Category Archives: Полезни статии

Острата бъбречна недостатъчност се развива бързо, обикновено за по-малко от няколко дни. Наблюдава се най-често при хора, които вече са хоспитализирани, особено при критично болни хора, които се нуждаят от интензивно лечение. Острата бъбречна недостатъчност може да бъде фатална и изисква бързи и своевременни действия. Често този процес е обратим. Доброто физическо здраве е от съществено значение за да се  възстанови нормална или почти нормална бъбречна функция.

Острата бъбречна недостатъчност протича много тежко и представлява драматично състояние, при което бъбреците внезапно преустановяват образуването на урина и болният престава да уринира. Това може да е следствие на различни заболявания и наранявания – тежки остри бъбречни заболявания, големи кръвозагуби, тежки наранявания с шок, обезводняване {неспирни повръщания и диарии), тежки инфекции и др. Острата бъбречна недостатъчност продължила повече от три месеца се превръща в хронична.

За разлика от острата, хроничната бъбречна недостатъчност понякога протича скрито и незабелязано. При хронично бъбречно заболяване има постепенно и необратимо увреждане на функцията на бъбреците. Заболяванията, които причиняват това, са много и включват: хипертонична болест, диабет, хронични заболявания на глумерула и бъбречни инфекции, подагра, бъбречно-каменна болест, тъканни и вродени малформации в бъбречната структура. Има и медикаменти, които могат да причинят необратимо увреждане на бъбреците.

 За да се контролират тези процеси, всеки човек трябва да изследва урината си 1-2 пъти в годината, дори и да няма оплаквания. Сигнал да се подозира бъбречно заболяване е наличността на албумин в урината и евентуални кръвни клетки (левкоцити). В тези ситуации навременна консултация със специалист е задължителна.

Повечето пациенти на диализа успяват да поддържат нормалния си ритъм на живот, свързан с работа, пътуване и социални ангажименти. Особено сега, през летния сезон, редица от тях предприемат ваканции до желани дестинации и организират своя престой спрямо възможността за диализно лечение в дадения регион.

Ние от ДЦ НефроЛайф, гарантираме на всички гостуващи пациенти в нашия град и околностите възможност за качествено и надежно диализно лечение през идващите летни месеци.

Българското Черноморие е прекрасно място за лятна ваканция и предлага различни възможности за развлечение и настаняване, от луксозни 4- или 5-звездни хотели до малки романтични семейни хотели, всички от които отговарят на световните стандарти.

Финансирането в Центъра за диализа Нефролайф се извършва чрез НЗОК, с която имаме сключен договор. Поради тази причина не се изисква допълнително заплащане от пациентите за тяхното лечение, нито за някоя от придружаващите услуги, свързани с комфорт или медикаменти.

За вашата безопасност и удобство предлагаме безплатни транспортни услуги в чисто нови и удобни автомобили. Нашите шофьори ще ви транспортират от мястото, където сте отседнали до клиниката според предварително уговорения с вас график.

Нашите медицински сестри ще бъдат на ваше разположение по всяко време и за всичко, от което може да имате нужда. Те ще ви насочат към съблекалните с индивидуални заключващи се шкафове, в които можете да поставите личните си вещи, а след това ще ви придружат до залите за диализа.

Ние ще направим всичко възможно, за да се почувствате толкова комфортно, колкото и у дома си.

Хемодиализата или диализа, е процес на пречистване на кръвта на човек, чийто бъбреци не работят нормално и при която кръвта на пациента се филтрира и “пречиства” от отпадните азотсъдържащи вещества, ненужната вода и соли.

При хемодиализата се използва машина – хемодиализатор. Диализаторът е съставен от специална полупропусклива мембрана и диализен разтвор с определен състав на вода, аминокиселини и соли. Мембраната, която е действителният филтър, е полупропусклива, което означава, че не позволява автоматично всяко вещество да премине през нея. По време на диализата се използва мембрана, която филтрира само пикочните вещества, така че пациентът да може да получи обратно останалите кръвни компоненти.

Преминавайки през диализатора, кръвта се пречиства и след това се връща обратно в кръвоносната система. За да се осъществява процеса на диализа, пациентът трябва да има съдов достъп. Постоянен съдов достъп за хемодиализа се осъществява чрез изграждане на артерио-венозна фистула или съдова протеза. Препоръчително е те да бъдат конструирани още в ранния стадий на Бъбречна недостатъчност. Артерио-венозна фистула се създава по хирургичен път и се намира под кожата, най-често на ръката. Функцията и е да осъществи достъп на диализната машина до кръвообръщението на болния.

За повечето пациенти, на които им предстои диализно лечение е изключително важно да съумеят до голяма степен да запазят досегашния си нашин на живот, да продължат да се чувстват пълноценни и активни. Винаги при нужда може да се обърнете към медицинския персонал в конкретното медицинско заведение за съвети, насоки и препоръки по предстоящото лечение.

