All posts by В. Пенчев

ЧАСТ 1

Когато се стигне до моментът за започване на хемодиализа, наред с многото други въпроси, неизменно възникава и въпросът за съдовия достъп – AVF или PermCat (или по-просто казано фистула или катетър)

В тази статия ще опитаме да огледаме този избор от всички страни, за да добият пациентите най-обща представа и да се улесни изборът им, до колкото е възможно да говорим за такъв.

Фистула (AVF):

Нека започнем с фистулата, тъй като от двете възможности, изграждането на фистула за провеждане на диализа е категорично по-добрия вариант. Фистулата е по-лесна за обработка, поддръжка, по-малко афектира всекидневната рутина, начин и качество на живот на пациентите. Тя е и много по-малко рискова и по отношение на бъдещи инфекции.

Какво всъщност представлява фистулата на ръката?

Тук ще опитаме да избегнем медицинския език и ще обясним по лесно достъпен начин какво представлява фистулата..

Най-общо тя е „снаждане, сливане“ на вена и артерия на ръката, което представлява медицинска манипулация под упойка. Прави се малък разрез около китката или малко по-високо на ръката на пациента, в зависимост от преценката на лекаря – това е тъй наречената „висока“ (около сгъвката на лакътя) или „ниска“ (около китката на ръката) фистула, вената и артерията се „сливат“, след което се зашиват и се изчаква определен период фистулата да зарастне и да проработи. Това може да отнеме месец, даже два, а би могло и да не проработи – това са именно рисковете на фистулата.

Що се отнася до местоположението – дали висока или ниска да е фистулата, по-удачно е да е ниска – до китката. Причината за това се крие във факта, че, ако се случи нещо с тази фистула и тя спре да функционира, то тогава може да се „върви“ нагоре по ръката и да се направи нова.

За жалост, лекарите рядко решават да правят ниски фистули, може би поради факта, че съдовете са доста по-добре изразени в горната част на ръката, съответно там се работи по-лесно и шансовете за успех са по-големи.

Позитиви на фистулата:

– намален до минимум риск от инфекции

– запазено качество на живот и рутина – може да се плува, да се извършва всякакъв род работа, без, разбира се да се полага тежък физически труд и натоварване. Поддържане на ежедневна хигиена се случва без промяна – както е било и преди настъпване на заболяването.

– сред позитивите е важно да споменем, че това, което притеснява пациентите, а именно – боденето с фистулни игли за всяка диализа – ще е болезнено – не! Мястото губи своята чувствителност и не се усеща болка при включването. Разбира се, има момент на дискомфорт, но в никакъв случай не се касае за изключително болезнена манипулация.

Негативи на фистулата:

– Време.

Всяка фистула, за да се развие и да стане годна за употреба, изисква време – понякога и над два месеца. Има риск и никога да не се развие, т.е. да остане неизползваема. Това е един от основните притеснения на пациентите на хемодиализа – как ще провеждам лечението си, ако фистулата ми не проработи?

Фистулата не е вариант за пациенти, които имат високи стойности и трябва в бърз или спешен порядък да бъдат включени на диализа. Но, бидейки най-добрият вариант за съдов достъп по принцип, съветът ни към такива пациенти е да си поставят катетър, но едновременно с това да потърсят  съвет от диализния си център, който да ги насочи към добър съдов хирург, който да направи фистула.

По този начин ще се започне необходимото диализно лечение посредством катетъра, но ще се мисли в преспектива да се изгради една добра фистула, която да се ползва за нуждите на пациента от хемодиализа за в бъдеще.

– друг често срещан негатив е внезапното спиране на фистулата. Причините за това биха могли да са много и различни, но често пъти виновник отново е високото кръвно налягане, оставено без контрол – то прави така, че съдовете да се свият и фистулата спонтанно да се запуши.

Такова неочаквано събитие поставя пациента в крайно неприятна, стресираща ситуация, в която изведнъж, без предупреждение, той се оказва без абсолютно никакъв съдов достъп, през който да се направи диализата. В такъв случай, разбира се, веднага се пристъпва към поставяне на временен / постоянен катетър и отново се търси нов вариант за изграждане на фистула.

– „Защо ме съветват да не правя фистула, а директно да се насоча за катетър?“ – ето един изключително често срещан въпрос от страна на пациентите..

Обикновено обяснението от лекарите е, че съдовете на пациента не са добри, той е прекалено възрастен, или има диабет.. Това не е така.

