All posts by Валентина Нотева

Бъбречна поликистоза (Polycystic kidney disease, PKD) е генетично заболяване, характеризиращо се с образуването на пълни с течност кисти в бъбреците. Тези кисти могат постепенно да заменят здравата бъбречна тъкан с течение на времето, което води до намаляване на бъбречната функция. PKD е едно от най-често срещаните наследствени заболявания, засягащи бъбреците, и може да доведе до различни усложнения, включително развитие на хронично бъбречно заболяване (CKD), което да прогресира до своя краен стадий.

В около 90% от случаите се касае за т. нар. автозомно доминантна бъбречна поликистоза. Това означава, че при наличие на 1 болен родител вероятността децата да развият заболяването е 50%.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ ПРИ БЪБРЕЧНА ПОЛИКИСТОЗА?

При автозомно доминантната бъбречна поликистоза първите симптоми обикновено се появяват на около 30-40-годишна възраст. За разлика от нея, автозомно рецесивната форма се проявява още в детството.

Най-честите симптоми включват:

• Болка в поясната област поради уголемяването на бъбреците и натиска, упражняван от кистите.
• Артериална хипертония. В началото стойностите на артериалното налягане са по-високи в сравнение с по-напредналите стадии на заболяването.
• Хематурия (кръв в урината). Поликистичните бъбреци са много податливи на травми и леко нараняване може да доведе до кървене.
• Нефролитиаза. Кистите могат да попречат на нормалния поток на урината, увеличавайки риска от образуване на камъни в бъбреците.
• Инфекции на пикочните пътища: Кистите могат да осигурят среда за размножаване на бактерии, което води до повтарящи се инфекции.
• Лесна уморяемост, слабост, чувство на задух

ЗАЩО БЪБРЕЧНАТА ПОЛИКИСТОЗА ВОДИ ДО ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ?

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е прогресивно състояние, характеризиращо се с постепенна загуба на бъбречна функция с течение на времето. Бъбреците играят ключова роля при филтрирането на отпадъчните продукти и излишните течности от кръвта, регулирането на електролитния баланс и производството на хормони, които контролират кръвното налягане. С напредването на ХБЗ тези функции се нарушават, което води до натрупване на токсини в тялото и смущения в основните телесни процеси.

Прогресирането на бъбречната поликистоза до хронично бъбречно заболяване е резултат от постепенното и кумулативно увреждане, което кистите причиняват на бъбречната тъкан с течение на времето. Няколко механизма допринасят за развитието на ХБЗ при лица с поликистоза:

• Замяна на здравата бъбречна тъкан от кисти.
• От своя страна, кистите водят до намалено кръвоснабдяване на бъбреците.
• Наличие на възпалителни процеси в бъбреците, в следствие на които здравата бъбречна тъкан се заменя със съединителна тъкан (фиброза).
• Артериалната хипертония, която е характерна за бъбречната поликистоза, допълнително уврежда бъбрека.
• Честите инфекции на отделителната система и на кистите.

КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО НА БЪБРЕЧНАТА ПОЛИКИСТОЗА?

Към момента не съществува препарат, който да може да излекува бъбречната поликистоза. Усилията на медицинските специалисти са насочени към забавяне прогресията на болестта, така че максимално да се запази бъбречната функция и да се отложи нуждата от диализа или трансплантация.

Поддържането на оптимално кръвно налягане е ключов аспект в терапията на бъбречната поликистоза. Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE) или блокерите на ангиотензин II рецепторите (ARBs) са използваните медикаменти.

При пациенти, които са рискови за бързо прогресиране на заболяването, е възможна терапия с медикамента tolvaptan. Употребата му води до забавяне образуването на кисти.

