и производството на урина.

При реналната увреда бъбречните гломерули и най-вече тубулите (каналчетата) са засегнати от реален болестен процес. Лечението му включва идентифициране и коригиране на причината за бъбречното увреждане. Често в това се крият нефротоксични медикаменти, гломерулонефрити, лупус, рабдомиолиза и други специфични бъбречни заболявания. Вследствие на нарушено кръвоснабдяване през бъбречните артерии, могат да настъпят и вторични органични увреди, които могат да доведат освен до внезапна загуба на бъбречна функция, но и да останат дори след въстановяване на кръвотока.

Постреналната бъбречна недостатъчност се дължи на обструкция (запушване) на пътищата на оттичане на урината на различни нива и причинява натрупване на отпадъци в бъбреците. Запушването на пикочните пътища може да доведе до натрупване на урина в един или в двата бъбрека. С течение на времето това натрупване на течност може да попречи на нормалното изтичане на урина от бъбреците. Обикновено това е обратим процес, ако се премахне препятствието. Има обаче случаи, в които продължителните уроинфекции могат да доведат до трайни и тежки увреди в бъбречния паренхим.

Хроничното бъбречно заболяване (ХБН) е с глобална тежест за здравето и често се свързва с повишен риск от сърдечно съдови заболявания.

Сърдечно съдовите заболявания са основната причина за заболеваемостта и преждевременната смъртност при хора с хронично бъбречно заболяване. Установено е, че пациентите с бъбречна недостатъчност са предразположени към по-висок риск от заболеваемост и усложнения.

Наличието на сърдечно – съдови заболявания може да бъде рисков фактор за ХБН. Взаимовръзката между тях също така допринася за патогенезата и прогресията им при пациенти имащи някое от конкретните заболявания. Често този риск се увеличава с напредването на ХБН и се доказва от влошаване на отделителната функция, като обикновено се проявява като намаляване на скоростта на гломерулна филтрация и увеличаване на протеинурията.

Хипертонията, една от водещите причини за бъбречна недостатъчност, е основен виновник в този процес, причинявайки хипертрофия на лявата камера, разширяване на сърдечната камера и повишен стрес, исхемия, сърдечна недостатъчност и аритмии. В допълнение към нарушаването на коронарната микроциркулация, хипертонията може да допринесе за развитието на атеросклеротична коронарна артериална болест, особено при наличието на много липидни аномалии, наблюдавани при терминален стадии на бъбречно заболяване.

Част от причините за сърдечно – съдовите заболявания са:

• Високо кръвно налягане – високото кръвно налягане (хипертония) е един от най -важните рискови фактори за ССЗ.
• Пушене.
• Висок холестерол.
• Диабет.
• Наднормено тегло или затлъстяване.
• Фамилна анамнеза за ССЗ.

Пациентите с терминална хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), лекувани с хемодиализа (ХД) нараства ежегодно в световен мащаб. Качеството им на живот до голяма степен зависи от качеството на хемодиализното им лечение. Като един от основните фактори за това е типът на използвания съдов достъп.

В практиката се използват три основни типа съдов достъп –артерио-венозна фистула, артерио-венозна протеза и централен венозен катетър – ЦВК от своя страна биват временни и тунелизирани. Временните катетри за хемодиализа са въведени в практиката в средата на 70-те години на ХХ век, докато тунелизираните навлизат сравнително по-късно.

Временния съдов достъп е следствие на спешни състояния чрез катетеризация на големи венозни съдове. Приложим е при остра бъбречна недостатъчност и нежелан за хрониодиализа. Временните катетри следва да бъдат заменени с Постоянни тунелизирани катетри.

Имплантирането на постоянни тунелизирани катетри се извършва от високо специализирани лекари под постоянен ехографски, рентгенов или ангеографски контрол по време или след извършване на манипулацията. Имплантират се най-често в дясното предсърдие и представляват сложна медицинска манипулация.

Постоянните тунелизирани катетри са препоръчителни при възрастни пациенти, такива със сърдечно съдови заболявания, диабетици, онкологично болни или в случаи когато не се очаква продължителен престой на хемодиализно лечение.

