Category Archives: Полезни статии

Съществуват два вида диализа – хемодиализа и перитонеална диализа.

ХД използва филтър извън тялото, наречен диализатор. С помощта на апарата за хемодиализа кръвта от тялото се филтрира чрез изкуствена мембрана – „диализатор“, или „изкуствен бъбрек“, за да изчисти токсините, които бъбреците вече не могат да премахнат.

Перитонеалната диализа е начин за отстраняване на отпадъчните продукти от кръвта по различен начин от по-често срещаната процедура за филтриране на кръвта, наречена хемодиализа.

Преди започването на ПД е необходимо поставянето на перитонеален катетър.

ПД използва обвивката на коремната кухина, наречена перитонеална мембрана, която служи като естествен филтър за отстраняване на течности и вредни вещества от кръвта. Това се постига чрез периодично вливане на специален разтвор в коремната кухина. Лигавицата на корема (перитонеума) действа като филтър за премахване на отпадъчните продукти от кръвта. Вашият лекар може да Ви насочи кой тип диализа може да е най-подходящ за Вас.

Факторите, които трябва да се вземат предвид са:

– Вашата бъбречна функция

– Цялостното здравословно състояние

– Вашите лични предпочитания

– Вашият начин на живот

Перитонеалната диализа може да е по-добрият вариант, ако:

– Искате да сведете до минимум прекъсването на ежедневните си дейности

– Искате да работите или да пътувате по-лесно

– Имате някаква остатъчна бъбречна функция

Перитонеалната диализа може да не работи, ако имате:

– Сраствания и механични дефекти на коремната стена също затрудняват процедурата.

– Възпалителни заболяване на червата или чести пристъпи на дивертикулит

– Невъзможност за спазване на строги хигиенни мерки

Предимства на перитонеалната диализа

– Не е нужен съдов достъп с фистула или с катетър;

– Мобилност на пациентите

– Терапията се провежда в домашни условия

– По-малък риск от пренасяне на опасни вирусни инфекции.

Недостатъци на перитонеалната диализа:

– Риск от инфекции

– Риск от затлъстяване

– Нарушена обмяна на мазнините

– Очистването от азотните тела (урея и креатинин) не е толкова добро

Хората с бъбречно заболяване често са подложени на редица медицински изследвания и процедури. Те са показател за поставената диагноза или се извършват за да се наблюдава напредъка по време на лечение.

За установяване състоянието на бъбречната функция най-често се назначават изследвания на креатинин, урея в кръвта и албумин.

Креатинин – предстъавлява отпадъчен продукт от дейността на мускулите. Обикновено се отстранява от кръвта чрез бъбреците и преминава в урината. Когато функцията на бъбреците е намалена, той остава в кръвта. Като основна причина за повишените нива на креатинин в кръвта се посочва намалената гломерулна филтрация в бъбреците, която е вследствие на остро настъпили болестни процеси или хронични заболявания.

Когато пациентът е на диализа, нивата на креатинина са винаги високи.

Назначаването на изследване за креатининови стойности може да бъде с профилактична или диагностична цел или при съмнение за някои заболявания.

Урея – Уреята е отпаден продукт, който се образува в черния дроб. Изследването на урея в кръвта предоставя важна информация за функцията на бъбреците и черния дроб, като подпомага диагностицирането на различни бъбречни заболявания.

Ако организмът задържа урея, това означава, че бъбреците не работят пълноценно. Увеличени стойности на уреята може да има също при тежки физически натоварвания, а също и при прием на някои препарати, например хормоносъдържащи. Най-общо казано нивата на урея в кръвта информират за способността на бъбреците да извеждат от организма вредните вещества.

Албумин – Човешкият албумин е малък глобуларен протеин състоящ се от 585 аминокиселини. Синтезът на албумин се извършва в черния дроб, след което той се екскретира в кръвния поток. Играе важна транспортна роля – за хормони, витамини, или медикаменти.

Важен показател е количеството на албумина и съотношението с общия потеин при различни болестни процеси: хронични чернодробни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност, онкологични заболявания или при диагностика на оточни състояния.

Бъбречното нуклеарно сканиране представлява диагностичен тест  и може да бъде извършено по няколко различни начина, посредством радиоактивен индикатор. Прилага се за да диагностицира предполагаеми бъбречни проблеми и да се оцени тяхната функция. Той е изключително ефективен диагностичен инструмент, защото освен, че показва анатомията им, разкрива колко добре функционират в конкретния момент.