Други аспекти на терапията на бъбречната поликистоза включват:

• Подходяща диета
• Избягване на контактни спортове, поради риск от бъбречни кръвоизливи
• Симптоматично лечение на болката, предизвикана от уголемените бъбреци
• Лечение на метаболитните нарушения
• Стриктен контрол на бъбречната функция при нефролог, редовни образни изследвания на бъбреците. Консултации с други специалисти при нужда (кардиолог, ендокринолог и др.)

КОГА Е НУЖНА ХЕМОДИАЛИЗА ИЛИ БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ?

За съжаление, голям процент от хората с бъбречна поликистоза в даден момент трябва да започнат диализно лечение или да помислят за бъбречна трансплантация. Това се налага при достигане на краен стадий на хронично бъбречно заболяване, при който бъбреците са спрели да функционират или тяхната функция е драстично намалена (гломерулна филтрация eGFR<15ml/min/1.73m2).

Това състояние винаги е съпроводено с характерни лабораторни промени (високи урея, креатинин, калий и фосфати), както и симптоми ( сърбеж, мускулни крампи, гадене и повръщане, отоци по краката и ръцете, болки в гърба, често пълно преустановяване отделянето на урина, задух, инсомния).

Бъбречната трансплантация се счита за най-добрия вариант за лечение на пациенти в напреднал стадий на болестта. Важно е да се отбележи, че процедурата е свързана с оценка на пациента, неговата подготовка и намирането на подходящ донор, което отнема време. След операцията е необходим приемът на имуносупресивна терапия, както и стриктно проследяване на здравословното състояние.

В случаите, когато поликистозата прогресира до краен стадий на бъбречно заболяване, може да се започне диализа (хемодиализа или перитонеална диализа), за да се помогне за справяне със симптомите и поддържане на цялостното здраве. Диализата е необходима, докато се изчаква за трансплантация, или в случаите, в които пациентът не е подходящ кандидат, или не желае да бъде трансплантиран. Наличието на различни методи на диализа, както и центрове за ваканционна диализа, значително намалява ограниченията, свързани с редовните процедури.

ПОЛИКИСТОЗНА БЪБРЕЧНА БОЛЕСТ

Кардиоренален синдром е състояние, при което се нарушава здравата връзка между бъбреците и сърцето до степен те да не могат адекватно да поддържат циркулацията и кръвоснабдяването на другите органи и системи. Нарушението в нормалната работа на единия от двата органа почти задължително води до нарушения и в другия. Лечението на такива състояния изисква усилията както на нефролози, така и кардиолози.

В древната източната култура бъбреците са символ на водата, а сърцето – на огъня. Тези две „стихии“ трябва да са в баланс, за да е спокоен духа на човека и тялото му да работи добре. Когато бъбреците не функционират правилно, водната стихия „залива и угасва“ огъня на сърцето, а ако сърцето не работи добре, „изсушава“ бъбреците. С тази метафора най-общо може да се представи тясната връзка между бъбречната и сърдечната функции и общото им значение за организма на човек.

В зависимост от бързината и тежестта на възникване на гореспоменатия дисбаланс, кардиореналният синдром може да се раздели на пет типа:

Тип 1 – Остър кардиоренален синдром: Настъпва рязко и тежко нарушение на сърцето, предизвикващо рязко и тежко влошаване на бъбречната функция до степен остра бъбречна недостатъчност. При такова състояние помпената функция на сърцето спада драстично. Поради това недостатъчно количество кръв достига до бъбреците. Те се „пресушават“ и отделянето на урина спира. Впоследствие, в опита си да възстановят нормалния кръвоток към себе си, бъбреците задържат големи количества вода и сол и сърдечно-съдовата система „прелива“. Така се получава т.нар. белодробен и/или мозъчен оток, които са живото застрашаващи състояния.

Въпреки сериозността на тип 1 КРС, добрата новина е, че всяко остро състояние, лекувано на време, е напълно обратимо!