Всеки би могъл да се сдобие с хубава, качествена, работеща фистула. Номерът е в това да намери достатъчно добър специалист, който да му я направи.

Отново се връщаме на инфекциите, за да споменем колко рискови са те за пациентите на хемодиализа.

Когато лечението, медицинския персонал в диализния център са на ниво и професионалисти, пациентите с фистули могат да бъдат абсолютно спокойни, че не са уязвими на вкарани в тялото им инфекции.

ВИДОВЕ СЪДОВ ДОСТЪП – AV ФИСТУЛА

Синдромът на Алпорт е наследствено бъбречно заболяване, което уврежда бъбречната тъкан и гломерулите и води до бъбречна недостатъчност.

Името му идва от учения Артур Сесил Алпорт, който, в началото на миналия век за първи път описва заболяването, определяйки го като “наследствен, семеен, вроден хеморагичен нефрит”.

Каква е причината за възникване на синдромът на Алпорт?

Заболяването е генетично, което обяснява и наследствеността при болните. В определен етап от развитието на ембрионите настъпва генна мутация, която води до промени в бъбречните мембрани (гломерули, капсула на Bowman) и съответно проява на заболяването в по-късен етап.

Има 3 типа на унаследяване според вида на мутацията:

1. X- свързаната мутация.

Това е и най-честата проява на мутация, при която настъпва синдромът на Алпорт. В този случай болестта се предава от майка на син, но не и от баща на син, тъй като дефектът се проявява в Х хромозомата.

2. Автозомно рецисивна форма

Наблюдава се при ок. 15 % от случаите на пациенти със синдром на Алпорт

3. Автозомно доминантна форма

Сравнително малък брой от болните със синдром на Алпорт имат тази мутация – само ок. 5%.

Тези пациенти проявяват симптомите на заболяването значително по-късно и по-бавно.

Как да разберем? Клинична картина:

Първите симптоми (особено при Х свързаната мутация) се проявяват в ранна детска възраст, ок. 3 годишна възраст, но се наблюдават случаи на още по-ранна манифестация на синдрома – в бебешка възраст от няколко месеца до годинка).

Те включват:

– хематурия (кръв в урината), която възниква спонтанно и няма друга причина за нея

– протеинурия (загуба на белтък чрез бъбреците, отделен с урината)

– завишени серумен креатинин и артериално налягане – повишаване при тези показатели се набюдава в малко по-късен етап на болестта.

– глухота – проявена в ранна детска възраст, успоредно с първите прояви на симптома често води до умствено изоставане и е необратима, поради увреда на слуховия нерв.

– очни промени в роговицата и лещата на окото

Диагнозата се поставя посредством биопсични методи – бъбречна, кожна биопсии, както и генетичен тест, който да докаже формата и типа на синдрома на Алпорт.

Лечение:

За съжаление, лечение няма.

Възможните подходи целят максимално забавяне на развитието на болестта, както и бъбречна трансплантация, когато е достигнат стадий за хемодиализа.

Хубавата новина е, че трансплантираните пациенти не могат да проявят отново синдром на Алпорт.

Всеки пациент, започнал хемодиализа и след първоначалния емоционален шок, започва усилено и трескаво да се подготвя за бъбречна трансплантация – единственият възможен начин „да си върне живота обратно“.

Разбира се, много важно е да отбележим, че хемодиализата често е само междинна спирка за хората с ХБН по пътя им за вписване в листата на чакащи за бъбречна трансплантация, както и най-важния момент – обаждането, че е възникнала донорска ситуация и пациентът с ХБН бива извикан за процедура по трансплантиране на нов орган.

Колко важно е обаче да се провежда качествена хемодиализа, докато настъпи мигът за трансплантиране?

Ще се спрем на този въпрос малко по-подробно…

Неотдавна д-р Георги Христов, директор на „Изпълнителна агенция Медицински надзор“ заяви, че много от потенциалните реципиенти на бъбрек, които са в листата на чакащите, биват викани за трансплантация, но, след проведени изследвания, те се оказват с толкова влошено здравословно състояние, че се обявяват за  негодни да получат донорски орган.

Може би това е и причината да се правят изключително малко трансплантации в България – под 20 годишно – една от най-тъжните статистики, която кара много хора с ХБН да се превръщат в здравни емигранти.

Но защо е лошо нивото на хемодиализата в България? Ниската цена на процедурата, заплащана от НЗОК, многото услуги, които са включени под шапката на диализната процедура и които не са пряко свързани с лечебния процес също свалят от сумата, която иначе би могла да се насочи 100% към същността на процедурата – много обяснения, но един краен резултат..