Диагнозата ХБН се свързва с нуждата от диализа, за която съответно трябва да има поставен съдов достъп. Вариант за такъв достъп е AV фистулата, който се счита за най-добрия избор, тъй като обикновено трае по-дълго и създава по-малко проблеми.

AV фистулата представлява хирургична връзка, направена между артерия и вена, създадена от съдов специалист. Обикновено се намира в ръката, но ако това е невъзможно, може да бъде поставена в слабините или в крака. С AV фистула кръвта циркулира от артерията директно във вената, доставяйки нужното количество на кръвния поток, необходимо за осигуряване на адекватно лечение на хемодиализа. AV фистулите са предпочитаният съдов достъп за дългосрочна диализа, тъй като при тях усложненията са по-малко, отколкото при другите методи за достъп, по-малко склонни са към инфекции и тромбози. Фистулата ще отнеме няколко седмици, за да узрее, като средно този период е между 4–6 седмици.

Някои от предимства на AV фистула е, че осигурява необходимия кръвен поток, необходим за ефективна диализа, което може да помогне за намаляване на времето за лечение, нисък риск от инфекция, по-малка вероятност от съсирване.

Как се създава AV фистула?

Първата стъпка в създаването на AV фистула е да се оцени състоянието на кръвоносните съдове (вени и артерии). Тези манипулации и прегледи се извършват от съдов специалист. Ако е необходимо може да се приложат и минимално инвазивни тестове като ултразвук и евентуално ангиограма за определяне на размера и дълбочината на артериите и вените. Тези тестове ще определят дали кръвоносните съдове са в състояние да поддържат AV фистула. Процедурата се извършва амбулаторно, като се използва местна упойка. След като AV фистулата бъде създадена, ще отнеме няколко седмици, в някои случаи месец или повече, докато фистулата узрее до точката, в която ще може да се използва за хемодиализното лечение.

Острата бъбречна недостатъчност се развива бързо, обикновено за по-малко от няколко дни. Наблюдава се най-често при хора, които вече са хоспитализирани, особено при критично болни хора, които се нуждаят от интензивно лечение. Острата бъбречна недостатъчност може да бъде фатална и изисква бързи и своевременни действия. Често този процес е обратим. Доброто физическо здраве е от съществено значение за да се  възстанови нормална или почти нормална бъбречна функция.

Острата бъбречна недостатъчност протича много тежко и представлява драматично състояние, при което бъбреците внезапно преустановяват образуването на урина и болният престава да уринира. Това може да е следствие на различни заболявания и наранявания – тежки остри бъбречни заболявания, големи кръвозагуби, тежки наранявания с шок, обезводняване {неспирни повръщания и диарии), тежки инфекции и др. Острата бъбречна недостатъчност продължила повече от три месеца се превръща в хронична.

За разлика от острата, хроничната бъбречна недостатъчност понякога протича скрито и незабелязано. При хронично бъбречно заболяване има постепенно и необратимо увреждане на функцията на бъбреците. Заболяванията, които причиняват това, са много и включват: хипертонична болест, диабет, хронични заболявания на глумерула и бъбречни инфекции, подагра, бъбречно-каменна болест, тъканни и вродени малформации в бъбречната структура. Има и медикаменти, които могат да причинят необратимо увреждане на бъбреците.

 За да се контролират тези процеси, всеки човек трябва да изследва урината си 1-2 пъти в годината, дори и да няма оплаквания. Сигнал да се подозира бъбречно заболяване е наличността на албумин в урината и евентуални кръвни клетки (левкоцити). В тези ситуации навременна консултация със специалист е задължителна.

Повечето пациенти на диализа успяват да поддържат нормалния си ритъм на живот, свързан с работа, пътуване и социални ангажименти. Особено сега, през летния сезон, редица от тях предприемат ваканции до желани дестинации и организират своя престой спрямо възможността за диализно лечение в дадения регион.

Ние от ДЦ НефроЛайф, гарантираме на всички гостуващи пациенти в нашия град и околностите възможност за качествено и надежно диализно лечение през идващите летни месеци.