Тип 2 – Хроничен кардиоренален синдром: В този случай постепенното и прогресивно „угасване“ на сърцето довежда до плавното „удавяне“ на бъбреците. Тази увреда настъпва бавно и постепенно, но за сметка на това е необратима. Когато сърцето постепенно отслабва, то вече не може да поддържа циркулацията. Поради това кръвта (водата) застоява в различните тъкани и органи, хранителните вещества и кислородът от нея се изчерпват, повишават се нивата на токсичните субстанции.

Бъбреците са органи, изключително чувствителни на т.нар. кислороден глад. При застояване на кръвта и изчерпване на кислорода в техните структури настъпват необратими промени, които плавно и постепенно водят до една хронична бъбречна недостатъчност. Честите и резки промени в кръвното налягане (много високо или редуване на високо с ниско кръвно налягане) действат по подобен начин, увреждайки бъбречните структури до необратимост.

 Тип 3 – Остър ренокардиален синдром: При този тип увреда началото на дисбаланса започва с бъбреците – настъпва рязко и тежко нарушение на преди това здрави бъбреци, в следствие на което те не могат да изхвърлят излишната вода. Тя „залива“ сърцето, повишава многократно изискванията към него и го „преразтяга“. По този начин бързо и тежко се нарушава и сърдечната функция, като отново може да се стигне до белодробен и/или мозъчен оток.

Най-честитите причини за такова нарушение на бъбреците са контрастните вещества,  използвани при т.нар. „цветни снимки“, злоупотребата с медикаменти, натравяния, някои форми на специфично бъбречни заболявания (т.нар. гломеулопатии).

Тип 4 – Хроничен ренокардиален синдром: Тук говорим за една вече налична бъбречна недостатъчност, при която през годините се задържат прекалено много вода, сол, токсини вещества и се отделят прекомерно количество вътрешни хормони, водещи до „удебеляване и преразпъване“ сърцето – хронична сърдечна недостатъчност. Първопричините за възникване на бъбречната недостатъчност в случая могат да са други заболявания: диабет, хипертония, метаболитен синдром, подагрозна нефропатия, хроничен пиелонефрит и др.

Отново е редно да споменем, че поради плавното протичане на заболяванията, увредата е бавна, но необратима. При повечето бъбречни заболявания няма болка (с изключение на инфекции и/или камъни), а оплакванията са общи и неспецифични – обща отпадналост, намалена издръжливост при физическо  натоварване, стягане и дискомфорт  в гръдната и/или поясната област, намален апетит, гадене и др. В основата както на предотвратяването, така и лечението на тип 4 РКС са редовните профилактични прегледи, ограничаването на приема на сол и протеини, високовитаминната диета, лекото до умерено физическо натоварване.

Тип 5 – Вторичен кардиоренален синдром: Последният вид комбинирана увреда на бъбреци и сърце настъпва едновременно и за двете и най-често е следствие на друго заболяване. Този тип може да настъпи както бързо и тежко – например при сепсис, травми, алергичен шок, кръвозагуба, дехидратация и пр., така и плавно и постепенно в хода на едно системно заболяване като диабет, лупус, подагра, метаболитен синдром и др.

Доста често острият тип 5 КРС е част от т.нар. полиорганна недостатъчност, която е живото застрашаващо състояние и налага лечение в интензивни отделения.

Хроничният тип 5 КРС е част от „тихите“ заболявания и често остава незасечен до момента, когато двата органа се „захабяват“ до необратима степен. Профилактиката и превенцията на тези усложнения почти изцяло зависи от начина на живот и контрола на другите придружаващи заболявания – умерено физическо натоварване, избягване на вредни храни и прекомерни количества сол, поддържане на нормални стойности на кръвното налягане при хипертоници (около 120-130/80mmHg), поддържане на кръвна захар съответно до 9-10ммол/л и гликиран хемоглобин около 7-7,5% при диабетици, намаляване на телесното тегло при затлъстяване, избягване на червени меса, яйца и др. богати на пурини храни при подагра.