Качествената хемодиализа означава едно – максимално съхранен организъм за заветния момент на трансплантирането.

Добрата диализа има няколко основни стълба:

1. Качествена и най-вече НОВА апаратура от най-висок клас. Няма как да не споменем името на лидера в диализната апаратура – FRESENIUS. Всеки център, оборудван с нови апарати FRESENIUS има гаранция, че провежда отлична диализа.
2. Консумативи – отново ФРЕЗЕНИУС излизат на първа линия – диализатори от марката, кръвни линии – грантират възможно най-добро и фино чистене, максимално намалена кръвна загуба, добро физическо състояние след процедурата и др.
3. Лекарства – когато пациентът е в крайна фаза на ХБН, респективно провежда диализно лечение, организмът му не произвежда съответните вещества и елементи, необходими за поддържане на добри нива на хемоглобин, за нормални нива на фосфор, калций, калий, желязо и др. За това са нужни много и скъпи медикаменти, които влизат в цента на процедурата, заплащана от НЗОК, а не са за сметка на пациента. Много от диализните центрове обаче си спестяват тези лекарства, за сметка на по-голяма печалба за клиниката.

Редовните ежемесечни изследвания на пациентите, физическото им състояние са най-добрия гарант за добрата работа на центърът по хемодиализа.

Само така може да се контролира медикаментозния прием и поддържане на добрите нива на елементите в организма.

4. Персонал – изключително важен компонент в диализната структура е персоналът, в лицето на опитни медицински сестри и лекар, който НЕ напуска диализната зала нито за един момент. В диализата най-лошото може да се случи за минута – да се разчленят линии, да се измъкне катетър,, докато кръвта на пациента е буквално извън тялото му, докато машината я филтрира – това е само пример за крайно критични и потенциално смъртоносни ситуации, които могат да се овладеят само и единствено от опитна сестра, до която има лекар.

Обратно на първоначалното впечатление – в диализата всичко се случва крайно динамично, а само опитните ръце на сестрите могат да попречат да завърши трагично.

Това са само някои опорни токи по пътя на избора на всеки пациент да защити правото си на най-доброто полагащо му се лечение.

Добрата диета, стриктният контрол върху приема на течности, редовният мониторинг от всякакви специалисти, особено кардиолог, ендокринолог, пулмолог и др. постилат пътеката по пътя за трансплантацията, която е нормален и логичен завършек на проблема, наречен „краен стадий на ХБН“.

СТЕПЕНИ НА ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Пакетът ще включва рутинни изследвания на урина и кръвни показатели – уреа и креатинин и последващи безплатни прегледи от специалиста-нефролог  д-р С.Стамова.

Поради големия интерес, диализен център НефроЛайф продължава своята колаборация с известния нефролог д-р С. Стамова.

За всички пациенти с нефрологични, бъбречни заболявания и хронична бъбречна недостатъчност стартира безплатен нефрологичен скрининг през м. Април.

За заявяване участие в кампанията, може да се свържете с нас на 056 / 555 588 и 0878 925 945, където ще получите допълнителна информация и насоки за вашата регистрация.

Дати за лабораторните изследвания – 24 и 25 април, консултации при д-р Стамова – 26 април (сряда).

Броят на пациентите с хронични бъбречни заболявания нараства ежегодно в световен план, включително и в България. По данни на Българско нефрологично дружество 13% от българските граждани страдат от бъбречни заболявания. На първо място скринингът е това, което води до ранно откриване и по-успешна последваща терапия. За съжаление, голям процент от пациентите нямат клинична изява в ранните стадии на ХББ, когато може най-ефективно да се повлияе болестния процес. Ето защо е препоръчително редовно провеждане на изследвания и нефрологични консултации. Особено важни са те при рисковите групи – пациенти с артериална хипертония и захарен диабет, но също така и при данни за бъбречно заболяване в семейството.

Нека започнем от началото – каква е функцията на бъбреците?

И отговорът е – нашата бъбречна дейност е многокомпонентна: тя не е просто филтър, а играе и важна роля при :

– отделителна функция – чрез бъбреците се отделят в урината излишната вода, соли и азот-съдържащи вещества, които се образуват в резултат на обмяната на веществата в организма на всеки човек.

– поддържане на оптимално равновесие във “вътрешната среда” – това е тъй наречената „хомеостаза“ – При промени във водно-солевата и кисело-алкалната вътрешна среда на организма бъбреците включват редица компенсаторни механизми, с които възвръщат това равновесие.