Радиоизотопно изследване се прави посредством въвеждане в организма на малко количество радиоактивен изотоп и проследяване на постъпването, натрупването и излъчването му от бъбреците. По време на сканирането, съответния индикатор се инжектира във вената и се проследява до и през бъбреците със специални детектори.  Процесът се мониторира на компютърен екран. Получените изображения показват доставянето на течност в бъбреците чрез кръвния поток и  възможността за отделяне на течност от бъбреците през уретерите и пикочния мехур. Възможността за анализ на бъбречната функция позволява на лекарите да диагностицират много по-точно конкретни бъбречни заболявания и проблеми, отколкото е възможно със стандартните образни тестове.

Причини за извършване на изследването

• за да се оцени бъбречната функция
• да се видят аномалии в размера, формата и структурата на бъбреците
• стеноза на бъбречната артерия
• да се проследи бъбречна функция след трансплантация
• да се установи увреждане или запушване в уретерите
• за диагностика и оценка на туморини образувания, кисти или абсцеси в бъбреците.

Сканирането на бъбреците в общи линии е безболезнено, но е възможно да се изпита лек дискомфорт. Пациентът може да се възвърне към ежедневните си активности веднага след процедурата. Зачервяването и болезнеността на мястото на инжекцията са възможните странични ефекти. Въпреки че излагането на радиация е минимално, преди да се подложи на съответната процедура трябва да уведомите лекаря си ако сте бременна или кърмите.

Какаво представлява pH скалата?

pH е скала, която измерва алкалните и киселинните свойства, които притежава водната среда и представлява съотношение на позитивно заредените водородни йони спрямо негативно заредените такива, в един разтвор. Това е един от най-важните показатели за хомеостазата в организма.Тялото ни е изградено предимно от вода, като средата, която трябва да поддържаме е леко алкална – от 7,35 – 7,45.

Алкално-киселинният баланс изисква сътрудничеството на три основни органа: черен дроб, бъбреци и бели дробове.

Киселинната среда е богата на протони, докато алкалната на електрони. Електроните обуславят среда богата на кислород, което осигурява необходимото количество кислород навсякъде в тялото и задоволява нуждата на нормалните, аеробни клетки.

Буферните системи, функциониращи в кръвната плазма, включват плазмени протеини, фосфатни и бикарбонатни и въглеродни буфери. Бъбреците помагат за контролиране на киселинно-алкалния баланс чрез отделяне на водородни йони и генериране на бикарбонат, който помага за поддържане на рН на кръвната плазма в нормални граници.

При нарушен алкално-киселинен баланс с ниски стойности на pH възникват проблеми свързани с теглото, алергии, артрити, гъбични инфекции, нарушен метаболизъм, хронична умора и липса на енергия, болки в мускулите, крампи.

Фактор за неутрализиране на киселинното натрупване в нашия организъм имат бъбреците и белите дробове. Те съдействат в процеса на киселинния контрол и подпомагат равновесието на кръвта. Основната им задача е да е неутрализират сярната или пикочната киселина посредством уриниране. При увеличение стойностите на тези или други киселини, бъбреците увеличават продукцията си на водородни йони, за да балансират тези процеси.

Благодарение на тяхната работа нашият организъм разполага с филтриращ механизъм, който извежда киселините от кръвния поток, за да бъдат елиминирани чрез урината. Правилната бъбречна работа пък се осигурява от алкални резерви или алкални вещества, които е желателно да бъдат регулярно предоставяни на организма чрез оптимален хранителен режим.

Приемът на алкални храни спомага за:

• Правилната обмяна на веществата
• Храносмилането
• Повишават се енергийните депа
• Имунитет

Калият е минерал и електролит, от който се нуждаем, за да поддържаме и регулираме ключови процеси в нашия организъм. Той е един от седемте основни макроминерала и играе важна роля във функцията на бъбреците. Намира се в повечето храни, които ядем и е необходим в хранителния ни режим, тъй като подпомага мускулните движения, поддържа нервната система здрава и участва в процеса на балансиране на количеството вода в тялото. Количеството калий в кръвта се контролира от бъбреците. Те премахват излишния калий от кръвта и го отделят с урината, като при пациенти с тази способност е намалена.

Наличието на твърде много или твърде малко калий може да доведе до усложнения, които засягат бъбречната дейност. При хора с бъбречно заболяване нивата на калий могат да се натрупват до по-високи стойности. Това се нарича хиперкалиемия и може да бъде опасна за сърдечната дейност.

Хората с хронично бъбречно заболяване трябва да ограничат количеството калий, което консумират, тъй като бъбреците им не могат да обработват калий правилно и това води до натрупването му в кръвта. От друга страна лекарствата, използвани за лечение на ХБН, също могат да повишат нивата му.