Профилактиката, превенцията, диагностиката и лечението на кардиореналния синдром са обща задача както на нефролози, така и на кардиолози. За жалост, КРС е относително ново понятие в медицината, като масата от лекарите рядко мислят в тази насока. Като причина за достигане на бъбречна недостатъчност, налагаща диализно лечение КРС съставлява около 30% до 50% от случаите. Затова за пациенти с вече известна бъбречна и/или сърдечна недостатъчност се препоръчва редовно проследяване на стойностите на урея и креатинин поне веднъж на 3 месеца, провеждане на ехокардиография и ултразвуково изследване на бъбреци поне два пъти годишно, избягване на големи количества сол и пр. Най-често използваните медикаменти в лечението на КРС са:

• АСЕ – инхибитори/ARB – блокери: Медикаменти, които потискат прекомерното „свиване“ на малките кръвоносни съдове и по този начин намаляват както кръвното налягане, така и налягането в съдовете на самия бъбрек. По този начин те предпазват бъбреците от по-нататъшна увреда.
• Калциеви антагонисти: Това са доста често използвани лекарства особено при т.нар. хипертонична криза. Подобно на АСЕ – инхибиторите, те намалят съдовото съпротивление и по този начин изискванията към сърцето.
• Диуретици: Така наречените „изпикаващи“ средства са сред основните лекарства, ползвани за намаляване на водното натоварване. Те действат върху бъбрека, стимулирайки го да отделя повече урина, отколкото нормално би отделил. По този начин се изхвърлят излишните количества вода и сол.
• Адренорецепторни блокери – за поддържане на високо АН значение има и т.нар. симпатикусова нервна система (използваща за своето действие вътрешни вещества като адрнелин, норадреналин и др.). Съответно лекарства, които блокират нейното действие, понижават сърдечната честота и обема кръв, изтласкван от сърцето, разширяват периферните съдове, намалят увреждащото действие върху бъбреците.
• Натриуретичен пептид – Това относително ново лекарство, представа естествен вътрешен продукт на тялото, отделян при „разпъване“ на сърцето от водно претоварване. Основното му действие е изхвърлянето на излишната сол през бъбреците, а с нея и водата и по този начин намаляване общото натоварване на ССС.

Като обобщение следва отново да подчертаем, че лечението на кардиореналния синдром от който и да е тип е общо усилие на нефролози и кардиолози. Затова нашия екип на ДЦ „НефроЛайф“ предлага и държи на тясната колаборация между тези две специалности на вътрешните болести.

Често, поради по-сгъстената и наситена с отпадни продукти и соли кръв на пациентите на хемодиализно лечение, се случва запушена АВ фистула.

Това състояние е спешно и пациентите го преживяват драматично, защото хемодиализата е техния живот, а без източник – той реално е в сериозен риск.

Как да действаме в случай на запушена АВ фистула?

На първо място – успокойте се. Най-лоши решения се взимат под стрес.

Запушената фистула МОЖЕ да бъде отпушена, но за това се изисква време и специализирана помощ:

1. Съдов хирург – необходима е консултация от опитен съдов хирург, който, освен в направата на фистули, е специализиран и в отпушването на такива. Добрият специалист ще разбере причината за запушването и най-важното – ще знае може ли да се „поправи“ АВ фистулата, или ще е необходима нова такава.

Възможно е да се наложи интервенция под упойка с цел отпушване на съдовете, което е често срещан вариант.

Но, разбира се, съществува и друг развой на нещата – фистулата да е непоправимо увредена и да се налага направата на нова. Няма място за притеснение – отново повтаряме – опитният съдов хирург знае, че АВ фистулата е най-доброто за всеки пациент на хемодиализа и ще назначи възможно най-скорошна дата за направата на нова фистула.

2. Инвазивен кардиолог – вече има кардиологични болници, в чиито инвазивни отделения се извършва процедура за отпушване на диализни фистули, която наподобява коронарография. Манипулацията е достъпна по клинична пътека, извършва се под местна анестезия и приключва в рамките на час.