Калцият е един от най-важните минерали в организма. Той е от съществено значение за правилното функциониране на мускулите, нервите и сърцето и е необходим за съсирването на кръвта и за формирането на костите. Около 99% от калция се намира в костите, докато останалите 1% циркулират в кръвта. Приблизително половината от калция в кръвта е „свободен“ и е метаболитно активен. Останалата половина е “свързана” с албумин и други съединения и е метаболитно неактивна.

Калцият се доставя от храната, която кнсумираме или от прием на калциеви добавки. Витамин D и паратиреоидният хормон помагат да се регулира нивото на калций, което се абсорбира и колко бива елиминиран от бъбреците. Здравите бъбреци превръщат витамин D в активен хормон (калцитриол), който спомага за увеличаване на абсорбцията на калций от червата в кръвта. Балансираната, здравословна диета осигурява 1000 милиграма калций на ден.

Хиперкалциемията е състояние, при което нивото на калций в кръвта е много над нормата. Твърде много калций в кръвта може да отслаби костната система, да образува камъни в бъбреците и да попречи на нормалната функция на сърцето и мозъка. Хиперкалциемията обикновено е резултат от свръхактивността на паращитовидните жлези(разположени в шията, близо до щитовидната жлеза). Други причини за хиперкалциемията включват някои видове рак, здравословни медицински проблеми, определени лекарства и прием на твърде много добавки с калций и витамин D.

Според насоките за клинична практика на Националната бъбречна фондация, общият прием на калций за хора с бъбречни заболявания не трябва да бъде по-голям от 2000 mg дневно. Това включва приема на общото количество калций от хранителния режим, калциеви добавки и фосфорни свързващи вещества на основата на калций.

Селенът (Se) е микроелемент, който участва в регулирането на метаболизма на тиреоидния хормон, ензимната антиоксидантна защита и имунната система. Бил е открит още през далечната 1817 година от шведския химик Йонс Берцелиус. С течение на времето и редица проучвания е доказано, че този микроминерал има силни антиоксидантни свойства, с които спомага за правилното функциониране на щитовидната жлеза, контролира хормоните и играе важна роля в поддържането на имунната система.

Често дефицитът на Se е свързан със сърдечно-съдови заболявания, свързани с атеросклероза и повишен риск от вирусни инфекции. Ниските серумни нива на Se са често срещани при пациенти с остра бъбречна недостатъчност или хронично бъбречно заболяване.

В световен мащаб не е изследвана задълбочено връзката между хипоселенемията и съпътстващите заболявания, свързани с бъбречните заболявания. Съобщава се, че както ниските серумни нива на Se, така и бъбречната недостатъчност са свързани с повишен риск от коронарна болест на сърцето,  както и допринасят за имунната дисфункция, увеличавайки риска от смърт от инфекциозно заболяване при пациенти на хемодиализа.

Фактори като възраст, възпаление, задържане на течности и диализно лечение могат да повишат нивата на оксидативен стрес при пациенти с хронично бъбречно заболяване (ХБН). Някои проучвания съобщават, че състоянието на Se и имунната функция се подобряват след перорално и интравенозно добавяне на Se при бъбречни пациенти, намалявайки продуктите на оксидативен стрес. Наличните данни насърчават и мотивират по-задълбочени проучвания за изясняване на реалната степен на дефицит на Se и необходимостта от добавки на Se при пациенти с бъбречно заболяване.

Селенът е минерал, който се съдържа в почвата. По естествен път можете да се набави с приема на повече зърнени продукти, като жито, царевица или ориз. Селен се съдържа още в морските деликатеси, яйцата, слънчогледовите семки и месото.

ЦИНКЪТ И РОЛЯТА МУ В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Количеството на приеманата храна и напитки са от ключово значение за правилното функциониране на организма. Дори да става дума за полезна храна, каквато са плодовете и зеленчуците, отново дозата е най-големият фактор. Днес ще обърнем внимание на приема на кафе и по-конкретно на влиянието на кофеина върху бъбреците в човешкия организъм.
Поради връзката между приема на кафе и повишеното кръвно налягане, често нараства опасението за способността на кафето да причини увреждане на бъбреците. Когато се стимулират бъбреците от кофеина, се наблюдава повишено отделяне на урина заедно с електролити, което причинява негативни промени във функционирането на ендокринната, сърдечно-съдовата и нервната система.