– стимулиране производството на червени кръвни клетки (еритроцити) – специфични бъбречни клетки произвеждат хормона “еритропоетин”, чиято задача е да стимулира костния мозък да произвежда кръвни телца.

– поддържане на нормална здравина и структура на човешките кости – бъбреците имат дейно участие и в производството на вит Д3, който е отговорен за здравината на костите в човешкото тяло.

Кога започваме да говорим за хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)?

Когато тези функции на бъбрецитре започнат да намаляват, докато се изгубят напълно (последен стадий на бъбречна недостатъчност, когато креатининът вече е достигнал нива от ок.850 µмол/л.

Понякога съвсем неусетно се достига до степен на бъбречна недостатъчност, което налага честото изследване на състоянието на бъбречната функция.

Разбира се, за да се достигне до краен стадий на ХБН минава време, но  в крайна сметка необратимо, се увреждат бъбреците.

Първите признаци са намаляване на количеството отделена урина – важен симптом, който обаче не винаги се манифестира.

Понякога налице е точно обратният симптом – прекомерно отделяне на урина (полиурия) . Това се случва , когато в опит да отделят ненужните на организма вещества, увредените бъбреци  отделят повече вода, тъй като не могат да концентрират урината.

Болните отделят до 3 и повече литра урина за денонощие, чести са позивите за уриниране и през нощта!

 За сравнение – здравият човек обикновено уринира в рамките на 1,5 л/24 часа.

 Други характерни оплаквания са лесна умора, високо кръвно, което не се повлиява от медикаменти, или поне не подлежи на нормално регулиране и контрол, гадене, нощен задух и затруднено дишане, които се дължат на белодробен оток, сънливост,. Диабетът също е „пръв помощник в развитието на ХБН“

Ето защо е толкова важна профилактиката и редовния контрол на бъбречното здраве от нефролог. Имате ли някои от гореописаните симптоми, придружени с често появяващи се пикочни инфекции, болки в бъбреците, ако страдате от диабет с няколко годишна давност – обърнете се към нефролог, който да ви назначи профилактични изследвания, включително на  креатинин и урея и да ви консултира последващо.

ХРОНИЧНА БЪБРЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ И СЪРДЕЧНО СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Диабетна нефропатия е наименованието, под което се характеризира увредата на бъбреците, причинена от диабет. Тя се развива бавно, в продължение на няколко години. Почти всеки пети човек с диабет впоследствие се нуждае от лечение на диабетна нефропатия. Въпреки тази тревожна статистика, има много неща, които могат да намалят риска от развитие на усложнението. Ако бъде открита достатъчно рано, диабетната нефропатия също може да бъде забавена с лечение.

Какво причинява бъбречно заболяване?

Една от основните задачи на вашите бъбреци е да филтрират кръвта, като изхвърлят излишните течности и отпадни продукти от тялото ви чрез урината.

Високите нива на кръвната глюкоза (захар) могат да увредят малките кръвоносни съдове и малките филтри в бъбреците ви. При увреждане на кръвоносните съдове бъбреците не са в състояние да изчистват кръвта по оптимален начин. По тази причина в организма се натрупват излишни течности, соли, токсични продукти и започват да се наблюдават отоци и покачване на теглото.

Най-ранният признак на диабетната нефропатия е т.нар. микроалбуминурия, което означава повишено ниво на белтъка албумин в урината.

Какво е албумин?

Човешкият албумин е малък глобуларен протеин състоящ се от 585 аминокиселини. Синтезът на албумин се извършва в черния дроб, след което той се екскретира в кръвния поток. Играе важна транспортна роля – за хормони, витамини, или медикаменти.

Важен показател е количеството на албумина и съотношението с общия потеин при различни болестни процеси: хронични чернодробни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност, онкологични заболявания или при диагностика на оточни състояния.

След като това увреждане е налице, останалите бъбречни филтри трябва да работят допълнително, за да компенсират липсите в правилното функциониране на системата. След като бъбреците започнат да работят с по-малко от 15% от капацитета си, се поставя диагноза бъбречна недостатъчност и пациентът обикновено минава на диализа.

Конкретно лечение за диабетната нефропатия няма, но прогресът на болестта може да се забави чрез контролиране на кръвното налягане, оптимизиране на нивата на кръвната захар и промяна на диетата. След като бъбречната болест е налице, най-важното, на което трябва да се обърне внимание е контролирането на кръвното налягане.