Тук следва да се спрем и на най-важния въпрос, който вълнува всеки пациент на хемодиализа, който е представен пред трудната ситуация със запушена (неработеща) фистула, а именно:

Какво да правя докато фистулата ми проработи??? Как ще провеждам диализа междувременно?

Отговорът е един, особено, ако е необходимо технологично време за отпушване или изграждане на съвсем нова АВ фистула – поставя се временен катетър.

Поставянето на временен катетър е необходимо и животоспасяващо, когато фистулата не може да се ползва веднага, тъй като е недопустимо пациентите да пропускат своите хемодиализни процедури.

Разбира се, временните катетри са свързани с редица неудобства, но понякога са единствен вариант при неработеща фистула.

В заключение – добрият контрол на кръвното, добрата диализа, в която очистването на кръвта е възможно най-добро, използват се най-качествените диализатори – това са всички предпоставки за дълъг живот на АВ фистулата.

Все пак, и при запушване, изход винаги има! Вано е да напомним, че АВ фистулата е най-доброто решение за вас!

ПЕРМ КАТ (Постоянен катетър – Permcat)

Постоянен катетър (внимание! Да не се бърка с временния катетър) е тъй наречения консуматив, който, под упойка и под ехографски контрол се поставя в един от централните съдове на предсърдието и през който, с голям дебит, се взима кръвта на пациента, пречиства се през хемодиалзния апарат и след това се връща на пациента, вече филтрирана.

Видимата част на катетъра обикновено е в областта на гърдите, под дясната ключица.

Позитиви:

– поставя се бързо, може да се използва веднага.

Негативи:

– Постоянният катетър е своеобразен вход за инфекции. Освен безупречна дезинфекция и стерилност, която е задължителна за персонала в диализната структура при обработката на катетъра, той трябва да се поддържа в абсолютно чиста среда, да се спазва перфектна хигиена, да бъде стерилно превързан. Да не се пипа, мокри, чеше, мърда от пациентите у дома. Евентуално би затруднил или би направил невъзможно плуване в басейн, ходене на море и др.

Къпането вкъщи става само след поставена непромокаема превръзка върху катетъра, с цел до него да не достига вода.

Превръзка на катетъра и обработката му се прави само от медицинския персонал в диализния център.

Въпреки всички предпазни мерки и спазени правила за дезинфекция и стерилност, често се случва контаминиране на катетъра, което го прави вход за всякакви инфекции, навлизащи през него директно в предсърдието и бързо обхващащи целия организъм на пациента.

Подобни инфекции са изключително опасни, трудно се овладяват, а катетъра, веднъж инфектиран – подлежи на незабавна смяна.

Тук е важно да отбележим, че даже и при перфектна поддръжка на катетъра, той се сменя през ок. 4 – 5 години, а при възникнала инфекция – веднага.

Постоянният катетър е консуматив, който не се заплаща от Здравната каса. Цената му е ок. 550 лева.

– риск от запушване на катетъра – често се случва, запушен от биологични натрупвания, катетърът да спре да работи. Тогава отново се налага смяната му, в бърз порядък.

– естетичният аспект на перманентния катетър – той е видим, трудно би могъл да остане скрит през лятото. Освен това не е удачен вариант за хора, които не биха искали да се знае на работното им място или в близкото обкръжение, че са на хемодиализно лечение.

Като цяло, и в двата съдови достъпа има плюсове и минуси, но важно е да отбележим, че златният стандарт в хемодиализата налага изграждане на фистула, особено за пациенти в млада и средна възраст и прибягване до катетър само в наистина най-краен случай.

ЦЕНТРАЛЕН ВЕНОЗЕН КАТЕТЪР

Poligraff.NET – Безплатни нефрологични прегледи в Бургас до края на годината – Новини от Бургас, страната и света

Кампания за профилактика и лечение на нефрологични заболявания стартира в Бургас от днес и ще продължи до края на годината, съобщиха от „НефроЛайф”. Поводът е 4-ия рожден ден на диализния център.