Според статистиката от последните години уролитиазата е едно от най-честите заболявания на бъбреците сред хора от различни възрасти и пол по света. Това заболяване се характеризира с постепенно образуване на камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Уролитиазата, може да е слдствие от зависимостта към съдържащи кофеин напитки, по-специално от кафе (включително кафе с мляко) и силен чай. Доказателство за това са проучвания на канадски уролози. В резултат на поредица от експерименти те установяват, че при здрави хора, които консумират повече от три чаши кафе на ден, концентрацията на калциеви съединения в отделената урина рязко се увеличава в рамките на няколко дни. В допълнение към калция, в урината на участващите в изследването пациенти се наблюдават повишени титри на магнезий, цитрати и други вещества, които са пряко включени в образуването на камъни в бъбреците.

Такъв ефект на кофеиновите напитки върху пикочната система на човек се дължи на изразените диуретични ефекти, в резултат на които има относително обезводняване на тялото, удебеляване на уринарния тракт и образуване на твърди елементи в него, които в крайна сметка се превръщат в камъни. Ето защо лекарите не препоръчват на пациентите си с ХБН да пият кафе или поне количеството да не надвишава дневната препоръчителна доза.

За любителите на кафето, консумацията на тази напитка трябва да бъде строго прецизирана и не повече от чаша-две дневно.

Цинкът е един от основните микроелементи, важен за имунната система. За поддържане на човешкото здраве и правилното функциониране на организма са необходими малки количества цинк.  Той се среща в няколко системи и биологични реакции, кто играе жизненоважна роля в протеиновия синтез и помага да се регулирането клетъчната генерация в имунната система на човешкото тяло. Стимулира имунната система, помага при настинка, ушни инфекции и такива на дихателните пътища.

В сравнение с няколко други метални йони със сходни химични свойства, цинкът е относително безвреден. Само излагането на високи дози има токсични ефекти, което прави острата цинкова интоксикация рядко явление. В допълнение към острата интоксикация, дългосрочните добавки с висока доза цинк пречат на усвояването на мед. Следователно много от токсичните му ефекти всъщност се дължат на недостиг на мед.

Когато имаме ниски нива на цинк боледуваме по-често. Добавките с цинк са особено полезни при различни очни заболявания като дегенерация на макулата, кокоша слепота, катаракта.
Оказва се обаче, че излишъкът му също не е безобиден. Американско проучване в Университета на Калифорния разкри, че има връзка между повечето цинк в организма и образуването на камъни в бъбреците.

Цинкът в плазмата е по-нисък при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност (CRF), но след бъбречната трансплантация, по време на следоперативния период, нивото на цинк се нормализира. Плазмените концентрации на цинк са значително намалени при пациенти на консервативно бъбречно лечение и пациенти на хемодиализа.

Дневният прием на цинк не трябва да надхвърля 40 мг.

Природни източници на цинк са:

Стриди
Говеждо и агнешко месо
Спанак
Раци и омари
Скариди
Фасул
Черен шоколад
Фъстъци
Ленено семе

Витамините и минералите са вещества, съдържащи се в храната, които помагат на тялото ни да функционира правилно. Бъбреците играят важна роля за поддържане зравината на костите чрез балансиране на нивата на фосфор и калций в кръвта. Фосфорът е вторият най-често срещан минерал в човешкото тяло, като приблизително 85 процента от него се намират в костите. Той е ключов за водно-електролитния баланс в организма и има изключително важни функции за образуване на здрави кости и зъби. Съставна част е на молекулата аденозинтрифосфат (АТФ), която е основната структура, съхраняваща енергия в организма, в структурата на молекулите на ДНК и РНК, както и във формирането на клетъчните мембрани.

Фосфорът се абсорбира в тънките черва и се съхранява в костите. Той се абсорбира от интестиналния епител и хомеостазата му зависи от бъбреците. Затова и нарушенията в нивата на фосфатите най-често се дължат на нарушения в бъбречната функция. Препоръчва се здравите възрастни да получават между 800 mg и 1200 mg фосфор всеки ден. Увредените бъбреци не елиминират достатъчно фосфор с урината, при което се повишават нивата на фосфор в кръвта – настъпва хиперфосфатемия.

Тъй като фосфорът присъства в изобилие в повечето хранителни продукти, недостигът му се среща рядко. Високото му съдържание в кръвта е по-често явление. Поради деликатния баланс между фосфор и калций, който трябва да се поддържа, консумацията на твърде много фосфор, без достатъчен хранителен прием на калций, може да има отрицателни последици.

Фосфорът, калцият, витамин D и паратиреоидният хормон (PTH) и тяхното взаимодействие с бъбреците играят роля в контрола на нивото на фосфор в кръвта.

Когато бъбреците функционират правилно поддържат фосфорът и калцият в баланс в кръвта. Бъбреците също превръщат витамин D в активен хормон (калцитриол), който помага да се увеличи усвояването на калций от червата в кръвта. Когато нивото на калций в кръвта е ниско, паращитовидните жлези (четири малки жлези на врата) произвеждат повече PTH. Това води до изтегляне на калция от костите в кръвта. Завишените нива на паратиреоиден хормон може да причинят костни проблеми, наречени бъбречна остеодистрофия.