Бъбречна колика е състояние, което може да споходи всеки, без предшестваща причина за проява. Характерно за този спазъм са изключително интензивна болка, която настъпва по внезапен и напълно неочакван начин, най-често в кръста, където е и най-силна.

Пациентът става неспокоен с позиви за гадене, по-рядко повръщане, подува­не на корема, възможно  изпотяване  и  следи от кръв в урината

Освен това, наличието на бъбречна колика никога не бива да се счита за физиологично състояние, тъй като свързаната с нея болка е ясна проява на проблем, който изисква посещение при лекар и интервенция, насочена към разрешаване на ситуацията.

В същността си, бъбречната колика засяга двата специфични органа, отговорни за филтрирането на кръвта и отделянето на отпадъци в урината, а именно бъбреците. Те представляват  изключително богата на малки каналчета, тубули и кръвоносни съдове пореста структура, която действа като механичен филтър.

Коликите се предизвикват от внезапна обструкция на проходимостта на уретрата. Обикновено придвижването на камъните се провокира от физически усилия, голям прием на течности, алкохол, кофеин или диуретици. При това преминаване, камъните възпаляват стените им и причиняват острата клинична изява на бъбречна колика.

Бъбречната колика може да продължи от няколко минути до няколко часа, а в редки случаи – няколко дни.

Важно е диагностично да се отхвърлят други диагнози като пиелонефрит, остър панкреатит, холецистит, остър апендицит, извънматочна бременност, овариална кистоза и др.

Заболяването се доказва с ехография, като методът е безопасен, високо информативен и позволява проследяване на състоянието на човека. Лабораторно са нужни кръвна картина и анализ на урина.

Лечението включва комбиниран прием на аналгетици и спазмолитици, като така се овладява болката и се премахва налични­ят спазъм на уретера. От природните средства могат да се прилагат диуретични и противовъзпалително-антисептични чайове.

Повтарящата се нефролитиаза и обструкция на пикочните пътища в крайна сметка води до хронична бъбречна недостатъчност и постоянна увреда на пикочните пътища. Затова е важно навременното ѝ установяване, лечение и профилактика.

Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) представлява частична или пълна редукция на бъбречната дейност и се характеризира с пет степени. Болестта прогресира бавно и се определя от това  в каква степен е намалена бъбречната функция.

В началните си стадии ХБЗ протича безсимптомно. Често пациентите дори не знаят, че имат бъбречен проблем, а разбират в хода на лечение на друго заболяване, или когато състоянието вече е в напреднал стадий.

Симптомите на ХБЗ  могат да включват: тежест или болка в кръста, повишено кръвно налягане,  отоци, намалено отделяне на урина.

Органите и системите в организма са свързани помежду си. Затова проблем на едно място се отразява на цялото тяло. Още повече рисковите фактори за тези 3 заболявания са сходни: хипергликемия (висока кръвна захар), артериална хипертония, наднормено тегло, фамилност и ниска физическа активност.

ДИАБЕТ И ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

В днешно време диабетът е все по-често срещан. Близо 1 от 3 диабетици страда от някаква степен на хронично бъбречно заболяване.

Високата кръвна захар уврежда кръвоносните съдове, водейки до артериална хипертония, която пък уврежда бъбреците и тяхната функция.  От друга страна, самата хипергликемия води до бъбречна увреда.

Поради това контролът на диабета е от изключително значение. Тук са важни не само медикаментите, които Вашият ендокринолог ще назначи, но и здравословният начин на живот: контрол на телесното тегло чрез подходяща диета и движение, както и избягване на нефротоксични (увреждащи бъбреците) медикаменти, освен ако не са абсолютно необходими.

СЪРДЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

 Бъбреците и сърцето са взаимно свързани: бъбречните заболявания често водят до сърдечни усложнения, същевременно сърдечните проблеми водят до нарушения във функцията на бъбреците.

Неконтролираната артериална хипертония (артериално налягане над 140/90) е една от причините за ХБЗ. От друга страна, ХБЗ може да доведе до развитие на артериална хипертония и в последствие сърдечна недостатъчност.

Много фактори, които могат да причинят бъбречни заболявания също увреждат сърцето и кръвоносните съдове. Сред тях на първо място са високото кръвно налягане и диабетът, които имат значителен дял от бъбречно болните.  На второ място пък са затлъстяването и тютюнопушенето.

Хроничното бъбречно заболяване, диабетът и артериалната хипертония са взаимно свързани  и често са налице у един и същ пациент едновременно. В ранните си стадии и трите протичат без особена симптоматика. Редовните профилактични прегледи, дори и без да са налице каквито и да е оплаквания могат значително да повишат качеството Ви на живот.