Безплатните прегледи ще се провеждат след предварително записан час на тел. 056/ 555 588. Целта е хората да получат достъп до висококачествени здравни грижи в областта на нефрологията.

От този месец в здравното заведение започва работа още един нефролог – д-р Боряна Иванова*. По време на празничния коктейл, тя представи пред присъстващите своите бъдещи планове в сферата на диализното лечение, развитието на центъра и обогатяването на  предлаганите услуги – стартиране дейност перитонеална диализа и някои клинични аспекти в нефрологията. Предвидени са поредица срещи и обучителни семинари на тема поддръжка на съдовия достъп, диета в диализен и преддиализен стадии, акценти върху диабетното бъбречно заболяване и др.

Припомняме, че диализният център, намиращ се в бургаския комплекс „Изгрев“, е първият в България, който въведе добрите практики, прилагани в Израел – един от центровете за качествено специализирано лечение и иновации в света.

В годините на своето съществуване, „НефроЛайф“ се е доказал пред пациентите в страната и чужбина като първокласен и надежден избор за хемодиализно лечение. Клиниката стои зад редица социално ангажирани кампании насочени към хора с хронични бъбречни заболявания. Освен, че центърът е оборудван с висок клас апаратура, най-важното, което пациентите срещат тук е екип от лекари и медицински сестри с лично, приветливо отношение и индивидуален подход – обхващайки целия път на проследяване – от профилактиката като първична и важна стъпка до самото диализно лечение.

* За д-р Боряна Иванова:

Завършва МУ-Варна през 2017 година. От следващата година е назначена като асистент към медицинския университет. Пряко участва в обучителния процес на българо- и англоезични студенти по медицина. Участва в научни конгреси с насоченост нефрология и диализа. Член е на Българския лекарски съюз и Българско дружество по нефрология. Автор и съавтор на научни статии в български научни списания.

Днес ще те се спрем на Болест на Фабри – рядко генетично заболяване в резултат на мутация на ген (GLA), който се намира на Х хромозомата.

Както всяка част от човешкия организъм, така и бъбреците често страдат от различни болести. Някои от тях възникват спонтанно, биват лекувани и отшумяват бързо. Други са наследствени, появяват се тихомълком, нанасят своите поражения, а когато пациентът ги усети, вече е късно – щетите са непоправими – бъбреците не функционират и се налага започване на хемодиализа.

Ето защо е важно да се знае фамилната анамнеза – много от бъбречните заболявания са генетични и обуславят фамилната обремененост в семейството. В тези случаи превенцията и редовната профилактика е от първостепенно значение – даже и да не могат винаги да се избегнат, наследствените бъбречни заболявания биха могли да се хванат навреме и да се контролират успешно.

Състоянието засяга хора от всякакъв етнически и културен произход. Предимно боледуват мъже (1 на 40 000 мъже), но и жените могат да бъдат засегнати от болестта на Фабри. Причината за това е, че жените имат две  Х хромозоми и ако едната от тях е дефектна, другата успява донякъде да компенсира дефекта.

При мъжете, обаче, това е невъзможно.

Симптомите при тях се наблюдават още в първите 10 г. от живота. Момчетата се оплакват от намалена физическа възможност. Изморяват се по-лесно и по-трудно понасят студа и горещината, защото са засегнати кръвоносните съдове. Ако майката наблюдава сина си, ще забележи, че в групата на играещите деца то се изморява най-бързо и отива да почива, крие се от слънцето или студа. Това са първите неща, които правят впечатление на майките, но понякога те се тълкуват като каприз. После се появява болката в крайниците, най-често долните. Идват и несвързани с конкретна причина коремни болки, които траят часове или дни. Обикновено са свързани с леко повишение на температурата и после спонтанно изчезват. Невинаги майките се сещат да разкажат за тези симптоми, защото не им отдават голямо значение. Затова лекарите, които познават болестта, трябва целенасочено да питат за симптомите. При съмнение се прави изследване – най-често на урина. В нея може да се появи малко количество белтък. Една отрицателна проба не е достатъчна, правят се няколко, защото белтъкът се появява на периоди.