Българското Черноморие е прекрасно място за лятна ваканция и предлага различни възможности за развлечение и настаняване, от луксозни 4- или 5-звездни хотели до малки романтични семейни хотели, всички от които отговарят на световните стандарти.

Финансирането в Центъра за диализа Нефролайф се извършва чрез НЗОК, с която имаме сключен договор. Поради тази причина не се изисква допълнително заплащане от пациентите за тяхното лечение, нито за някоя от придружаващите услуги, свързани с комфорт или медикаменти.

За вашата безопасност и удобство предлагаме безплатни транспортни услуги в чисто нови и удобни автомобили. Нашите шофьори ще ви транспортират от мястото, където сте отседнали до клиниката според предварително уговорения с вас график.

Нашите медицински сестри ще бъдат на ваше разположение по всяко време и за всичко, от което може да имате нужда. Те ще ви насочат към съблекалните с индивидуални заключващи се шкафове, в които можете да поставите личните си вещи, а след това ще ви придружат до залите за диализа.

Ние ще направим всичко възможно, за да се почувствате толкова комфортно, колкото и у дома си.

Хемодиализата или диализа, е процес на пречистване на кръвта на човек, чийто бъбреци не работят нормално и при която кръвта на пациента се филтрира и “пречиства” от отпадните азотсъдържащи вещества, ненужната вода и соли.

При хемодиализата се използва машина – хемодиализатор. Диализаторът е съставен от специална полупропусклива мембрана и диализен разтвор с определен състав на вода, аминокиселини и соли. Мембраната, която е действителният филтър, е полупропусклива, което означава, че не позволява автоматично всяко вещество да премине през нея. По време на диализата се използва мембрана, която филтрира само пикочните вещества, така че пациентът да може да получи обратно останалите кръвни компоненти.

Преминавайки през диализатора, кръвта се пречиства и след това се връща обратно в кръвоносната система. За да се осъществява процеса на диализа, пациентът трябва да има съдов достъп. Постоянен съдов достъп за хемодиализа се осъществява чрез изграждане на артерио-венозна фистула или съдова протеза. Препоръчително е те да бъдат конструирани още в ранния стадий на Бъбречна недостатъчност. Артерио-венозна фистула се създава по хирургичен път и се намира под кожата, най-често на ръката. Функцията и е да осъществи достъп на диализната машина до кръвообръщението на болния.

За повечето пациенти, на които им предстои диализно лечение е изключително важно да съумеят до голяма степен да запазят досегашния си нашин на живот, да продължат да се чувстват пълноценни и активни. Винаги при нужда може да се обърнете към медицинския персонал в конкретното медицинско заведение за съвети, насоки и препоръки по предстоящото лечение.

Калцият е един от най-важните минерали в организма. Той е от съществено значение за правилното функциониране на мускулите, нервите и сърцето и е необходим за съсирването на кръвта и за формирането на костите. Около 99% от калция се намира в костите, докато останалите 1% циркулират в кръвта. Приблизително половината от калция в кръвта е „свободен“ и е метаболитно активен. Останалата половина е “свързана” с албумин и други съединения и е метаболитно неактивна.

Калцият се доставя от храната, която кнсумираме или от прием на калциеви добавки. Витамин D и паратиреоидният хормон помагат да се регулира нивото на калций, което се абсорбира и колко бива елиминиран от бъбреците. Здравите бъбреци превръщат витамин D в активен хормон (калцитриол), който спомага за увеличаване на абсорбцията на калций от червата в кръвта. Балансираната, здравословна диета осигурява 1000 милиграма калций на ден.

Хиперкалциемията е състояние, при което нивото на калций в кръвта е много над нормата. Твърде много калций в кръвта може да отслаби костната система, да образува камъни в бъбреците и да попречи на нормалната функция на сърцето и мозъка. Хиперкалциемията обикновено е резултат от свръхактивността на паращитовидните жлези(разположени в шията, близо до щитовидната жлеза). Други причини за хиперкалциемията включват някои видове рак, здравословни медицински проблеми, определени лекарства и прием на твърде много добавки с калций и витамин D.