Когато има нарушение в бъбречната дейност, високите нива на фосфор в кръвта  (хиперфосфатемия) са проблем за хора с бъбречно заболяване в стадий 4 и 5, особено етап 5 (известен също като край стадий на бъбречно заболяване или ESRD).

Човешкото тяло е съставено основно от вода, с чиято помощ от едно място на друго се пренасят кислород, хранителни вещества и биохимикали. Водната среда може да бъде алкална или киселинна, което се измерва с помощта на скала, наречена pH – десетична скала, показваща дали средата в организма е киселинна или алкална. Когато стойността на pH е от 1,0 до 6,9 средата е киселинна; когато е 7,0 е неутрална; а при стойности от 7,1 до 14 е алкална.
Тъй като водата заема около 60% от общото тегло на човешкото тяло, pH нивата влияят върху цялостната функция на организма и често е фактор опредеящ общото здравословно състояние. Небалансирано pH ниво е индикатор за твърде киселинна или прекалено алкална среда за дълъг период от време. Това се явява фактор за развитие на определени дегенеративни заболявания, диабет, сърдечносъдови болести, рак и наднормено тегло.

Тъй като бъбреците поддържат нивото на електролитите в тялото ни – тези на калция, магнезия, на калия и натрия, понижаването или покачването на pH може да доведе до кристализиране на солите в урината, вследствие на което да се образуват камъни или песъчинки в пикочния мехур и бъбреците.

Храната, която консумираме също бива алкална и киселинна. Според здравни експерти, киселинните храни, тези с по-ниско рН, могат да ни накарат да се разболеем, докато алкалните храни, с по-високо рН, влияят благоприятно на организма.

Например пресните плодове и зеленчуци са алкални и тяхната консумация предотвратява образуването на плака по кръвоносните съдове, спира натрупването на калций в урината, образуването на камъни в бъбреците.

Като цяло диетата с високо съдържание на зеленчуци и плодове, пълна с калций, калий, магнезий, цинк и други алкализиращи минерали, може да помогне много за постигане на баланс на рН в тялото.

Ограничаването консумацията на киселинни храни може да помогне за поддържане на плътността на костите, предотвратяване образуване на камъни в бъбреците и дори да намали симптомите на киселинен рефлукс. Част от киселинните храни са рафинирана захар, хидрогенизирани мазнини, млечни продукти, животински мазнини, алкохол, кафе, месо, хляб и антибиотици.

Има възможност с помоща на pH скалата да се определи къде попадат храните, които консумираме. По този начин лесно биха могли да се елиминират храните с ниско pH и да се увеличи консумацията на по-здравословни алкални храни, за балансиране на pH и спазване на здравословна диета и навици.

Надбъбречните жлези са две на брой, разположение на върха на бъбреците, същевременно изградени от две отделни части. Те са част от ендокринната система на човека, произвеждайки хормони необходими за нормалното функциониране на организма. Кората на надбъбречната жлеза – външната част на жлезата – произвежда жизненоважни за живота хормони, като кортизол (който помага за регулиране на метаболизма и помага на тялото да реагира на стрес) и алдостерон (който помага за контрол на кръвното налягане). Медулата на надбъбречната жлеза – вътрешната част на жлезата – произвежда несъществени (не животоподдържащи) хормони, като адреналин (който помага на тялото да реагира на стрес).

Анатомия на надбъбречните жлези

Надбъбречните жлези имат триъгълна форма, с височина около 1,5 инча и дължина 3 инча. Те са разположени отгоре на всеки бъбрек. Всяка надбъбречна жлеза се състои от две отделни структури – външната част – надбъбречна кора и вътрешна част, известна като надбъбречната медула.

Хормони на надбъбречните жлези

Кората на надбъбречната жлеза и надбъбречната медула имат много различни функции. Едно от основните разграничения между тях е, че хормоните, отделяни от надбъбречната кора, са жизненоважни, а тези, секретирани от надбъбречната медула, не са.

Какви са симптомите при нарушения на надбъбречната жлеза?

Симптомите на нарушения на надбъбречната жлеза могат да включват:

виене на свят

прекомерна умора

изпотяване

гадене и повръщане

ниска кръвна захар

ниско кръвно налягане, известно още като хипотония

тъмни петна по кожата

болки в мускулите и ставите

наддаване или загуба на тегло

Симптомите на нарушения на надбъбречната жлеза в началото не правят впечатление. Но, с течение на времето те обикновено се проявяват с по-голяма сила. Ако периодично изпитвате някой от тези здравословни проблеми, най-добре е да се консултирате с лекар.