Когато проявите напреднат, младите мъже развиват хипертония (високо кръвно налягане) ок. 20-годишна възраст. В третата-четвъртата декада се появяват първите инсулти. След това се появяват по-силно изразени болки, ретината се оцветява по специфичен начин, гледана на поляризирана светлина. Междинните продукти на обмяната вследствие на генетичния дефект (метаболити) се отделят като спици на колела. Това може да се установи от офталмолог, който обаче има опит с такива пациенти.

След 30 г. се установява и нарушена бъбречна функция. Тя е водеща в клиничната картина, затова и тези пациенти обикновено се гледат от нефролози.

При жените се получават същите симптоми, но с 10-15 г. Закъснение.

Най-видими за човешкото око са промените по кожата. Появяват се специфични обриви, които са разположени по седалищната и коремната област около пъпа и към ингвиналните гънки. Те са толкова характерни, че ако лекарят ги е виждал, може да постави диагнозата на друг човек само по този признак. Този обрив не боли и не сърби, има само козметичен ефект. Може да се появи в самото начало или по-късно. Не е показателен за тежестта на заболяването, но ако се познава, може с почти 100% сигурност да се насочим към тази диагноза.

А в следващата статия ще обърнем внимание – Защо болестта на Фабри трябва да се открива и лекува рано!

Неоспорим факт е, че новината за започване на хемодиализа, която получават пациентите с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) е изключително травмиращ психологически момент – страда не само тялото, но и душата на пациента.

Продължаващото с години диализно лечение, и фактът, че болният е зависим от специализираната апаратура – диализния апарат, от спазването на строго определен диетичен режим, значително ограничават личната свобода на пациента, социалните му контакти, смущават сериозно професионалната му реализация.

В резултат на това у пациента възникват прояви на стрес, тревожност,изразяващи се в неблагоприятен ефект върху целият лечебен процес, на адаптацията, емоциите и качеството му на живот.

Важно е тук да уточним, че дяволът не е толкова черен, освен това, казват – е в детайлите.

Толкова страшно и безднадеждно ли е хемодиализното лечение?

Краткият отговор е: НЕ.

Ето и по-дългия:

Хемодиализното лечение вече е на светлинни години от това през 90 те години – апаратурата в частните диализни центрове е на отлично ниво, а в повечето общински болници старите диализни апарати на стотици хиляди отработени часове вече са подменени с нови.

Конкуренцията между лечебните заведения вдига нивото на услугата за пациентите и вече все повече могат да се видят чисто нови машини и консумативи на Фрезениус, което допринася за отличното чистене на токсините от организма на болния.

Процедурите на свой ред се толерират от пациента много по-добре, няма ги постоянните повръщания, главоболия по време на диализа, причинени от нискокачествени и многократно използвани консумативи, „дезинфекцирани“ във формалинов разтвор, няма го недостигът на лекарства за поддържане добро ниво на хемоглобин, желязо, калции, фосфорът вече не „лети в небесата“. Епидемии от хепатит не са се случвали от десетилетия.

Многото диализни структури, пръснати в градовете позволяват на всички пациенти да не са „вързани за машината“, а да могат да пътуват, ако пожелаят, да отидат на море или на почивка в чужбина.

Повечето пациенти в работоспособна възраст продължават с трудовата си заетост.

Пациенти на диализа в по-млада възраст, а и не само, имат отличен шанс и възможност за трансплантация – отново благодарение на качествената диализа, която провеждат и която максимално съхранява организма и му дава нужното време до заветния момент на трансплантацията, повишава и шансът новия орган да бъде приет.