ДИАЛИЗА И СЪРДЕЧНО СЪДОВИ ПРОБЛЕМИ – NephroLife Bulgaria

Бъбречната дисплазия (БД) представлява дефект във вътреутробното развитие на бъбреците. При нея единия или и двата бъбрека са с абнормни характеристики (кисти, увеличено количество съединителна тъкан и др.) и са нефункционални.

ЧЕСТО СРЕЩАНА ЛИ Е ?

Състоянието се среща при 1:1000 до 1:4000 живородени деца. Възможно е то да не бъде диагностицирано, когато е засегнат само единия бъбрек и липсват симптоми.

Бъбречната дисплазия в по-голямата част от случаите е следствие на генетични нарушения. Обикновено тя не е изолирана, а е придружена от увреждания на други органи и системи.

 Употребата на наркотици, както и някои лекарства по време на бременност също увеличава риска от раждане на дете с бъбречна дисплазия. Затова е важно приемът на каквито и да е медикаменти от бременната да бъде обсъден с акушер-гинеколог.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ?

Едностранната дисплазия може да бъде безсимптомна или да е в комбинация с други дефекти на отделителната система. Засегнатите често развиват на по-късен етап артериална хипертония и протеинурия (белтък в урината). Налице са болки в лумбалната област или корема, чести инфекции на уринарния тракт, както и изоставане в растежа.

Двустранната дисплазия е една от причините за хронична бъбречна недостатъчност у новороденото. Тя може да се свърже и с наличието на олигохидрамнион (намалено количество околоплодна течност) по време на бременността.

Измененията в бъбреците могат да бъдат диагностицирани още вътреутробно чрез фетална ехография. След раждането от значение са и някои характерни промени в лабораторните показатели.

ПРОГНОЗА И ЛЕЧЕНИЕ

Прогнозата зависи от тежестта на заболяването и най-вече от това дали само единия, или и двата бъбрека са засегнати.  При едностранната форма е възможен нормален живот, при условие че състоянието се проследява редовно (кръвно налягане, лабораторни показатели, изследване на урина).

При децата, родени с двустранна дисплазия са задължителни прегледите от детски нефролог, който ще назначи необходимите изследвания. Възможно е състоянието да се влоши, което да наложи хемодиализа или бъбречна трансплантация.

ПРЕВЕНЦИЯ

Генетично обусловената бъбречна дисплазия не може да бъде предотвратена. Важно е бременните жени да водят здравословен живот и да уведомят гинеколога си за лекарствата, които приемат, както и за други членове на семейството с бъбречна дисплазия.

В исторически план, Д-р Вилем Колф се смята за баща на диализата. Този млад холандски лекар конструира първия диализатор (изкуствен бъбрек) през 1943 г. Пътят към създаването на тази иновация за времето си започва в края на 30-те години, когато той работи в малко отделение в болницата на университета в Гронинген, Холандия.

Идеята за разработване на машина за пречистване на кръвта се заражда за д-р Колф, след като наблюдава пациент, страдащ от бъбречна недостатъчност. Той решава да намери начин за разработване на машина, която да замести работата на бъбреците. Когато изобретението му е завършено, той се опитва да лекува над дузина пациенти с остра бъбречна недостатъчност през следващите две години. Въпреки че, само едно от проведените лечения се оказа успешно, той продължава да експериментира в подобряването на своя дизайн. Въпреки това, устройството на Колф лекува само остра бъбречна недостатъчност, а не краен стадий на бъбречно заболяване (ESRD).

Изобретението на д-р Колф, се счита за първия модерен барабанен диализатор и остава стандарт за следващото десетилетие. След края на Втората световна война, той дарява петте машини, които е направил, на болници по целия свят. Една от тези болници е Маунт Синай в Ню Йорк, където впоследствие се премества, за да продължи своите изследвания и научна дейност.

Първият пациент в света, лекуван с многократна хемодиализа, е Клайд Шийлдс, чиято първа диализа е в Сиатъл, САЩ, на 9 март 1960 г.

Д-р Белдинг Скрибнър, професор по медицина във Вашингтонския университет, разработи начин за пациенти в краен стадии на бъбречна недостатъчност да получават лечение чрез точка за достъп в ръката си. През 1962 г. д-р Скрибнър открива първата официална клиника за диализа за пациенти. Впоследствие той разработва и преносим апарат за диализа, който позволява на пациентите да получават този тип лечение у дома.