Препоръчва се здравите мъже и жени на възраст над 19 години да консумират съответно поне 3400 mg и 2600 mg калий на ден. Въпреки това, хората с бъбречно заболяване, които са на диети с ограничение на калий, обикновено трябва да поддържат приема на калий под 2000 mg на ден.

Оптималното количество калий в хранителни режим поддържа и оказва благоприятно влияние върху мускулите, контролиращи сърдечния ритъм и дишането.

Ограничаване на калия в хемодиализната диета

Богатите на калий храни са ограничени за пациенти на хемодиализа, тъй като той се натрупва в периодите между диализните лечения и може да причини проблеми като слабост, мускулни крампи, умора, неравномерен пулс и сърдечни проблеми.

Калият присъства най-вече в плодовете, зеленчуците и млечните продукти. Някои плодове и зеленчуци са с високо съдържание на калий, а други са с по-ниско съдържание.

Храни, които съдържат малко калий – месо, домашни птици, хляб, тестени изделия.

Храни не съдържащи калий – маслото, маргаринът и маслата.

Когато бъбреците са здрави и функционират правилно, филтрирайки течности, минерали и отпадните продукти от кръвта, те обикновено не позволяват на големи количества серумен протеин да се изолира в урината. Но когато бъбреците не филтрират правилно, може да възникне протеинурия, което означава, че в урината присъства необичайно количество протеин.

Двете основни групи серумни протеини в кръвта са албумин и глобулини. Албуминът е в изобилие в кръвта, съставлявайки повече от 50 % от всички серумни протеини. Неговите функции включват поддържане на правилното количество вода в кръвоносната система, както и свързване и пренасяне на вещества, които са слабо разтворими във вода – мастноразтворимите витамини, калции и някои лекарства.

Преходната протеинурия е временно отделяне на протеини и може да бъде следствие от тежки физически упражнения, висока температура, излагане на студ, стрес и други състояния. Бременните жени също могат да отделят повече протеини в урината си. Преходната протеинурия не включва основно бъбречно заболяване и не изисква лечение.

Възможно е протеинурията да се дължи на бъбречно заболяване, като гломерулонефрит, първична фокална сегментарна гломерулосклероза (FSGS) или бъбречно увреждане, дължащо се на системно заболяване. Микроалбуминурията означава, че в урината се откриват ниски нива на албумин. Микроалбуминурията може да показва, че хората с диабет или хипертония развиват ранен стадий на бъбречно заболяване.

Симптоми на протеинурия

В повечето случаи протеинурията няма симптоми и се открива по време на рутинен скрининг при хора с високо кръвно налягане или диабет. Ако загубата на протеин е тежка, може да възникне подуване или оток. Отокът може да присъства в:

• Лицето и около очите
• Ръцете и краката
• Глезени и стъпала
• Корем

Бъбречната увреда(недостатъчност) бива три вида – преренална, ренална и постренална. Механизмите са коренно различни, като при едните случаи причината се крие в бъбреците, а при други те биват вторично засегнати.

Преренално остро бъбречно увреждане възниква, когато внезапно намаляване на притока на кръв към бъбреците (бъбречна хипоперфузия) причинява загуба на бъбречна функция. При нея бъбречните структури са запазени и здрави, ниското артериално налягане води до сриване на функцията им, спира филтрирането на кръвта и производството на урина.

При реналната увреда бъбречните гломерули и най-вече тубулите (каналчетата) са засегнати от реален болестен процес. Лечението му включва идентифициране и коригиране на причината за бъбречното увреждане. Често в това се крият нефротоксични медикаменти, гломерулонефрити, лупус, рабдомиолиза и други специфични бъбречни заболявания. Вследствие на нарушено кръвоснабдяване през бъбречните артерии, могат да настъпят и вторични органични увреди, които могат да доведат освен до внезапна загуба на бъбречна функция, но и да останат дори след въстановяване на кръвотока.

Постреналната бъбречна недостатъчност се дължи на обструкция (запушване) на пътищата на оттичане на урината на различни нива и причинява натрупване на отпадъци в бъбреците. Запушването на пикочните пътища може да доведе до натрупване на урина в един или в двата бъбрека. С течение на времето това натрупване на течност може да попречи на нормалното изтичане на урина от бъбреците. Обикновено това е обратим процес, ако се премахне препятствието. Има обаче случаи, в които продължителните уроинфекции могат да доведат до трайни и тежки увреди в бъбречния паренхим.

Хроничното бъбречно заболяване (ХБН) е с глобална тежест за здравето и често се свързва с повишен риск от сърдечно съдови заболявания.