Вече не са рядкост случаите на пациентки в детеродна възраст, които, след успешно трансплантиране, стават майки и продължават живота си пълноценно.

Разбира се, за да се свърши една работа между двама човека успешно и добре, трябва да участват и двамата наравно. Усилия са нужни и от страна на пациентите.

Добрата диета, стриктното спазване на хранителните ограничения, колкото и неприятни да са те понякога са задължителна част от процеса.

Редовният контрол на кръвното налягане, навременна помощ от различни специалисти (кардиолог, ендокринолог и др), когато това е необходимо, са най-добрия помощник на пациента с ХБН.

На последно място, но не и по значение е изборът на диализна структура – най-важно е пациентът да избере това място, където да съществува успешна симбиоза между отлична, нова апаратура, отличен лекарски контрол, провеждан по време на диализните сесии – което означава лекарят да е постоянно между пациентите си, защото в диализата „белите“ се случват за секунди. Едни от най-важните хора в диализната структура са диализните сестри –  те буквално държат живота на пациентите в ръцете си. Когато диализната сестра е опитна, тя може да „убоде“ и най-трудната фистула, може да усети приближаваща се опасност за пациента даже преди лекаря да е помислил за нея, и да я предотврати.

Медикаментите също са неизменна част от лечението и спомагат в дългосрочна перспектива да се запази доброто общо състояние на организма. Пестенето им, за съжаление, не води до нищо добро..

В заключение – диализата е отборна игра, игра на доверие и професионализъм.

И да не забравяме, че шанс винаги има!

БАЛАНСИРАНЕ МЕЖДУ РАБОТА И ДИАЛИЗА

СПОРТ ПО ВРЕМЕ НА ДИАЛИЗА

ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР НЕФРОЛАЙФ С КАМПАНИЯ ЗА БЕЗПЛАТНИ НЕФРОЛОГИЧНИ ПРЕГЛЕДИ

По повод Световния бъбречен ден, който тази година ще отбележим на 9-ти март, Диализен център НефроЛайф организира кампания с напълно безплатни прегледи на пациенти в пред диализно състояние, хронични бъбречни заболявания и бъбречна недостатъчност, които ще се извършат от водещи гостуващи специалисти.

Прегледите ще се състоят на 09 и 10 март /четвъртък и петък/ в Диализен център НефроЛайф – ул. Транспортна(зад МОЛ Плаза) след предварително записан час на телефон 056 55 55 88 и 0878 925 945.

Кампанията ще се осъществи от д-р С. Стамова – специалист-нефролог, в колаборация с проф. Талия Вайнщайн – световноизвестно име в областта на Нефрологията и диализното лечение в Израел и д-р Н. Тодоров – медицински управител на центъра, завеждащ едно от най-големите диализни отделения в страната. Дългогодишния професионален опит на тези специалисти предоставя изключителна възможност за прецизна диагностика и комплексна медицинска грижа.

Световният бъбречен ден е глобална здравна инициатива, посветена на профилактиката и лечението на бъбречните заболявания. Статистики показват, че приблизително всеки десети жител на планетата има хронично бъбречно заболяване, като в световен мащаб се очаква в близките години това да стане петата по честота причина, водеща до по-ниска продължителност на живота. В България хората с различна степен на бъбречна увреда надвишават 700 хил., като това представлява около 10-12 % от населението на страната.

В годините на своето съществуване, Диализен Център НефроЛайф се е доказал пред пациентите в страната и чужбина като първокласен и надежден избор за хемодиализно лечение. Клиниката стои зад редица социално ангажирани кампании насочени към хора с хронични бъбречни заболявания. Освен, че центърът е оборудван с висок клас апаратура, най-важното, което пациентите срещат тук е екип от лекари и медицински сестри с лично, приветливо отношение и индивидуален подход – обхващайки целия път на проследяване – от профилактиката като първична и важна стъпка до самото диализно лечение.