Според насоките за клинична практика на Националната бъбречна фондация, общият прием на калций за хора с бъбречни заболявания не трябва да бъде по-голям от 2000 mg дневно. Това включва приема на общото количество калций от хранителния режим, калциеви добавки и фосфорни свързващи вещества на основата на калций.

Селенът (Se) е микроелемент, който участва в регулирането на метаболизма на тиреоидния хормон, ензимната антиоксидантна защита и имунната система. Бил е открит още през далечната 1817 година от шведския химик Йонс Берцелиус. С течение на времето и редица проучвания е доказано, че този микроминерал има силни антиоксидантни свойства, с които спомага за правилното функциониране на щитовидната жлеза, контролира хормоните и играе важна роля в поддържането на имунната система.

Често дефицитът на Se е свързан със сърдечно-съдови заболявания, свързани с атеросклероза и повишен риск от вирусни инфекции. Ниските серумни нива на Se са често срещани при пациенти с остра бъбречна недостатъчност или хронично бъбречно заболяване.

В световен мащаб не е изследвана задълбочено връзката между хипоселенемията и съпътстващите заболявания, свързани с бъбречните заболявания. Съобщава се, че както ниските серумни нива на Se, така и бъбречната недостатъчност са свързани с повишен риск от коронарна болест на сърцето,  както и допринасят за имунната дисфункция, увеличавайки риска от смърт от инфекциозно заболяване при пациенти на хемодиализа.

Фактори като възраст, възпаление, задържане на течности и диализно лечение могат да повишат нивата на оксидативен стрес при пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБН). Някои проучвания съобщават, че състоянието на Se и имунната функция се подобряват след перорално и интравенозно добавяне на Se при бъбречни пациенти, намалявайки продуктите на оксидативен стрес. Наличните данни насърчават и мотивират по-задълбочени проучвания за изясняване на реалната степен на дефицит на Se и необходимостта от добавки на Se при пациенти с бъбречно заболяване.

Селенът е минерал, който се съдържа в почвата. По естествен път можете да се набави с приема на повече зърнени продукти, като жито, царевица или ориз. Селен се съдържа още в морските деликатеси, яйцата, слънчогледовите семки и месото.

ЦИНКЪТ И РОЛЯТА МУ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Количеството на приеманата храна и напитки са от ключово значение за правилното функциониране на организма. Дори да става дума за полезна храна, каквато са плодовете и зеленчуците, отново дозата е най-големият фактор. Днес ще обърнем внимание на приема на кафе и по-конкретно на влиянието на кофеина върху бъбреците в човешкия организъм.
Поради връзката между приема на кафе и повишеното кръвно налягане, често нараства опасението за способността на кафето да причини увреждане на бъбреците. Когато се стимулират бъбреците от кофеина, се наблюдава повишено отделяне на урина заедно с електролити, което причинява негативни промени във функционирането на ендокринната, сърдечно-съдовата и нервната система.

Според статистиката от последните години уролитиазата е едно от най-честите заболявания на бъбреците сред хора от различни възрасти и пол по света. Това заболяване се характеризира с постепенно образуване на камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Уролитиазата, може да е слдствие от зависимостта към съдържащи кофеин напитки, по-специално от кафе (включително кафе с мляко) и силен чай. Доказателство за това са проучвания на канадски уролози. В резултат на поредица от експерименти те установяват, че при здрави хора, които консумират повече от три чаши кафе на ден, концентрацията на калциеви съединения в отделената урина рязко се увеличава в рамките на няколко дни. В допълнение към калция, в урината на участващите в изследването пациенти се наблюдават повишени титри на магнезий, цитрати и други вещества, които са пряко включени в образуването на камъни в бъбреците.

Такъв ефект на кофеиновите напитки върху пикочната система на човек се дължи на изразените диуретични ефекти, в резултат на които има относително обезводняване на тялото, удебеляване на уринарния тракт и образуване на твърди елементи в него, които в крайна сметка се превръщат в камъни. Ето защо лекарите не препоръчват на пациентите си с ХБН да пият кафе или поне количеството да не надвишава дневната препоръчителна доза.

За любителите на кафето, консумацията на тази напитка трябва да бъде строго прецизирана и не повече от чаша-две дневно.