Сърдечно съдовите заболявания са основната причина за заболеваемостта и преждевременната смъртност при хора с хронично бъбречно заболяване. Установено е, че пациентите с бъбречна недостатъчност са предразположени към по-висок риск от заболеваемост и усложнения.

Наличието на сърдечно – съдови заболявания може да бъде рисков фактор за ХБН. Взаимовръзката между тях също така допринася за патогенезата и прогресията им при пациенти имащи някое от конкретните заболявания. Често този риск се увеличава с напредването на ХБН и се доказва от влошаване на отделителната функция, като обикновено се проявява като намаляване на скоростта на гломерулна филтрация и увеличаване на протеинурията.

Хипертонията, една от водещите причини за бъбречна недостатъчност, е основен виновник в този процес, причинявайки хипертрофия на лявата камера, разширяване на сърдечната камера и повишен стрес, исхемия, сърдечна недостатъчност и аритмии. В допълнение към нарушаването на коронарната микроциркулация, хипертонията може да допринесе за развитието на атеросклеротична коронарна артериална болест, особено при наличието на много липидни аномалии, наблюдавани при терминален стадии на бъбречно заболяване.

Част от причините за сърдечно – съдовите заболявания са:

• Високо кръвно налягане – високото кръвно налягане (хипертония) е един от най -важните рискови фактори за ССЗ.
• Пушене.
• Висок холестерол.
• Диабет.
• Наднормено тегло или затлъстяване.
• Фамилна анамнеза за ССЗ.

Пациентите с терминална хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), лекувани с хемодиализа (ХД) нараства ежегодно в световен мащаб. Качеството им на живот до голяма степен зависи от качеството на хемодиализното им лечение. Като един от основните фактори за това е типът на използвания съдов достъп.

В практиката се използват три основни типа съдов достъп –артерио-венозна фистула, артерио-венозна протеза и централен венозен катетър – ЦВК от своя страна биват временни и тунелизирани. Временните катетри за хемодиализа са въведени в практиката в средата на 70-те години на ХХ век, докато тунелизираните навлизат сравнително по-късно.

Временния съдов достъп е следствие на спешни състояния чрез катетеризация на големи венозни съдове. Приложим е при остра бъбречна недостатъчност и нежелан за хрониодиализа. Временните катетри следва да бъдат заменени с Постоянни тунелизирани катетри.

Имплантирането на постоянни тунелизирани катетри се извършва от високо специализирани лекари под постоянен ехографски, рентгенов или ангеографски контрол по време или след извършване на манипулацията. Имплантират се най-често в дясното предсърдие и представляват сложна медицинска манипулация.

Постоянните тунелизирани катетри са препоръчителни при възрастни пациенти, такива със сърдечно съдови заболявания, диабетици, онкологично болни или в случаи когато не се очаква продължителен престой на хемодиализно лечение.

Диагнозата ХБН се свързва с нуждата от диализа, за която съответно трябва да има поставен съдов достъп. Вариант за такъв достъп е AV фистулата, който се счита за най-добрия избор, тъй като обикновено трае по-дълго и създава по-малко проблеми.

AV фистулата представлява хирургична връзка, направена между артерия и вена, създадена от съдов специалист. Обикновено се намира в ръката, но ако това е невъзможно, може да бъде поставена в слабините или в крака. С AV фистула кръвта циркулира от артерията директно във вената, доставяйки нужното количество на кръвния поток, необходимо за осигуряване на адекватно лечение на хемодиализа. AV фистулите са предпочитаният съдов достъп за дългосрочна диализа, тъй като при тях усложненията са по-малко, отколкото при другите методи за достъп, по-малко склонни са към инфекции и тромбози. Фистулата ще отнеме няколко седмици, за да узрее, като средно този период е между 4–6 седмици.

Някои от предимства на AV фистула е, че осигурява необходимия кръвен поток, необходим за ефективна диализа, което може да помогне за намаляване на времето за лечение, нисък риск от инфекция, по-малка вероятност от съсирване.

Как се създава AV фистула?

Първата стъпка в създаването на AV фистула е да се оцени състоянието на кръвоносните съдове (вени и артерии). Тези манипулации и прегледи се извършват от съдов специалист. Ако е необходимо може да се приложат и минимално инвазивни тестове като ултразвук и евентуално ангиограма за определяне на размера и дълбочината на артериите и вените. Тези тестове ще определят дали кръвоносните съдове са в състояние да поддържат AV фистула. Процедурата се извършва амбулаторно, като се използва местна упойка. След като AV фистулата бъде създадена, ще отнеме няколко седмици, в някои случаи месец или повече, докато фистулата узрее до точката, в която ще може да се използва за хемодиализното лечение.